Съвети за есенната сеитба

Пшеницата и ечемикът могат да повторят мястото най-много две години
Късна сеитба, ако предишната година е имало житни мухи и септориоза

сеитба на пшеницаПрез втората половина на месец август и началото на месец септември започва подготовката на площите за есенната сеитба реколта 2016-2017 г.

Сеитбооборотът и дълбоката оран са задължителни елементи от добрата растително защитна практика в технологията на отглеждане на есенниците, посочват в бюлетина си по растителна защита на Областната дирекция по безопасност в Пловдив. Не е желателно зимната пшеница и ечемика да се засяват две и повече години на една и съща площ. Монокултурното отглеждане е една от основните причини за увеличаващите се площи с нападение от едногодишните житни плевели – див овес, лисича опашка, ветрушка, пиявица и др. При неправилно редуване на културите се създават условия за трайно настаняване на устойчивите и слабо чувствителни на хормоноподобни хербициди видове – лайка, лепка, видовете подрумче, див мак и др. При липса на сеитбооборот се намножават редица фитопатогени и вредители – брашнеста мана, ръжди, фузариум, житен бегач, житари, житни мухи и др. Сеитбооборотът е основно агротехническо средство за ограничаване плътността от обикновения житен бегач. Неговото приложение е напълно достатъчно да ограничи нападението и разпространението на този икономически важен неприятел.

Не се препоръчва дисковане на терени, заплевелени с коренищни и кореноиздънкови плевели. При необходимост от засяване на повторки е препоръчително да се извърши дълбока оран, която осигуря условия за по-бързо минерализиране на растителните остатъци от предшественика. Тази агротехническа практика е особено важна при регистрирано нападение от фузариоза, ръжди, брашнеста мана.

Прочети още: Записки от Америка: Земеделието там е просто, гениално, печелившо! От 30 години фермерите не орат, от 20 не употребяват гранулирани торове, разказа Светослав Русалов 

От средата на месец октомври настъпват оптималните агротехнически срокове за сеитба за района на Южна България. На терени с регистрирано намножаване от житни мухи и септориоза през предходната година, късните сеитби са допустими за ограничаване нападението от тази група неприятели. Агроклиматичните условия на региона по правило позволяват провеждането на късни сеитби.

Торенето на житните култури трябва да бъде съобразено с почвено климатичните условия на региона и с биологичните особености на сортовете. Ефективността от торенето зависи от правилно съотношение между основните хранителни елементи: азот, фосфор и калий.

Добрата земеделска практика изисква да се прави редовен анализ на запасеността на почвата към основните хранителни елементи, въз основа на който да се прилага оптималната торова норма и съотношение.

В хода на обеззаразяване производителите задължително трябва да спазват следните правила:

  • Използването на семенна фракция от здрави и почистени от механични примеси семена;
  • Правилното дозиране на работния разтвор и равномерното му разпределение върху семената;
  • Да се работи само с изправна специализирана техника;
  • Да не се допуска ръчно третиране – лопатиране на семената.

С цел ограничаване на нападението от ленточна болест и праховита главня по ечемика е необходимо да се включват фунгициди, съдържащи в конфигурацията си активно вещество имазалил. карбоксин или в комбинация с тях. Семената на тези култури са потенциални носители на патогени, причинители на болести с важно икономическо значение- видове главни, фузариоза, ленточна болест и др.

Предсеитбеното третиране на семената с фунгицид е изключително важно условие за отглеждане на здрави растения и осигуряване на високи добиви.

Плътността от полевката в стърнищата остава ниска. Засушаването и високите температури са неблагоприятни фактори за нейното развитие и размножаване.

Да продължат маршрутните обследвания в стърнищата, за определяне състоянието и плътността на популациите от обикновена полевка.

При установяване на 2 колонии на декар се препоръчва дълбока оран на дълбочина над 22 см, с която се разрушават гнездата и хранителните камери в колониите.

Силно нападнатите стърнища да не се засяват през есента, а да се оставят да зимуват като угар. По-силно нападнатите площи да се засяват по- късно. Да не се засяват рапица и есенни житни в площи, граничещи със силно нападнати люцерни;

 

Leave a Comment