Консултантът Т. Тихолов: По-голямата част от проектите по мярка 4.1 ще получат финансиране

Първо, защото бюджетът е по-голям. Второ, защото таванът на инвестициите бе намален. Трето – фондът ще ореже размера на разходите в бизнесплановете, така както направи и при първия прием

Тихомир Тихолов, почетен председател на Българската асоциация на бенефициентите по европейски проекти (БАБЕП) пред АгроПловдив

Г-н Тихолов, от фонд „Земеделие“ оповестиха броя на входираните нови (2 926 броя) и стари (240) проекти при втория прием по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“. Заявените субсидии са три пъти повече от бюджета. Кои проекти според вас ще имат шанс за финансиране?

Спрямо променените критерии при този прием, точките, необходими за класиране на проекта, ще са повече в сравнение с миналогодишния прием. Причината е ясна – максималният брой точки вече е по-голям. Макар че има два критерия, които съществуват, но не са използвани. Единият е „интегриран проект“, за който се дават точки, но в момента няма хипотеза за интегрирани проекти. Най-общо казано, интегрирани са тези предложения, в които кандидатстваш по няколко мерки, от които едната е de minimis. Приоритетните сектори – овощарство, зеленчукопроизводство, етерично-маслени култури, животновъдство, биологично … – те, така или иначе, си взимат допълнителните точки. Новото е, че тази година и зърнопроизводителите ще „намажат филията“. По-голямата част от тях са земеделски кооперации или дружества, които поддържат по-голям брой персонал и то от години. Единият от критериите, който дава допълнително 10 точки, е кандидатът да е поддържал персонал от минимум 5 човека в последните три години. Дори по-малките зърнопроизводители отговарят на това условие.

Може ли проектът на зърнопроизводител да изпревари в подредбата проект на животновъд?

Един неголям животновъд ползва двама-трима души работници, които в доста случаи не са назначени на трудов договор. Докато при повечето зърнопроизводители работниците фигурират във финансовите отчети и са им плащани осигуровките. С това не искам да кажа, че проектите на зърнопроизводителите ще имат по-големи шансове. Но факт е, че и те могат да съберат достатъчно високи оценки, особено ако проектът им е свързан със строително-монтажни работи – изграждане на складове, силози, навеси и други, за което получават още 10 точки. Ако е вкаран и елементът енергийна ефективност в проекта, това увеличава с още 8 точки шанса. Така че ако в предишния прием зърнопроизводителите събираха 30 или малко повече точки, сега могат да получат 40 и отгоре. Моето мнение е, че всички подадени проекти ще бъдат финансирани.

Всички? Нещо не се вързва с математиката.

Добре, няма да бъдат всички, но по-голямата част, които са събрали над 40 точки, ще спечелят субсидии. Да не забравяме, че тази година бюджетът е доста добър – 237 млн. евро при 150 млн. при първия прием. Всеки от кандидатите е заложил разходи, които ще бъдат орязани, и така ще се освободят средства за финансиране на повече проекти. Тези разходи веднъж бяха намалени с промените на наредба №9, втори път ще бъдат орязани, когато ДФ „Земеделие“ приложи своята методология при оценяване на проектите. Според мен шансът за успех на по-голямата част от фермерите, които са кандидатствали, е огромен. Миналата година бюджетът бе по-малък и проектите на кандидатите го надхвърлиха 4 пъти. Сега е по-голям, а субсидията, която се търси е три пъти над него. Затова казвам, че шансовете за повечето кандидати са много добри. Мисля, че не бива да броим проектите, които бяха прехвърлени от миналогодишния прием. Те са 240. И преди си бяха с трийсетина точки. След като тогава не минаха, няма да минат и сега.

Колко точки според вас трябва да имат проектите, за да са в ранкинга?

Миналата година при първия ранкинг точките паднаха до 42. А в момента се финансират проекти на 33 точки. Ще обясня защо. Какво се получава, когато един проект е одобрен? Първо – драстично орязване на активите, за които се кандидатства. Второ – невъзможност на бенефициентите да изпълняват проектите. Това е заради новото условия към фермерите да изпълнят в рамките на 9 месеца след подписване на договора 20% от планираните инвестиции. Някои не ги устройва одобрената субсидия и това е нормално, защото са доста намалени. Други не са си намерили финансиране. По тази причина в деветия месец бенефициентите не могат да покажат, че са започнали да изпълняват проектите и за да не бъдат санкционирани, се отказват доброволно. Така падат точките.

Доколко се орязват средствата по проектите?

