Преди половин век на 5 септември заработиха гигантите ОЦК-Кърджали и торовият завод в Девня

Социалистическият завод в Девня се прероди като „Агрополихим“, комбинатът в Кърджали се превърна в призрак

На 5 септември 1955 г. е социалистическата власт официално открива Оловно-цинковия комбинат в Кърджали, а 19 г. по-късно на същата дата се реже лентата и на Химическия комбинат за минерални торове в Девня. Двата завода са индустриалното лице на страната ни и визитка за успеха на народната власт. Какво се случи с тях през дългите години на преход?

63% от Химическия комбинат за торове (а по-късно и останалите дялове) бяха продадени от Агенцията за приватизация през 1999 г. за 1 лев на „Юниoн Mиниep Πиpдoп Meд“ (днес „Аурубис“) и „Xapтлaнд Инвecтмънт“, opгaнизиpaни в ĸoнcopциyм „Acид eнд Фъpтилaйзъpc“ OOД – CAЩ. Нищожната цена на сделката бе оправдана от огромните дългове на завода, натрупани към „Бyлгapгaз“, „Юниoн Mиниep“, TEЦ „Дeвня“, KЦM, OЦK и други. Държавното предприятие, в което са работели над 2 хил. човека, бе изпаднало във фатална криза, от която го спаси продажбата му. В цената бяха включени и огромните съкращения, които новите собственици искаха да направят. Шанс за завода бе необходимостта на „Юнион Миниер Пирдоп мед“ да продава сярната киселина, получена като страничен продукт на производството. Дружеството в Девня пък произвежда от нея торове.

В момента торовият завод е най-големият на Балканите с годишен оборот от над 500 млн. лв. Служителите да увеличени до около 1000.

Миналата година от „Агрополихим“ съобщиха, че са започнали изпълнението на проект на стойност 11 млн. евро за изграждане на две инсталации за производство на пара чрез изгаряне на биомаса. За целта се използват отпадъци от зърнопроизводството (слама, слънчогледови люспи, кочани от царевица, стебла на зърнени култури и др.). Получената пара се използва за нуждите на завода, а чрез биомасата се елиминират емисиите от парниковите газове.

На 5 септември 1955 г. в ОЦК Кърджали е отлято първото блокче цинк, а три месеца по-късно започна и производството на олово. Две години след това предприятието добива още злато, сребро и други метали. В най-силните му години в него са работели две хиляди души.