Програмното правителство? Не го ли наричахме тройна коалиция?

Програмно правителство – това „нещо“ се набива в съзнанието на хората от два месеца като китайска капка. Отначало съчетанието минаваше незабелязано и се мешеше с друго – „служебно правителство“. Но напоследък то стана  ключ. Ключ, който Сергей Станишев върти като факир в ръцете си и това постоянно движение започна да фиксира вниманието. Станишев върти ключ? За коя врата е той? И какво има зад нея?

Председателят на БСП направо размаха този ключ в предаването „Лице в лице“ по Нова ТВ снощи. Той заяви, че след изборите ще се състави програмен кабинет от няколко партии. Лично Станишев щял да преговаря с лидерите на тези партии, които успеят да минат бариерата. С всеки един от тях, с изключение на представители на ГЕРБ. „Това ще е правителство на националното спасение и по-точно – на спасението от ГЕРБ“. То ще се оглави от Пламен Орешарски.

Вече става съвсем ясно кое е по-важно за червения водач. Въпросът дали БСП да победи или ГЕРБ да изгуби, си има отговор. Станишев мечтае ГЕРБ убедително да загуби, а след това – какво стане, такова. Най-важното е управляващата досега партия да се смали като Алиса в страната на чудесата.

Сергей Станишев върти този ключ и ни отвлича вниманието от реалностите. А те са следните: БСП е втора политическа сила според всички социологически проучвания (до днес, когато Софа Харис обяви, че ГЕРБ и БСП са се изравнили). ГЕРБ може да е изгубила част от симпатизантите си, но категорично е пред БСП. Анонимните записи, които сигурно ангелът на Станишев изпраща ту на личния му имейл, ту на платформата на Балканлийкс, ту в 1-2 часа през нощта на електронните пощи на медиите, са стрелба по една цел. А целта е да се стопят гласовете за партията на Бойко Борисов. Да се сринат дотолкова, че ГЕРБ да не може да състави кабинет.

В един близък момент, по-малките партии ще трябва да изберат кого да подкрепят – ГЕРБ или БСП. Червените вече са с поне една крачка напред. И тя се нарича „програмно правителство“. Още от сега БСП обещава власт и постове на партии, които в досегашната си история са били антисоциалистически.

Ако ДСБ на Иван Костов влезе в парламента, ще трябва да реши дали ще продължи да бъде дясна партия или в името на властта, да направи стъпка вляво. В публичните си изяви до момента, Костов се е противопоставял и на ГЕРБ, и на БСП, и емоционално е отхвърлял възможността да се коалира с някоя от двете партии.

Волен Сидеров, който според социолозите със сигурност ще вкара „Атака“ в парламента, се държи по подобен начин. Меглена Кунева копира същото поведение.

Но, за разлика от Борисов, Станишев предлага и на тримата споделена власт. Нещо като тройна, четворна или, ако добавим и ДПС – петорна коалиция. Точното число зависи от изборните резултати.

Програмното пранителство се прави с мандата на определена партия. Ако ГЕРБ се провали на изборите и не успее да сформира кабинет – а това става все по-реално, и ако освен това не привлече някоя от цитираните партии, мандатът ще бъде връчен на БСП.

Представете си сега един програмен кабинет начело с Пламен Орешарски, над който е Сергей Станишев. Какво ще кажат симпатизантите на Сидеров или на Костов, ако двамата се коалират с червените? Слогънът „Правителство на националното спасение“ няма да ги спаси от пълен разпад на доверието на симпатизантите им в тях. Те ще се изправят пред въпроса „Власт или принципи?“ Ляво или дясно? Охолство или бедност? Нито един от двамата не дава отговор на тези въпроси в най-предизборните дни. В момента тяхната печеливша позиция е да са против всички.

ДПС е сигурен и исторически доказал се партньор на БСП. Но очевидно недостатъчен. Меглена Кунева също е била в това семейство, на което дължи най-високото си кариерно израстване. За нея и партията ѝ въпросът не е дали ще участва в програмното правителсто на БСП, а дали ще влезе в парламента.

Ако се стигне дотам, че БСП състави така начереното програмно правителство, нищо чудно да изкараме следващите 4 години под познатото управление на тройната коалиция. С какво запомнихме управлението ѝ? С един добър, трикратно увеличен апетит за пари от грандиозни обекти. Със заменки, липса на реформи и с партийно разпределени министерства. А също и с пари за пенсионерите в охолните години преди кризата. Днес обаче икономическата ситуация в света и в България е коренно различна. Затова обещанията за социално благоденствия ни поставят пред въпроса какво ни чака всъщност: спасение или разорение?