За три месеца завод в Ню Мексико преработва годишното краве мляко на България

От 2002 г. млекопреработвателите в САЩ остойностяват суровината не на база литър, а върху други показатели – съдържание на протеин, масло, лактоза в него. Компонентното изчисляване на цената зависи от преработвателя и по-точно от неговата насоченост. Някои произвеждат мляко за пиене, други сух протеин или сирене, има предприятия за глутен и т.н. Най-общо суровината е разделена в четири класове, според производствената специфика на преработвателите. Клас 1 е млякото за пиене; Клас 2 – мляко за производство на меки продукти; Клас 3 – за продукти, които се режат с нож; Клас 4 – за сухо мляко, млечен протеин, масло. Изкупната цена на суровината е различна в различните щати. За Клас 1 тя се определя от Департамента по земеделие по формула, създадена още през 30-те години на ХХ век. Тази цена се посочва в началото на месеца и важи за същия месец. Във формулата участват данните на 200 преработватели, които дават прогнозната цена, на която могат да продадат на дребно продуктите си. За класове 2, 3 и 4 цената зависи от средната за предходния месец. Всеки пазарен администратор на конкретния район (общо 10 района), който е служител на Департамента, прави предложение за изкупните цени по класове. Унифицираната цена на млякото за пиене от Клас 1 по правило е по-висока.

„Голямата болка на сектора е, че консумацията на мляко и млечни продукти е с постоянен тренд към намаление, с изключение на сиренето“, посочи д-р Майкъл Томашевски от института „Norman Borlaug“. В същото време консумацията на Кока-Кола остава постоянна. 

Предприятието прави сирене в блокове от 290 и 18 кг, произвежда протеин в опаковки от 1000 и от 20 кг

 

SWC отвън

SWC отвън

Едно от най-големите млекопреработвателни предприятия на САЩSouthwest Cheese (SWC), е създадено от партньорството на няколко млечни кооператива (най-големият от които е DFA) и ирландската компания Glambia. Те си разделят собствеността 50 на 50 процента. Млечният завод е разположен до град Кловис в пустинята на Ню Мексико – изключително удобно място, тъй като в радиус от 25 мили (40.2 км) има 59 ферми, всяка от които с хиляди крави.

Кооперативите съдружници в SWC осигуряват суровината, а ирландците, които имат 170 обекта по целия свят – маркетинга. По настояване на Glambia огромната мандра е снимана точно под дъга, която за тях е символ на благословия. Друг въпрос е, че точно в Ню Мексико с неговите 300 куб. м. дъжд годишно, дъгата е феномен.

Предприятието SWC е построено през 2006 г. и към момента

преработва почти 2 милиарда литра краве мляко годишно.

За да е по-ясно колко е това количество, ще го сравним с българското производство, като цитираме официалните данни на аграрната статистика. Според нашето Министерство на земеделието и храните през 2015 г. 215-те млекопреработватели в страната са използвали за производството си 493 236 000 литра краве мляко. В статистическия доклад се отбелязва, че почти 19 хиляди литра сурово мляко е постъпило от държави членки на ЕС и трети страни.

„Всеки ден при нас пристигат 220 цистерни с мляко и напускат 32 камиона със сирене и 13 със сухо мляко“, уточни управителят на завода Ерик Дентън. „Преработваме дневно 5 млн. литра мляко“, добави той. ( Пак за сравнение у нас мандрите приемат общо на ден 1.2 млн. литра българско краве мляко според изчисленията.)

Сиренето на SWC и по-точно опаковката му просто си заслужава да се види, но за съжаление снимките в предприятието са забранени. В завода се правят две разфасовки сирена – от 640 паунда (290.3 кг) и 40 паунда (18.1 кг). Опаковките наподобяват сандъци, които след като преминат през рециклиращи фирми, където ги почистват и обработват с парафин, се употребяват повторно. Протеинът, който се извлича тук, се вкарва в чували от 20 и от 1000 килограма. Сухото мляко също е сред продуктите на SWC.

Износът на завода за 2014 г. е с обем 60 милиона паунда (27.2 млн. кг)

и е осъществен към 17 държави, като най-големите пазари са в Мексико и Япония. Млечните продукти на SWC заемат 10% на вътрешния пазар в САЩ. Големият блок сирене от 290 кг се използва от фирмите, които правят най-разпространената храна в Америка – сандвичите – като Макдоналдс, Кинг Бъргър и други.

Половината от млякото, което компанията изкупува, е предназначено за производство на сирене, а относно качеството му не може да има съмнение. Предприятието е носител на множество златни и сребърни награди, подредени на стената на славата. Впрочем, тук е мястото да се отбележи, че в САЩ дори не могат да си представят, че някъде по света се влагат палмови или други растителни масла в сиренето. „Но как? Вижте колко крави имаме“, учудват се хората от бранша.

„Основните принципи на фирмата са инвестиции в хората, в иновации, в безопасност и в качество“, изброява Ерик Дентън.

„Готови сме за проверки по всяко време, във всеки момент.“

SWCВсяка сутрин в 8:45 ч Ерик се среща с шефовете на многото отдели в един коридор с окачени на стените му таблици с различни показатели относно качеството на продуктите, безопасността, операциите по производството на сирене, на протеин и т.н. Те се оцветяват с маркери в червено или зелено според вниманието, което трябва да им се обърне. Оперативката на крак продължава 20 минути и на нея се обсъждат данните за три дни – вчера, днес и утре. Никога по-назад във времето и никога по-напред.

Към фирмата има специален отдел за обучение на новите кадри и той е много важен, тъй като в завода роботите са поели огромна част от работата. Те се нуждаят от специални знания, за да бъдат наблюдавани и управлявани. Метален детектор проверява всяка партида сирене. После блоковете се отправят по лентата към пакетиращата техника, която сгъва картоните, поставя продукта, лепи баркод и пак по лента пренася стоката в складовете. Общо 350 души работят в предприятието.

Въпреки че за нашите стандарти базата на SWC е гигантска, съдружниците са преценили, че се нуждае от разширение. Така е разработен проектът „Херкулес“, който в момента се изпълнява. Производственият цех ще бъде разширен и оборудван с нова инсталация, което ще увеличи капацитета на завода с още 3 млн. паунда на ден.

Публикацията е в резултат на посещението на група български фермери от млечното говедовъдство в Тексас и Ню Мексико през ноември 2016 г., изпратени по обучителната програма „Лидери в земеделието“ на Фондация „Америка за България“. Репортер на АгроПловдив бе част от групата.

Leave a Comment


седем − 2 =