АгроПловдив на 4 години

Надя ПетроваАвтор: Надя Петрова

Днес АгроПловдив празнува рожден ден – цели 4 години. Изглеждат малко, но като че ли всеки ден от всичките 1 460 бе дълъг като секунда и в същото време годините се изтърколиха тежко като векове. Миналото, което е извън този сайт, за мен като че ли е от друг живот, живян от друг човек. Това, естествено, е повърхностното впечатление. Истината е, че всеки е станал това, което е, благодарение на най-трудните и най-щастливите си моменти. Всеки човек е една истина, един живот, едно лице, оформени от миналото.

Няма да правя четиригодишен отчет пред вас, нашите читатели, защото това е досадна работа. Но ще споделя, че най-хубавите дни бяха, когато сайтът бе пълен отгоре до долу с оригинални новини. Желанието АгроПловдив да е различен от останалите електронни вестници, е изначално и в гените му. Мразим от дъното на душата си да преписваме, в случая – копи-пействаме. Понякога са отивали часове да изчетем един проект на норматив, да го сравним с предишния действащ и да извлечем есенцията. Но си е струвало. Понякога са отлитали дни, за да направим едно свястно разследване в търсене на истината, но ни е било интересно. Пленително е, когато издирваш кой стои зад някоя фирма или инвестиция, и когато сваляш опаковките, в които е скрит лешникът, една след друга. Вълнуващо е да знаеш, че ти може би си първия търсач в тези почти девствени пространства, в които някой се е укрил като в пашкул. И честна дума, търсенето на истината не е било никога от злоба, а като решаване на логическа задача на състезание. Затова е имало и сърдити.

Сега си давам сметка каква привилегия и лукс е да направиш нещо по свой терк и то да те издържа. В началото винаги е тежко, но после става малко по-леко. АгроПловдив не е греховно заченат с неясни пари отвън и няма кой да каже, че зад сайта стои този или онзи. И че защитава интересите на някого. Затова искам искрено да благодаря на всичките рекламодатели на електронния вестник, благодарение на които разполагахме и се надяваме да разполагаме и занапред с разкоша да си вършим работата, която харесваме.

Често си припомням един съвет на Стив Джобс, който звучи така: „Сутрин пред огледалото е добре да се запиташ дали ако днешният ден е последният в живота ти, щеше да правиш това, което правиш?“ Тази мисъл просто ме вкарва обратно в моите релси. И си казвам: Не, точно днес няма да стоя пред компютъра и да чета, и преразказвам новините, сервирани на поднос от стотиците пиари. Точно днес ще се срещна с някой интересен човек, ще науча неговата уникална истина, ще ми каже нещо, което не знам и след това аз ще го разкажа в АгроПловдив. Светът е толкова голям, обвит е с идеи, които кръжат в пространството, оцветен е с милиони емоции, а всичко това компютърът го свежда до един екран и по-точно до една измислена реалност. Не е ли по-добре да я почувстваш навън със собствените си сетива, вместо да я прочетеш в Матрицата? Вероятно звучи старомодно, но това е положението. Няма нови истини. Всичко е старо и вярно като Библията.

През годините нашите любими герои и приятели винаги са били фермерите. Това са хората, избрали свободата на върха на копието. Един приятел, лозар, обичаше да повтаря Буров, който бил казал, че един фермер може да управлява и банка, но един банкер не може да бъде земеделец. В новата съвременност, един фермер трябва да се справя не само със стопанството си, но и с огромната бумащина, създадена от администрацията. Затова той е нещо много повече от земеделски производител, защото като такъв носи държавата на раменете си. Когато заговори за живота, може да му вярвате, защото точно той е стъпил здраво на земята, а през лицето му са минали какви ли не ветрове.

Благодаря и на журналистите, които през годините са писали в сайта и които продължават да помагат и днес! Да сте здрави, щастливи и влюбени! Особено влюбени, защото нищо не е по-голямо от любовта.

Честит Андреевден, скъпи читатели! От днес денят започва да расте като пшеничено зърно, като капка светлина. Нека да е ваша!

 

 

 

 

Leave a Comment