Д-р Гьока Хаджипетров надскочи детската си мечта – построи конна база

В стопанството си отглежда 17 коня, единия от които стана републикански шампион по издържливост

 

Конете от породата Арабска шагия преобладават в базата

Конете от породата Арабска шагия преобладават в базата

От любов към конете, а не за бизнес, нито за европейски субсидии, д-р Гьока Хаджипетров купува два коня още през 1999 г. През 2010 г. вече разполага със собствена конна база „Тангра“ близо до село Калековец, Пловдивска област. Покрай коневъдството бившият областен управител на Пловдив (2001-2005 г., при правителството на Симеон Сакскобургготски) има професионален поглед върху земеделието, без да е спрял да следи и политиката – българската и световната. И това му дава повод да припомни в разговора ни сентенцията за разпадащите се държави: „Обречени са тези страни, в които са се срещнали фатално три характеристики: едра поземлена собственост, административна аристокрация и централизация.“ А, за да е съвсем ясно, той допълва, че България е най-централизираната държава член на Европейския съюз. Относно висшата администрация, управляващите, Хаджипетров си е направил извода, че те предпочитат привилегията да управляват българския народ пред честта да му служат.

Към момента в база „Тангра“ има 17 коня, от които 7 са Източнобългарска порода, а 10 – Арабска шагия. Закупени са от най-стария конезавод у нас „Кабиюк“ в Шумен, който за щастие се е разминал с приватизацията. Арабската шагия струва 3 600 лева с ДДС, Източнобългарския – 2 400, обяснява Хаджипетров. Конната база не е източник на доходи, а само едно великолепно хоби. Тук работят ветеринарният лекар Ваня Лазарова и конярчето Емил.

А какъв е плюсът от отглеждането на коне?

Гьока Хаджипетров и ветеринарният лекар и състезател Ваня Лазарова

Гьока Хаджипетров и ветеринарният лекар и състезател Ваня Лазарова

„В любимите ми детски романи героите все яздеха коне и оттогава не ме е напускало желанието да се кача на кон. Освен че сбъднах мечтата си, конете се оказаха полезни и срещу детски изкривявания на гръбначния стълб. Имахме в семейството такъв малък проблем и той изчезна, когато едната от дъщерите ми се научи да язди.“ Освен това Хаджипетров вече може да се похвали, че притежава републиканския шампион по издържливост – Източнобългарската кобила Карла. На 11 юни 2016 г. д-р Лазарова е финиширала първа на 90-километровата дистанция за 4 часа и 51 минути. Маршрутът е бил разделен на три етапа с почивки от по двадесет минути. „За коня въобще не е проблем да измине това разстояние, ако ездачът е трениран“, пояснява тя. Въпреки това Карла е била подготвяна в продължение на две години за състезанието. Ваня също е тренирала, тъй като се иска издържливост да си на седлото толкова дълго и в позиция, която не пречи на коня. Състезателката – ветеринар се е научила да язди на село още като дете и това, заедно с карането на ски, е любимият й спорт. Отскоро тя е формирала собствена малка школа от деца, които идват в базата, за да напреднат в конната езда.

Д-р Лазарова с шампиона Карла

Д-р Лазарова с белия шампион Карла

 

Въобще не може да се каже, че Гьока Хаджипетров се е възползвал от европейското финансиране по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Не че не е искал, но конете у нас не са приоритет нито през първия, нито през втория програмен период. Когато поискал да строи конната база имал намерение да получи помощ по мярка 312. Но инвестирането в стопанства за коне изведнъж отпаднало като държавна цел. Меракът на бившия областен управител обаче не отпаднал и той построил базата със собствени средства и кредит. Тук е мястото да поясним, че фамилията Хаджипетрови е наследник на голям брой реституирани имоти в Пловдив. Легендите разказват, че прадядото имал голяма торба, пълна с ключове от къщите, които притежавал. Вероятно в тази торба е било скрито и изграждането на конната база, както и лукса за д-р Хаджипетров вече да не се занимава с дългогодишната си работа на стоматолог.

Конна база "Тангра"

Конна база „Тангра“

От новия програмен период по мярка 10 „Агроекология и климат“ на ПРСР собственикът на „Тангра“ получава по 150 евро за всеки Източнобългарски кон, тъй като породата е в списъка на застрашените от изчезване. Отделно от това от преките плащания на площ към базата се превеждат субсидии за 90 декара пасища. Според разчетите, за един кон, отглеждан в равнината, се полагат по 10 дка, а във високопланинските райони – по 20 декара. И с това субсидиите за коневъдството свършват. Но остават разходите за персонал, за храна и други.

Мюслито за коне от Италия

Мюслито за коне от Италия

Д-р Хаджипетров понякога се пита защо зърнопроизводителите не инвестират в занимания с по-висока принадена стойност. Той дава за пример храната на конете. За половин тон пшеница той плаща 150 лева. Но също за половин тон приготвена храна, в която има сушени плодове и зърно, цената е 8 пъти по-голяма – 1 200 лева. Тази храна, тип мюсли, се произвежда в Италия и е колкото вкусна, толкова и полезна за конете. Българско производство липсва, макар че колкото и да е нетолерирано у нас коневъдството, все пак има пазар за над 100 хиляди животни. „Ако сложим и конете, които държавата не води на отчет, общият им брой ще стане над 400 хиляди“, посочва Хаджипетров.

„Да произвеждаш само зърно е недалновидно. Ако го даваш като храна на крави например, получаваш мляко или месо, или и двете, и печалбата се увеличава. Ако направиш сирене или колбас, добавяш още стойност. Ако търгуваш на дребно тези храни плюсът расте. И той става най-висок, ако сервираш приготвените продукти в ресторант.“

 

Leave a Comment