Стефан Цанев: Ако знаех, че от ДС са ме следили, щях да се побъркам

„На моята възраст материалната награда не е важна. Но трябва да посрещаме много внимателно всяка награда, защото тя е вид обвързване“, каза тази вечер пред бТВ писателят Стефан Цанев. През миналата година той навърши 80 г., а наскоро отново влезе в топ новините, след като отказа да приеме наградата „Златен век“ на Министерството на културата. Обяснението за отказа, което Цанев даде, бе, че същото отличие е било връчено преди години и на шефа на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов.

„Аз имам грях, че съм вярвал в някои идеали, в които са вярвали Блок, Маяковски …“, върна се доста назад в годините Стефан Цанев. Пражката пролет през 1968 г. сложила край на илюзиите му. Потушаването й от воиските на Източния блок предизвикало поетът да напише пиесата „Процесът против богомилите“. Според Цанев творбата правилно била разчетена от Държавна сигурност (ДС) като алегория на събитията в Прага.

Отново през 1968 г. Цанев написал поема за СССР, публикувана за кратко в списание „Септември“. Точно с нея поетът влязъл в полезрението на Държавна сигурност. Попаднал под наблюдение заради решението на Костадин Кюлюмов – писател, но и офицер на ДС, който впрочем също е получил награда за литература.

Десетина години след 1989 г. Цанев поискал да разгледа досието си, за което му помогнал тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев. „Обектът не стои на здрави позиции в областта на литературата“, зачете коментарите на Кюлюмов писателят. Според указанията на полковника, той е трябвало да бъде наблюдаван с кого се среща, кого посещава, кои му гостуват, с коя жена поддържа по-сериозна връзка и т.н. Псевдонимът на Цанев в досието му било „Чироз“, тъй като бил доста слаб. „Ако знаех, че са ме следили, щях да се побъркам“, възкликна той.

„Цензурата не е толкова страшна, колкото автоцензурата, тъй като тя убива намерения и идеи“, убеден е писателят. От цялото изчетено досие, от което липсвали тридесет страници, останал един интересен въпрос, който Цанев си задава и до днес: „Коя е агент Одилия, на която било наредено да се сближи с него?“

„След 1989-1990 г. лъсна цинизмът на комунистите. Те станаха най-върлите капиталисти и сега говорят против комунизма. Защото са лъгали и никога не са вярвали в идеалите му“, обобщи трансформациите събеседникът. Единственият комунист, който се самоуби след падането на системата беше поетът Веселин Андреев, припомни той.

Според него в момента лицемерието е основният бацил, тумор на обществото. „България е моята тъга, мъка. Червясала е от лъжи и ще падне от клона като червива ябълка. Много са червеите, които гризят свободата и демокрацията“, вижда именитият писател.

На въпроса за образованието и децата, той посъветва родителите да не използват децата като пластелин, тъй като във всяко едно дете царува Бог. „Децата трябва да се формират от игрите и свободата на въображението.“ Според него, министерствата и организациите трябва да работят за образоването им, за да не се превърнат след години в озлобени аутсайдери.

Писателят показа и най-новата си книга „Душата ми плаче за сняг“ с портрет, нарисуван от покойния Димитър Киров. Художникът дълго време не можел да „да хване“ чертите му. Но един ден, когато седнали на софийската гара да хапнат и се разговорили, Киров изведнъж се вдъхновил и го нарисувал за няколко секунди върху чиния.

Стефан Цанев изчете стихотворението, което заглавие на книгата, и което завършва така: „Душата ми плаче за сняг, чиста следа в снега да оставя“.