Къде и какви неприятели и болести по зърнени и картофи са установили от БАБХ

Бюлетин на БАБХ, дирекция „Растителна защита и контрол“, валиден до 30 април 2017 г.

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Фенофаза: пшеница и ечемик – „масово братене” – „вретенене”

Основни вредители за периода: Обикновена полевка /Microtus arvalis/ Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/ Житни пиявици /Oulema melanopa/ ,/Lema lichenis/ Житни мухи – Черна пшеничена муха /Phorbia fumigata/, шведска муха/Oscinella frit/, хесенска муха /Mayetiola destructor/ Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Септориози /Septoria tritici/,/Septoria nodorum/

Обикновена полевка /Microtus arvalis/

Със затопляне на времето през пролетта, активността на популациите от обикновена полевка се повиши. При проведените обследвания, се наблюдава разселване на полевката във вътрешността на посевите. Единични ходове на неприятеля до 1 акт. кол./дка са установени в областите Велико Търново, Враца, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Перник, Разград, София област, Стара Загора и Ямбол. Плътност над прага на вредност до 1-3 акт. кол./дка (при ПИВ пролет: 1 бр. активни кол./дка), е установена в областите Добрич, Ловеч, Пазарджик, Плевен и Търговище. В област Шумен е констатирана плътност от 1 до 9 акт.кол/дка. Редовните обследвания на площите с есенници продължават. Особено внимание да се обърне на площите с повторки и такива с предшественици слънчоглед и царевица. При констатиране на нападение над прага на икономическа вредност, да се прилагат разрешените родентициди.

Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/

Начало на пролетна миграция на презимувалите дървеници е констатирано на 21.03.2017 г. в област Бургас. Пролетната миграция на вредителя към житните посеви започва масово при температура над 11 – 12ºС. При рязко затопляне на времето е възможно пролетната миграция на дървеницата от местата на зимуване към посевите да стане дружно и в съкратени срокове. Такова поведение в разпространението на дървеницата и сравнително ранните фенофази от развитието на есенниците („братене” – „нач. на вретенене”), може да доведе до нанасяне на големи щети. В този период дървениците се хранят, като смучат сок от долната част на стъблото и причиняват изсъхване на главното стъбло. В следствие на тези повреди посевите се разреждат. Химичен контрол срещу възрастното се провежда при изравняване на съотношението между половете, преди яйцеснасяне на неприятеля и при отчетена плътност над ПИВ: – 2 бр/кв. м при суха и топла пролет, слаби и редки посеви; – 4 бр/кв. м при нормален гъстота на посева; – 1 бр./кв. м. за семепроизводните посеви;

Житни пиявици /Oulema melanopa/, /Lema lichenis/

През втората половина на месец март, в периода 15-24.03.2017 г., е установена поява и начало на миграция в посевите на първите презимували възрастни в областите Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Пловдив, София област, Стара Загора, Търговище и Ямбол. Възрастните излизат на повърхността на хармани при трайно установяване на средноденонощната температура над 7º С. Хранят се с листата, като изгризват тесни и дълги прозорчета между нерватурата на листата. При масово нападение листата побеляват и изсъхват. Обследванията за установяване на плътността и началото на яйцеснасяне продължават. При плътност над ПИВ, да се проведе третиране с разрешените за употреба инсектициди. – 30 бр. възрастни/кв. м при редки посеви и суха пролет; – 50 бр. възрастни/кв. м при гъсти посеви и хладна пролет;

Житни мухи-Черна пшеничена муха/Phorbia fumigata/, шведска муха /Oscinella frit/, хесенска муха /Mayetiola destructor/

Нападение от видовете житни мухи е наблюдавано на 24.03.2017 г., в районите на Монтана и Пазарджик. До момента плътността на неприятелите е под ПИВ. През месец април да се извършат контролни наблюдения за развитието, плътността и разпространението на мухите. Химичният контрол се провежда при достигане на ПИВ : 3-4 броя мухи /кв.м. във фенофаза „братене”.

Брашнеста мана /Erysiphe graminis/

В края на месец март (20-24.03.2017 г.), са установени единични пустули по долните листа, в областите Бургас, Варна, Габрово, Ловеч, Разград, София област, Стара Загора и Шумен. По нападнатите органи, се образуват бели до нечисто бели прашести плесенови налепи, които се разрастват, намножават, сливат и обхващат целия лист. По-късно в тях се образуват клейстотециите на гъбата, като тъмни точици. През втората половина на април се очаква повишаване степента на нападение и разпространение в посевите. Необходимо е да се извършват редовни обследвания за установяване на степента на заразяване и разпространение на болестта. ПИВ – 10% нападната листна маса във фенофаза 1-ви- 2-ри възел на житните култури;

Септориози /Septoria tritici/,/Septoria nodorum/

Първи петна по долните листа на растенията, са наблюдавани в периода 15- 23.03.2017 г., в областите Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Монтана, Плевен, Пловдив, Разград, Смолян, Търговище и Шумен, със слаба степен на нападение. На отделни посеви в районите на Велико Търново, Търговище и Шумен, е констатирано нападение до 10% листна маса. Обследванията да продължат и при констатиране на нападение над ПИВ, да се проведе 4 химичен контрол с разрешените фунгициди. ПИВ:5% нападната листна маса във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури.