Техниката е намалена с 28-30%. Това никак не е малко. При по-голямата част от проектите, финансирането трябва да е 50 на 50. Но като ти намалят субсидията с 28%, твоето самоучастие реално става много по-голямо. И тогава земеделският производител си казва така: „Тракторът струва 100 хил. лв. Ако съотношението помощ/лични средства е 50/ 50, трябва да извадя 50 хиляди. Но ако са ме отрязали с 28% трябва да дам 70 хиляди. Защо да ползвам програмата за 30 хиляди, за които ще нося отговорност и ще подлежа на проверки три години? По-добре да си купя трактор втора употреба за 30 хиляди лева и да си реша проблема.“ Всеки ден слушаме реклами на Програмата за развитие на селските райони, които насърчават фермерите да кандидатстват за субсидии. Окей, хората кандидатстват. Харчат немалко средства, за да подготвят пълния комплект документи. В следващия момент при разглеждане на проектите заиграва ножицата на фонда по неговите си вътрешни правила. Нека подчертая, че тези вътрешни правила са неизвестни на бенефициентите. И тогава проектът става неизпълним и направо безсмислен за някои. Същото ще се получи и при този прием.

Консултантите не са ли наясно с правилата на фонда при оценяване на проектите?

Правилата, които са по наредбата, консултантите ги познават. Но тези, с които фона работи, са тайна. Министерството казва, че в бизнес плана прогнозните данни за продукция и реализация трябва да бъдат взети от статистиката. Примерно – средногодишната цена на килограм череши е да кажем 1 лев, според аграрната статистика. Обаче фермерът може да отглежда ранни сортове, за които има пазар на 3 лева за килограм. Тогава това, което производителят е заложил в своя бизнесплан, може да бъде отхвърлено. Министерството формира средностатистическа цена на продукцията и добиви на базата на всички черешови градини в страната, някои от които обаче въобще не се поддържат и са изсъхнали. И така определя средните добиви. Това разминаване между реалните и статистическите данни за земеделието може да е фатална за кандидата, защото той залага в плана си добиви и цени, с които доказва за колко време ще изплати инвестицията. Тоест, дано да не съм прав, но ще има много проекти, които ще паднат заради бизнесплановете си, защото няма да съответстват на методологията, по която ДФ „Земеделие“ ще оценява проектите.

Защо повечето проекти по мярка 4.1 бяха внесени в последните ден-два от срока на приема?

Може би 80% от проектите бяха подадени в последните три дни. Това се получи, защото наредбата бе публикувана прекалено късно. Първата седмица след отварянето на приема липсваше формата на заявлението, тоест нямаше откъде да вземем документацията, върху която да работим. След като бе публикувано заявлението, то претърпя промяна по средата на приема, което нажежи и без това горещата атмосфера. Самите кандидат бенефициенти станаха неуверени. Да не говорим за тези, които смятаха да създават насаждения с черупкови видове. Малко преди отваряне на мярката бе съобщено, че те няма да са приоритетни. И тогава започна шеметно пренастройване с нови сметки, нови анализи на почвата и т.н. Да не говорим за тези фермери, които спечелиха финансиране в предишния прием за създаване на градини с орехи, лешници, бадеми. Към 60% от проектите за трайни насаждения бяха за тези видове. Миналата година нямаше възможност да се кандидатства за напояване, а тази година черупковите не са приоритетни. Тези, които създадоха градини, нямат шанс да получат субсидии за създаване на поливни системи. Единствен шанс имат тези стопани, които са в преход за биологично производство, но избързаха да се сертифицират като биологични, за да вземат някакви точки. А има и друг казус. Тези, които са одобрени при първия прием за създаване на насаждение с орехи например, тогава са обявили, че ще назначат шест работници. Сега като кандидатстват за поливна система, трябва да посочат, че ще назначат още шест, за да получат точки и да се класират. И така излиза, че 100 дка градина трябва да се работи от 12 човека, което е абсурдно.

Има ли доста проекти за напояване?

Може би 40 процента от проектите са за напояване. Да не забравяме, че кандидатстваха и доста сдружения за напояване, които ще получат приоритетен брой точки.

Говори се, че доста от проектите са енергийно ефективни (плюс 8 точки), благодарение на това, че кандидатите са поръчвали експертизи, за които са плащали немалко. Така ли е?

В критериите за оценка ясно е написано, че когато инвестицията води до повишаване на енергийната ефективност в стопанството с минимум 10%, това трябва да бъде доказано. Доказва се с енергийно обследване, което се извършва от лицензирани лица, вписани в регистър. Това консултантските компании го знаят. Но има хора, които правят проекти между другото, в това число и служители на ДФ „Земеделие“ и Разплащателна агенция, и не са запознати.

Но служители на ДФЗ – РА нямат право да разработва проекти, нали?

Нямат, но не е тайна за никого, че го правят. Не бих казал, че те знаят повече от консултантите, тъй като тяхната работа се свежда до проверяване на документите, които се внасят при кандидатстване, по един чек лист. Те също не знаят по каква методология от централата на ДФЗ ще оценяват проектите.