Ню Мексико и Тексас – щатите на животновъдите милионери

АгроПловдив започва поредица от статии за американското млечно говедовъдство в Югозапада и по-точно в Тексас и Ню Мексико. Наш репортер бе част от групата български фермери, изпратени през ноември 2016 г. на обучение по програма „Лидери в земеделието“ на Фондация „Америка за България“.    

АгроПловдив благодари на фондацията за уникалния шанс и подкрепа да бъде първата медия, която ще отрази директно срещата с мащаба и технологиите в млечния сектор на САЩ и научните изследвания в тази сфера. Благодарим също така и за отличните препоръки, които получихме от пловдивските животновъди Светла Манева, Никола и Янко Ангелови, и Пенко Налбантов, както и на „Агро Юстина“ЕООД, което помогна за закупуването на по-добра фотографска техника. 

В следващите седмици ще предадем разкази на местни фермери от първо лице, лекцията на бивш председател на един от най-мощните кооперативи в САЩ, уроци на професори по хранене, болести при кравите, генетично размножаване, органично животновъдство и други. Накрая ще излъчим и обобщаващо видео с коментари на български фермери, които бяха част от групата.

Над 80 процента от фермерите в САЩ са членове на мощни кооперативи, които притежават световно значими преработвателни предприятия и кредитни фирми

 

 

Ако си мислите, че в пустинята на Ню Мексико и Тексас не расте нищо зелено освен кактуси и жилави плевели, ако някогашните американски романисти са ви разказали, че там се срещат само мустанги, койоти и змии, със сигурност ще се изненадате. Двата американски щата са зелени тук-там дори през ноември, но не защото лятото продължава. Доларите и неувяхващата страст да се печелят са превърнали Юга в процъфтяващ животновъден център, където над 100 хиляди крави трябва да пасат и да бъдат изхранвани. Дори сега машините там дъждуват, комбайните прибират памука, кравите пасат, соргото е готово за жътва, царевицата съхне, а пшеницата е братила.

От самолет панорамата на тези земи е смайваща. Кръгове, квадрати и правоъгълници, начертани с инженерна точност, създават впечатление, че някаква гигантска ръка е използвала пергели и линии, за да създаде свой ред в природата. Няма и един сантиметър небрежност.

В САЩ има 9.2 милиона млечни крави, но най-масовото им струпване е в граничната зона на двата щата – между градовете Лъбок и Кловис. Ако в Америка средният брой животни в една ферма е 214, то тук те са по 2 153 в едно стопанство. И това са млечни крави, предимно Черно-шарено и Джърси. Месодайните са много повече, защото стековете са любимата храна на американците и не само на тях. Те са около град Херефорт, Тексас – столицата на говедата за месо. Няколко ферми там удрят шамар на всякаква представа за нормалност. Обичайният им изглед включва силози, разположени в центъра на стопанството. А около тях – десетки, стотици.., не, хиляди крави и телета. Легнали, прави, тъмнокафяви, любопитни, застанали върху хълмовете от оборски тор. Поне 500 метра е дълга оградата на този  кравешки сбор край магистралата, а в дълбочина фермата е сигурно още толкова. На въпроса колко животни има тук, в това стопанство, американският ни водач отговаря: „Хиляди и хиляди, и хиляди. Не знам точно.“

Не малко американски животновъди са преместили фермите си именно в Тексас и Ню Мексико заради свободните земи, върху които могат да се разрастват. По всяка вероятност тук полетата са и по-евтини, защото не могат да се използват, ако животновъдът не е инвестирал в поливане. Сондажът и дъждовалната линейна техника (пивот) – масово предпочитаните системи за напояване, са задължителни заради сухия климат. Сондажите черпят вода от над 100 метра дълбочина, а пивотите се въртят в кръг. Вътре в кръга е зелено, а извън него всичко поникнало бързо изсъхва. Дъждовалната техника може да обетова и в правоъгълни форми, но изглежда кръгът е по-удобната експозиция.

