Нови условия от 2017 г. за обвързани плащания при млечни и месодайни крави (Проект)

Млечни крави

За да могат да получават директни обвързани плащания в периода 2017-2020 г., стопаните на млечни крави трябва да докажат годишно производство на мляко от поне 2 000 кг. от животно. Право на подпомагане получават само тези, които имат не по-малко от 10 млечни крави, а помощта ще се получава за максимум 250 крави в стадото. Това е записано в проекта за изменение и допълнение на Наредба 3 от февруари 2015 г., който е публикуван за обсъждане на страницата на Министерството на земеделието и храните.

Другите условия, които са валидни и за кравите под селекционен контрол е, те да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), с еднакъв идентификационен номер; да са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; да имат индивидуални паспорти съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД); да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВД.

Необходимо е още стопани да продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Млечни крави под селекционен контрол

При млечните крави под селекционен контрол се поставя изискването те да са поне 20 на брои от една порода, която е с млечно направление. Помощта ще е за максимум 250 крави. Друго съществено изискване, което липсваше в предишната наредба, е земеделските стопани да са реализирали на пазара количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко, съответстващи на най-малко 4 000 кг мляко от млечна крава. Подпомагат се толкова от заявените и допустими животни, за колкото са представени доказателства за реализирано минимално количество мляко. Изключение се допуска за кравите от застрашените породи съгласно Приложение № 6.

---

 

Приложение № 6 към чл. 19 а, ал.4, т.3

Списък на породи млечни крави под селекционен контрол в България, за които през 2017 г. няма да се изисква доказване на количество мляко:

Галоуей; Шароле; Обрак; Гаскон; Лимузин; Абердин Ангус; Херефорд; Българско родопско говедо; Родопско късорого говедо; Българско сиво говедо; Искърско говедо.

Приложение № 6 към чл. 19 а, ал.4, т.3

Списък на застрашени от изчезване породи млечни крави под селекционен контрол в България, за които през 2017 г. няма да се изисква доказване на количество мляко:

Българско сиво говедо; Искърско говедо; Родопско късорого говедо; Българско родопско говедо.

---

Заявените за подпомагане животни под селекционен контрол трябва да бъдат вписани в Главния раздел на родословната книга. Те трябва да бъдат вписани в регистрите по чл.18, ал.6 от Закона за животновъдството.

Кандидатите по схемата трябва да притежават зоотехнически сертификати за заявените за подпомагане животни, които подлежат на проверка при контрола по чл. 26а, ал. 2 ЗПЗП. Те също трябва да отглеждат заявените животни най-малко 80 дни след подаване на заявлението за подпомагане.

Млечни крави в планински райони

Проектът на наредба предлага и нови текстове, които касаят планинското животновъдство. Обвързани плащания ще получават за 5 до 9 (включително) млечни крави и стопаните в планинските райони. Посочено е, че животните трябва да произвеждат годишно поне 1 500 кг мляко, но липсва условието стопаните им да доказват продукцията със счетоводни документи. За тях субсидиите ще се изплаща на базата на брой животни.

Планинските крави също трябва да отговарят на изискванията: да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), с еднакъв идентификационен номер; да са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; да имат индивидуални паспорти съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД); да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД.

Земеделските стопани трябва да продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Месодайни крави и/или юници

Право на обвързано подпомагане имат животновъдите, които отглеждам минимум 5 крави и/или юници от месодайни породи. Помощта ще се изплаща за максимум 250 животни.

Подпомагат се толкова от заявените и допустими животни, за колкото са представени доказателства за 0.4 телета, родени за периода от 1 януари до 31 декември през годината на кандидатстване.

И за месодайните породи се поставят изискванията животните да са с ушна марка, да са в системата на БАБХ, да имат индивидуален паспорт и да са вписани в регистъра на животновъдния обект. Кравите и/или юниците, за които се кандидатства, трябва да запазят броя си до 80 дни след подаване заявлението за подпомагане.

Месодайни крави под селекционен контрол

Месодайните крави под селекционен контрол (тук юници липсват – б.р.) трябва да са поне 20 и да са от една порода. В проектонаредбата не е посочен таван на броя животни в стадото. За периода от 1 януари до 31 декември през годината на кандидатстване стопаните трябва да докажат новородени телета за стопанството, съответстващи на поне 0.5 телета на допустимо за подпомагане по схемата животно.

