Добре живяхме, конче мое, но животът ни е даден само да извикаш!

Каракачанско конче на изложение в Орешак

Четири коне в юношеската им възраст от шест месеца бяха убити, защото стопанинът им не е спазил буквата на европейския регламент. Къде сте защитници на животните? Каква вина имат конете за това, че човекът, който ги е превозвал, не им е издал ветеринарни паспорти и не е описал камиона или трактора като МПС, което служи и за превоз на животни?

Тази крайна мярка – умъртвяване на конете при неспазване на регламента, не се ли прилага защото е най-бърза и лесна, така че държавата да каже: Ето, тип-топ сме с европейските правила. Тези правила сигурно дават преди това възможност отнетите от стопаните им здрави животни да бъдат насочени към държавен център, ако има такъв. И след това да бъдат изтъргувани. Така се прави с конфискуваните вещи, в които няма живот. А кончетата, понеже дишат и се хранят, ще станат на кайма, защото не могат да бъдат пакетирани, докато им се намери купувач.

Няма ли и друг начин – ако се установи, че конете са здрави, да бъдат насочени към ловните стопанства в страната, за да могат да зарадват гостите си. А конете да препускат на воля и да живи. Живи!

В учебниците някога пишеше, че новородените коне са с много по-висока смъртност от другите животни. Тези четири кончета са прескочили критичния период, за да доживеят да попаднат в мрежата от регламенти и закони, откъдето няма измъкване. Трагично е, когато държавата стане палач, преди да се е опитала преди това да бъде стопанин.

За нас остава само да си спомним с мъка прекрасната песен „Конче мое“: „Добре живяхме, конче мое, но живота/ за малко ни е даден – само да извикаш./ И днес ще трябва да се разделим, защото / очите ти се свършиха, нозете се изтриха.“