Грешките на Христо Бозуков

Снимка на бТВ

Снимка на бТВ

Управлението на служебния министър проф. Христо Бозуков разбуди опасния дух на протест сред фермерите, който в последните месеци се бе отдал на дрямка. Кой дръпна дявола за опашката? Ами той, самият той – министърът.

Всичко започна от това, че Христо Бозуков някак си не осъзна, че е за кратко на този пост. В Министерството на земеделието и храните сигурно има много тайни и много несправедливости, които трябва да бъдат изправени, но това не се постига за три месеца, дори и да си гений. Държавната машина е най-тежката, позната някога, на която ако бързо и направиш реконструкция, може да те смачка. Защо министър Бозуков реши, че като е в най-широкия кабинет на министерството би могъл лесно да преподреди нещата? Вероятно от неопитност и прекален ентусиазъм.

 

С бързо поисканата и получената от директора на ДФ „Земеделие“ оставка, Бозуков настрои срещу себе огромната част от земеделците. Защото тази оставка бе професионално немотивирана, но политически желана. С този един единствен жест, последван и от други подобни, министърът сам се постави в шах. Ако Румен Порожанов е бил несъстоятелен директор на фонда, не би бил подкрепен от голяма част от най-представителните земеделски браншови организации, които подготвиха декларации и поискаха срещи с премиера и президента. Сигурно Живко Живков може да изпълнява не по-зле от Порожанов функциите на директор на фонда, но рязкото движение на Бозуков бе знаково. С този първи жест новият служебен министър показа няколко неща едновременно. Първо, че няма намерение да се допитва и съобразява с мнението на браншовите организации, които представляват земеделците. Второ, че изпълнява поръчки. Трето, че надценява министерската длъжност, подценявайки фермерите. Добре е всеки държавник да разбере най-после, че никой не е по-голям от хората, които произвеждат, дават заплати и създават по-спокойна и предсказуема среда на живота. Всеки, който е на някакъв управленчески пост, трябва първо да попита онези, които смята че управлява, дали му е разрешено и правилно ли е да извърши една или друга промяна. Така се прави в държавите, в които българите емигрират. Другото е арогантно.

Заради поисканите оставки, министър Бозуков успя да предизвика прецедента при откриването на изложбата Агра да го заплашат с протест в присъствието на чужди дипломати. После трябваше да обяснява пред журналисти, че новият индикативен график за директни плащания е забавен, тъй като служителите в три дирекции на министерството не работели. После, пресцентъра на МЗХ трябваше да пише съобщения, че няма никакво забавяне и че всички служители работят за това.

Друга грешка на министъра е, че съобщи първо пред медиите за изчерпания бюджет за биоземеделие и по мярка“Агроекология и климат“. Така настрои от раз браншовите организации в секторите био и животновъдство, засега. Обективно погледнато, за този изчерпан бюджет със сигурност е знаело предишното ръководство на МЗХ. Но е възможно да е имало вариант за намиране на средства в този голям брашнян чувал, наречен фонд „Земеделие“. Какъв е бил вариантът, министър Бозуков няма да узнае, защото едновременно изгори мостовете след себе си, възпламенявайки протестите пред себе си.

Трето, министърът участва в съвещания в Брюксел, в които се обсъжда общата селскостопанска политика след 2020 г. Това е кардинална тема, по която той взима участие без да се е допитал до българските организации в земеделието. Обидно е за тях, дори и Бозуков да изразява позиция, която те биха подкрепили.

Четвърто, уволненията продължават. Вчера се разбра, че е освободена директорката на „Напоителни системи“, а бившите ръководства – предадени на прокуратурата. Едва ли някоя земеделска структура ще застане зад управлението на държавната фирма, която е в застой и пред очакване да се приложи водната стратегия. Но с тази нова оставка министърът препотвърди революционния си дух, който, приложен за краткото време докато е на власт, може само да влоши нещата, вместо да ги оправи.

 

Пето, защо мерките по Програмата за развитие на селските райони, например 4.1.2, която трябваше да се отвори през януари т.г., замръзнаха? Работният проект на наредба за прилагането на тази мярка бе готов още през септември-октомври на 2016 г. За отворянето на мярката не е необходимо съгласието на Народното събрание, а одобрението на членовете на работната група и на Комитета по наблюдение. А е толкова важно мерките да се отварят регулярно, защото ако тръгнат наведнъж администрацията няма да смогне и тези толкова важни европейски субсидии ще се задръстят по пътя.

Шесто, министър Бозуков продължава да мисли, че ходовете му са правилни. Но след изборите друг ще седне в този кабинет и за отрицателно време ще превърне в нищо новите назначения. А за периода на управление на служебния министър въпросът ще бъде: Успя ли той да опази спокойствието, парите и плановете на земеделците чрез комфорта на мира?

Leave a Comment