И при месодайните крави под селекционен контрол, както и при млечните, се изисква да са вписани в главния раздел на родословната книга и в регистрите по чл. 18, ал. 6 от Закона за животновъдството.

Как се доказва продукцията и други

Из Проекта за изменение и допълнение на Наредба 3/2015 г.:

§ 18. Член 27 се изменя така:

„Чл. 27. (1) За периода на прилагане на схемите по чл. 18, т. 1, 2, 4 и 5 – от 2015 г.(включително), а за схемите по чл. 18, т.3, 6 и 7 – от 2017 г.(включително) животните подлежат на подпомагане само по едно направление – млечно или месодайно.

(2) При промяна на предназначението на животните, заявено към първата година на кандидатстване по схемите по чл. 18, т. 1 до 7, животните се считат за животни с нередност по схемите.

(3) Документите, които доказват реализацията на продукцията от мляко по чл. 19, 19а, 23 и 24 са:

1.фактури, издадени от земеделския стопанин за доставки на първи изкупвачи на мляко и/или фискални касови бележки, издадени от фискално устройство, когато земеделският стопанин е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон

2. документи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството за доставки, издадени от първи изкупвачи на мляко, когато кандидатите са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в съответствие с чл.55е, т.2 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС;

3.фактури и/или фискални касови бележки, издадени от фискално устройство, за директни продажби на мляко и/ или млечни продукти от мляко.

(4) БАБХ предоставя актуален регистър на млекопреработвателните предприятия и списъци на производителите на първични продукти и обекти за търговия на дребно за мляко и млечни продукти по чл. 1 от Наредба №26 от 14 октомври 2010 г.

(5) При превръщане на млякото от обемни в тегловни единици и при определяне на млечния еквивалент за млечни продукти се прилага методиката съгласно Приложение № 8 (то липсва в проекта на наредба – б.р.).

(6) Срокът за предоставяне на документите по ал. 3 е 15 октомври на годината на кандидатстване за схемата по чл. 23 (за овце и кози) и 31 януари на годината, следващата годината на кандидатстване за схемите по чл. 19, 19а и 24 (за крави и биволици).

(7) Документите по ал. 3 могат да бъдат предоставени от Държавен фонд „Земеделие” за проверка от Националната агенция по приходите (НАП).

(8) Доказване на приплоди по чл. 20 и 21 за месодайни животни се извършва с проверка в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ за периода от 1 януари до 31 декември на годината на кандидатстване и по чл. 23 за периода от 1 януари до 30 септември на годината на кандидатстване.“.

Мотиви на зам.-министър Цветан Димитров към проекта на наредба:

Основните промени в предложения проект на нормативен акт в схемата за обвързано с производството подпомагане на млечни крави са свързани с въвеждане на модулирана ставка, разделяне на схемата за подпомагане на млечни крави и такива под селекционен контрол, като се подпомагат само първите 250 животни, също така подпомагането е обвързано с минимален добив мляко – различни са добивите от равнинен или планински райони. Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. предвижда схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол да се раздели на две самостоятелни схеми – за млечни и за месодайни крави. Създава се нова схема за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони.

Причини за предлаганите промени са анализите на данните, които показват, че броят на общо заявените за подпомагане крави по всички схеми през 2016 г. нараства с 10,5% спрямо 2015 г. Най-значителен е ръстът на кравите под селекционен контрол – с 35,1%. 

Разделянето на схемите за млечни крави под селекционен контрол и месодайни крави за селекционен контрол се налага поради различните изисквания за осъществяване на развъдна дейност при отделните продуктивни направления, различните разходи за отглеждане и за извършване на селекционна дейност при млечните и месодайните крави и ефективна селекция, както и ръстът с 35,14% на заявените животни, което води до намаляване на индикативната ставка с 28% (от 378 лв. през 2015 г. на 272 лв. през 2016 г.).

Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони се предлага да се създаде с цел запазване на поминъка в планинските райони (1 171 ферми с 6 653 бр. млечни крави) и използване на природния ресурс.