Да си спомним за жената икона Мара Белчева

Мара БелчеваНа 16 март 1937 г. умира Мара Белчева. Две големи трагедии преживява тази толкова обожавана  преживе жена. Когато е на 22 години, в нощта на 27 март 1891 г., се чува тропот в дома й – мъже носят тялото на фатално простреляния й съпруг Христо Белчев. Той е бил финансов министър в правителството на Стамболов. Атентаторите на премиера го сбъркани с него, когато побягнал, и го застреляли.

Втората неприжалима смърт, на която е свидетел, е на Пенчо Славейков. Мара Белчева е голямата му любов, която той е срещнал 10 години след убийството на Христо Белчев. Хубавицата, която безуспешно са ухажвали цар Фердиданд и още дузина първенци в държавата, се е влюбила в болнавия и накуцващ поет.

Когато Пенчо Славейков умира далече от родината си – в хотел край езорото Комо в Италия, Мара Белчева поисква от местен художник да направи портрет на мъртвия поет. Той е потресен от скръбта на красивата „като икона“ жена, както описва по-късно незабравимата за него случка.

Мара Белчева е поет и преводач, една от най-образованите за времето си българки. Тя е родена на 8 септември 1868 г.  в Севлиево, където миналата година бе поставена нейна скулптора заедно с Пенчо Славейков, дело на Велизар Захариев. Завършила е средното си образование във Велико Търново, а след това е учила и във висшия девически институт във  Виена. Работела е като учителка в София и Русе. Преводач е на произведенията на Фридрих Ницше „Тъй рече Заратустра“ (1915) и на Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922).

Умира на 68 години в София през 1937-а.

 

Leave a Comment