Самите ферми за млекодайни крави са доста различни от българските. Заради топлото време тук почти не се строят обори, а само навеси за сянка. Дори загражденията за животните не са солидни, а доста често са направени с няколко реда тел (без ток) вместо с тръби, какъвто е нашият тертип. При откритите площи, където кравите стоят и денем, и нощем, торът се събира в средата на заграждението и прилича на хълм. Стадото е разпределено в няколко групи – високопродуктивните крави са заедно, на друго място – заплодените, на трето – тези, на които им предстои да бъдат осеменени, юниците си имат свое поле, телетата са в иглута.

Млечните ферми си приличат по планините със силаж, покрити по еднакъв начин с найлон, притиснат от стотици автомобилни гуми. Другите добавки към храната – минерали, памуково семе, соев или рапичен шрот, царевични флейки, глутенов микс от биоетанолово производство и други подобрители са под солидно построен навес и се объркват в миксер преди да се разсипят върху хранителната пътека. Сеното също е в промишлени количества и често се подрежда от подветрената страна, за да пази животните от буря. (Само когато има вятърна буря разбираш, че наоколо е пустиня от завихрените във въздуха пясъци.)

Много са разликите между българските и американските ферми, но най-значимата от тях е в обединението на едните и разединението на другите. Над 80 процента от американските стопанства участват в кооперативи, а у нас 99 на сто от фермите са всяка сама за себе си. Кооперативите в САЩ са сила и власт. Те не са просто групи или сдружения, а мощни холдинги, които притежават млекопреработвателни предприятия, кредитни фирми, транспортни дружества. Има също кооперативи в кооперативите. Група фермери могат и си създават отделни стопанства за отглеждане на телета или на юници, които се връщат заплодени в съответните ферми. Законът за кооперативите съществува вече близо сто години в САЩ (1922 г.) и въпреки спорадичните опити да бъде обезсилен, той е устоял. В самите кооперативи продължават процеси на окрупнявания, като в последните години няколко от тях са се влели в по-големите и солидни структури. Тези мастодонти гарантират пазара на млякото на всеки един фермер и няма ситуация, при която животновъд, поискал да си удвои стадото, да получи отказ за изкупуване на млякото. Тук всеки може да расте според силите и организаторските си умения. Всеки може да достигне там, където е мечтата му. Всеки, пожелал да е мултимилионер, ще стане, ако това е целта на живота му. По тази причина животновъди от Европейския съюз се заселват на Новия континент, където няма субсидии, но няма и толкова регулации, има ясни правила, а хоризонтът стига до безкрая.

Цената на млякото се определя по сложна формула с елементи на обективност и справедливост. Американските фермери се оплакват, че от 2009 г. насам не са били толкова зле заради поевтиняването на суровината. Дори се виждат табели на стопанства, които се продават (за 30 млн. долара, указваше една от тях).

Оказва се, че работната ръка и тук е проблем, който местните фермери решават с наемането на легални и нелегални мексиканци. Без тях няма животновъдство, тъй като местните жители бягат от тежкия фермерски труд. В повечето стопанства обясняват, че работният ден е 8-часов, но в едно управителят призна, че смяната продължава 12 часа. Персоналът е дотолкова еднородно мексикански, че надписите в залите понякога са на испански.

В двата типично фермерски щата пикапите са най-масовите автомобили. Да не говорим, че тук колите са евтини, а дизелът струва около 61 цента за литър (бензинът е 0.53 $). Да кажем още, че дори и със стока, зарязана незащитена в каросерията, пикапите нощуват без липси на сутринта. (Вярно, че видяхме това на охраняемия паркинг в хотела, но все пак е приятно да знаеш, че някъде кражбите вече са табу, може би и защото тук оръжията се продават свободно.)

И понеже в Америка частната собственост е наистина свещена, оказва се, че ако под земята, която си закупил, има нефтен басейн, то той е твой. Не на държавата, а на съответния американски гражданин. Собственикът може да продаде повърхностния почвен слой на фермер и да си запази правата върху горивото в дълбочина. Сигурно затова в някои райони на Тексас се виждат памукови полета, а сред тях работеща нефтена платформа. Единственото, което държавата получава, е таксата за лиценз за добив. С една такава платформа в неплодородната земя, тук казват, че човек живее наистина охолно.