Светът признава Гинко билоба за лечебно дърво, но не и земеделското министерство

Вече две години единственият българин, който отглежда над 4 хиляди растения от застрашения вид – Васил Дъбов, напразно се опитва да убеди администрацията да го впише в списъците

Ако един единствен човек в България отглежда древното дърво Гинко билоба, колко години ще са нужни на администрацията да признае, че растението е лечебно? Въпросът може да се окаже и без отговор в крайна сметка. Но Васил Дъбов от пазарджишкото село Мало Конаре не се е отказал да го очаква.

Прочети още: Гинко билоба и уникалният му стопанин Васил Дъбов

Васил Дъбов

Васил Дъбов

Още от есента на 2004 г. той е започнал да създава собствена градина с Гинко билоба и към момента вече има над 4 хиляди дървета с височина от 5 см до 12 метра. Защо се е заел с размножаването на този прастар вид? На този въпрос Дъбов може да даде безкрайно много отговори. Той вярва, че дървото си заслужава да се изследва и обгрижва заради неговата неунищожимост, устойчивост и хармония, които са му позволили да оцелее при катаклизмите на далечните ери и радиацията от атомните бомби, хвърлени в Япония. Гинко билоба е вписано като най-стария на планетата дървесен вид и е защитено от Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), в който е със статус „застрашен“. От дълги години е доказано благоприятното въздействие на неговите 198 активни съставки, съдържащи се в листата му, върху функционирането на мозъка, подобряването на паметта, укрепване стените на кръвоносните съдове и подобряване вискозитета на кръвта. Рекламите за медикаменти на основата на Гинко билоба, които подобряват човешкото здраве, са сред най-излъчваните, което допълнително го популяризира.

Въпреки световната известност на лечебните свойства на Гинко билоба, от българското Министерство на земеделието и храните отказват да признаят дървото като лечебно растение.

Гинко Билоба в Мало Конаре

Гинко Билоба в двора г-н Дъбов

Всъщност, Васил Дъбов горещо се надява то първо да бъде вписано като растение, което подлежи на стопански начин на отглеждане. Към писмото си до министъра на МЗХ от септември 2016 Дъбов е приложил копие от становище на Изпълнителна агенция по лекарствата, в което е обяснено че „растението Гинко билоба е добре познато и широко разпространено за употреба във фармацевтичната промишленост“, за него съществува монография в Европейската фармакопея, и в България са регистрирани за употреба осем лекарствени продукта, съдържащи екстракт от листа на Гинко билоба.

Още през 2015 г. стопанинът на вечното дърво е отправил в първото си писмо до земеделския министър искане видът да бъде включен в таблицата от наредбата за създаване и поддържане на регистъра на земеделските стопани. През юни 2015 Дъбов получава отговор, подписан от главен директор от МЗХ, в който е написано: „На основание ботаническата характеристика на Гинко билоба, този дървесен вид не би следвало да бъде отнесен към групата на „Други етерично-маслени и лекарствени“ и „Други овощни видове“, както и към другите изброени кодове във връзка с прилагане на разпоредбите на Наредба № 3 от 1999 г.“

Васил Дъбов е вписал дружеството, което управлява, като земеделски производител със стопанство от 65 дка. От края на февруари 2015 г. започва сертифицирането и контрол върху стопанството като биологично. През пролетта на 2015 г. фирмата кандидатства по мярка 11 „Биологично земеделие“, но от земеделското министерство отказват да включат в регистъра на биопроизводителите земите, върху които се отглежда Гинко билоба. Така Дъбов е принуден да декларира площ от 12.45 дка, където отглежда Гинко билоба, като разсадник, тип конвенционален. Останалата площ от 52 дка са вписани като угар в преход към биологично производство. Едва в края на ноември 2016 Дъбов получава от МЗХ разрешение да включи „в преход“ площите от 12.45 дка, засадени с Гинко билоба. А на 1 март 2017 г. стопанството е вече с 52 дка площи, които са със статут „био“, но засега са още „под угар“. А както е известно, по мярка 11 субсидията на единица площ „под угар“ е нула лева. Плановете на дружеството са да разсади фиданките и дръвчетата Гинко билоба, (които сега са свръх плътно разположени в дворно място 2.45 дка) върху останалите 62 дка на стопанството: 52 дка „био“ и 10 дка „в преход“.

На въпроса каква е все пак ползата за България от размножаването на този уникален за света дървесен вид, Васил Дъбов обяснява, че има запитвания от страна на производители на билков чай, търговци на билки и магазини за продукти от биологично земеделие. Те желаят да закупят листа от Гинко билоба, тъй като има интерес към приготвяните от тях хранителни добавки и пакети за чай. В Европа плантация с този дървесен вид е създадена в околностите на Бордо, Франция и българският любител на чудното дърво не знае другаде да се отглежда.

Ексцентричният човек от Пазарджишко разказва, че държи в къщата си часовник, който върви назад и връща времето. Защо? Може би като го гледа, Дъбов си спомня как е изпратил през септември 2016 г. писмото до земеделския министър и в същото време разбира, че дотук надеждите му са били илюзия. После се връща в 2015 г., когато с оптимизъм пише първото писмо. Не се знае дали часовникът е стигнал от 2004 г., когато той е засадил в двора си първото Гинко билоба. Въпросът е дали ако е знаел тогава какво следва, не би избрал да засади праскова или друго дърво, за да е сигурен, че субсидиите от ЕС ще са му в кърпа вързани? Но този въпрос е с ясен отговор. Дори и да усещаше какво го чака, Дъбов пак щеше да размножава дървото, което по някакъв начин е белязало живота му.

Leave a Comment


− пет = 4