Проектонаредба за интегрирано производство на растения – много изисквания, никакви бонуси

Министерството не създаде стимули за фермерите, за да ги стимулира да прилагат този тип производство. А от това загуби българския потребител

Автор: АгроПловдив

растенияЗемеделското министерство публикува проектонаредба за интегрирано производство на растения и растителни продукти, която касае производителите на плодове, зеленчуци и някои от протеиновите култури (виж долу). Прилагането на интегрираното производство, което задължава фермерите да произведат продукция според най-добрите практики, спазвайки компетентно правилата за растителна защита и торене, не е задължително, а пожелание, се разбира от текстовете на проектонаредбата. Земеделските стопани, които изберат да работят по начина, описан в документа на министерството, трябва да спазват поредица от правила, което е свързано и с допълнителни разходи. В замяна на съобразяването с куп изисквания, те ще получат правото да изписват на етикетите на стоката си, че прилагат „интегрирано производство“. Ще бъдат вписани и в регистър на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Проектонаредбата измества предишната Наредба 15 от 2007 г., според която трябваше да бъде създаден регистър на фермерите, които прилагат интегрираното производство. Въпреки че според параграф 18 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на растенията интегрираното производство трябваше да стане задължително за всички земеделци в края на 2014 г., в БАБХ все още липсва регистър на фермерите, които произвеждат според указанията на Наредба 15. Което е възможно да означава, че досега нито едно стопанство в страната не прилага принципите на интегрираното производство. А това губи българския потребител, тъй като прилагането на интегрирано производство означава, че продукцията на пазаря няма да е пренаторена и с остатъчни пестициди.

Причините за липсата на производители, които работят „интегрирано“, са в това, че МЗХ така и не създаде ползи за фермерите, които се ангажират да торят според нуждите на растенията и качествата на почвата, да пръскат според степента на нападение на вредителите, да използват консултанти в растителната защита. Те не получават допълни точки при кандидатстване по мерки на Програмата за развитие на селските райони. Нито обвързаните плащания са по-високи за тях. Министерството по никакъв начин не възпитава потребителя да търси етикета „интегрирано производство“ и да е готов да плати по-висока цена за стоките.

Кое е основното в проектонаредбата за интегрираното производство? 

Контролът за прилагането му се пада отново на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Там се регистрират стопаните, които прилагат  интегрирано производство. В чл. 3. се посочва, че за извършване на услуги по тази наредба физическите и юридически лица заплащат суми по ценоразписа по чл. 3, ал. 5 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.

Фермерите трябва да работят според издадени ръководства за интегрирано управление на вредителите, които се разработват от работна група, сформирана със заповед на министъра на земеделието и храните.

В чл. 7. (2) е посочено, че растенията и растителните продукти се произвеждат интегрирано за непрекъснат период от 5 години. През този период земеделските стопани нямат право на площите, върху които извършват интегрирано производство, да извършват друг вид земеделско производство.

Фермерите трябва да разработят план за интегрирано производство, който съдържа скица на площите, върху които ще се извършва това производството; сеитбообращение на културите по полетата, номер на полето и вида на културата, когато няма трайни насаждения; схема за наторяване, изготвена въз основа на резултати от агрохимически анализ на почвата, извършен в акредитирана лаборатория и календарен план по месеци за наблюдение на икономически важните вредители по културите. Планът се изготвя за период от 5 години.

Наред с всички изисквания, те трябва и да водят дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене по образец. А също и да прилагат най-подходящите растително защитни мероприятия, като предпочитат използването на агротехнически, механични или биологични средства и ограничават използването на химични средства до минимума, необходим за поддържане на популацията от вредители под прага на икономическа вредност.

Нужно е още да спазват карантинния срок между последното третиране и прибирането на земеделската продукция, и ограниченията по отношение на здравето на човека, животните и опазване на околната среда при употребата на продукти за растителна защита. Изисква се в защитната площ да се поставят къщички за птици или пръчки за кацане на птици
(най-малко 10 броя на хектар); да се съхраняват в срок от 5 години документите, свързани с покупката на посадъчния материал, семената, продуктите за растителна защита, торовете и материалите за варуване и гипсуване, и фитосанитарните паспорти на растенията и растителните продукти. И други.

Според чл. 10. (1) Контролът върху интегрираното производство на растения и растителни продукти се извършва по документи и в местата на производство чрез планови проверки, внезапни проверки и проверки при данни за нарушение. При проверките се вземат и изследват контролни проби от растенията и растителните продукти за установяване на остатъчни количества от пестициди.

Ако стопаните нямат необходимото образование и не са завършили курсове по растителна защита, те трябва да наемат консултанти. Консултант по интегрирано управление на вредителите е лице, което не извършва производство, пускане на пазара, търговия и преопаковане на продукти за растителна защита и не е свързано предприятие по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, което извършва такива дейности.

Консултациите трябва да се предоставят в писмен вид, в два екземпляра, един от които за земеделския стопанин.

За всеки консултант по интегрирано управление на вредителите ОДБХ ще води
досие.

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1

Земеделски култури, включени в интегрираното производство

Овощни култури
1. Ябълка
2. Круша
3. Дюля
4. Череша
5. Вишна
6. Слива
7. Праскова
8. Кайсия
9. Малина
10. Ягода
11. Лоза

Зеленчукови култури и картофи

12. Зеле (бяло и червено)
13. Карфиол
14. Брюкселско зеле
15. Краставица (полска)
16. Краставица (оранжерийна)
17. Грах
18. Фасул
19. Соя
20. Леща
21. Пипер
22 Пипер (оранжериен)
23 Листни зеленчуци
24. Тиквичка
25. Тиква
26. Диня
27. Пъпеш
28. Домат (полски)
29. Домат (оранжериен)
30. Лук
31. Чесън
32. Праз
33. Морков
34. Картоф за консумация и преработване

Leave a Comment