Евродепутат Уручев: Евросубсидиите ще се променят от плащане на площ към управление на риска

Ще се намали бюрокрацията, ще се финансират хранителните вериги, ще се подпомогнат по-силно организациите на фермерите

Директните субсидии ще останат и през следващия програмен финансов период на Европейския съюз. В момента се говори за възможността директните плащания да бъдат заменени от друга схема, която да подкрепи фермерите чрез управление на риска – чрез застрахователни организации и други. Но дори и да се приеме тази идея, тя ще се приложи бавно, с преходен период от 15 години, защото селското стопанство е консервативен сектор. Това съобщи вчера пред студенти и преподаватели от Аграрния университет в Пловдив евродепутатът от ЕНП Владимир Уручев.

Негативите на директните плащания

Той поясни, че в момента се отчита негативното влияние на директните плащания. Субсидиите на площ водят до увеличаване на цената на земеделската земя, а това прави по-труден достъпа на нови хора в селското стопанство. Освен това от директните плащания се възползват инвеститори, които не са активни земеделци, но владеят големи земеделски площи. Това са фондове, инвеститори с други бизнеси, които за да получат максимално финансиране, си раздробяват земята в дъщерни фирми. Тези негативни процеси ще бъдат променени през новия период, посочи Уручев.

Според него, ЕК е наясно с факта, че в България, а също и в други държави огромна част от субсидиите отива при големи земевладелци. Но няма как комисията да се намеси и да експроприира собствеността на земята – това е извън принципите на Европейския съюз. Това, което може да направи е да се определи висок размер на помощта за първите 30 или 50 хектара, а към всички, които владеят по-големи площи, да се разпредели остатъкът.

Негативният ефект на плащанията на площ се забелязва и при банките, които съобразяват кредитната си дейност именно със сроковете на плащания. А това не е икономически подход.

Как ще се изработи новата ОСП

 

Дебатът за това каква да бъде новата политика в земеделието след 2020 г. започна в град Корк, Ирландия, където бе приета декларация  през септември миналата година. Тогава бе създадена и експертна група, която да направи препоръки по отношение на пазара, припомни Владимир Уручев.

От февруари върви кампанията по събиране на мнения от фермери и организации относно бъдещата ОСП. Въпросникът е публикуван на сайта на ЕК, през май ще приключи приемането на коментарите. Всички, които имат каквото и да е предложение, да го напишат, може и на български, препоръча евродепутатът. Оттам нататък всички мнения ще се разгледат. Ако има дори едно единствено оригинално конструктивно предложение, ще му бъде обърнато внимание и може да се вземе предвид при създаването на основните правила за след 2020 г. След като се обработи цялата информация, ЕК ще излезе с предложение за следващия финансов период. Това ще се случи може би през 2018-а. По средата на идната година ще започнат обсъждания с идеята преди 2020 г. вече да е приет документа. В Европа нещата се случват бавно, предупреди Уручев.

Какво ще се промени

Със сигурност ще бъдат намалени административните изисквания, които силно затрудняват земеделците. В момента те са толкова многобройни и сложни, че без помощта на Националната служба за съвети в земеделието и други институции, голяма част от европейските пари ще останат неусвоени.

Ще се обърне внимание и на финансиране на хранителната верига, което включва и преработката на селскостопанските продукти.

Със сигурност ще се поощри по-силно обединяването на фермерите в организации – нещо, което се прилага вече в други европейски държави. Логиката на това обединение е оцеляването на малките. В организациите могат да участват преработватели и търговци. Както в природата по-големите хищници изяждат по-малките, така и в бизнеса малките, ако не се обединят, за да станат с общи усилия големи благодарение на организациите, ще бъдат „изядени“, сравни Владимир Уручев.

Общи данни на земеделието в ЕС

Селското стопанство и хранителната индустрия в ЕС произвеждат 6% от брутния вътрешен продукт на съюза. В сектора работят 15 милиона предприятия, в които се трудят 46 милиона души. От тях 22 милиона се занимават със земеделие, 4 милиона с преработка, 17 милиона с услуги и търговия.

През периода 2014-2020 г. бюджетът за земеделие на ЕС е 362.79 млн. евро. Той представлява 38% от целия бюджет на Европейския съюз. От тях 29% са директните плащания, 9% са за селските райони.

Над 77% от територията на Европейския съюз са селски райони, в които живее половината от населението. От тях 30% са гори.

Към 30% от фермерите са на възраст над 65 години. 55 на сто са над 55 години, а едва 7.5% от заетите в земеделието са на възраст под 35 години.

Очаква се към 2050 г. населението на земята да стане към 9 милиарда, а климатичните промени да ограничат земеделската дейност в някои райони по света. Тогава ще се появят миграционни потоци от хора, които бягат не от войни, а от глад, предсказа Уручев.