РАПИЦА

Фенофази: „бутонизация” -„цъфтеж”

Основни вредители за периода: Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/ Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/ Бяло гниене (склеротиниоза) /Sclerotinia sclerotiorum/ Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/

Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/

 

Начало на поява на цветояда в посевите с рапица, е отчетено в областите Бургас, Видин и Пловдив. Бръмбарите вредят като нагризват пъпките на рапицата, за да достигнат до цветният прашец, с който се хранят. При вече започнал цъфтеж, рапичният цветояд не причинява щети по рапицата. Контролът е насочен срещу възрастното и се определя от фенофазата на културата. ПИВ: Фенофаза „бутонизация” – видими цветни пъпки( „зелен бутон”): – 2 бр./растение в посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал; – 4 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал; Фенофаза „бутонизация” –първи венчелистчета ( „жълт бутон”): – 4 бр./растение в посев под оптимална гъстота и по-слаб потенциал; – 6 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;

Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/

Гъбата напада всички органи на рапицата, но най-много листата и стъблата. Първите симптоми се срещат по растенията, от момента на поникването до фенофаза „6 листа”. Кореновата шийка некротира и често се напуква. По нападнатите части се развиват сиви петна, които постепенно засъхват и около тях се образува тъмен контур. Присъствието на черни точки по всички нападнати части отличава симптомите на болестта от другите заболявания по рапицата. Третира се рано напролет, когато гъбата се среща по листата – под формата на листни петна. Инфекциите по стъблата са нелечими. Единични петна по долните листа са отчетени в областите Видин, Враца, Велико Търново, Разград, София-област, Търговище и Шумен.

Бяло гниене (склеротиниоза) /Sclerotinia sclerotiorum/

Гъбата напада стъблата и генеративните органи на рапицата по време на цъфтеж. Инфекциите започват най-често в цветовете, откъдето се разпространяват към стъблото, особено при опадването на венчелистчетата, които залепват по по-ниско разположените части на растенията. Това е така, защото покълващите спори на патогена използват венчелистчетата като „стартов” субстрат за покълването на спорите и за развитието на мицела, който после напада стъблото или органа, по който са се закачили венчелистчетата. Първите признаци се появяват няколко седмици след началото на цъфтежа на мястото на прикачване на листата или на мястото на разклоняване на стъблото. Петната отначало са светложълти до бледокафяви, меки, воднисти. Некротиралата тъкан на петната се напуква и при влажни условия, се покрива с гъст, наподобяващ памук мицел. Цялото вътрешно съдържание на стъблото може да бъде запълнено с бял мицел, а по-късно в него се образуват черни склероции. Растенията узряват преждевременно и си личат в полето със сламено жълтия си цвят, за разлика от зелените незасегнати растения. За ограничаване разпространението на бялото гниене най-важни са превантивните мерки: – Правилен сеитбооборот – минимум 4 год.; – Не е подходящо да се отглежда рапица след слънчоглед, фасул, рапица; – Балансирано торене с акцент върху съдържанието на фосфор и калий; – Растителните остатъци да се отстранят, но още по-добре е да се раздробят и да се заровят с дълбока оран. Заораните склероции остават жизнени, но големите вълни от инфекции възникват, когато склероциите са на или непосредствено под почвената повърхност; Оптималните срокове за химичен контрол, са когато 40-60% от цветовете по първите 3- 5 цветоноса са отворени, но тогава по растенията няма още никакви симптоми.

СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА

Основни вредители за периода: Телени червеи /сем.Elateridae/ Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/

Телени червеи /сем.Elateridae/

Телените червеи са едни от най-често срещаните многоядни неприятели. Ларвите имат силно хитинизирано продълговато тяло, наподобяващо късчета тел и се характеризират с широка хранителна пластичност. Вредата нанесена от ларвите на телените червеи зависи не само от тяхната плътност, но и от типа на почвата, от нейната влажност и температура, от количеството на хумусните вещества, от скоростта на поникване на растенията и от възрастта на ларвите. Ларвите са активни при температура от 12-13 до 20˚С и влажност 55-65% от ПИВ. Праг на икономическа вредност при царевица:  2 бр. ларви/кв.м. – преди, по време на сеитба  5-6 бр. ларви/кв.м до 6-ти 7-ми лист; Праг на икономическа вредност при слънчоглед:  до 5 бр. ларви/кв.м – при сеитба до 10 април  3 бр. ларви/кв.м – при сеитба след 10 април.

Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/

През последните години, неприятелят се появява постоянно в посевите от слънчоглед и царевица в районите на Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Пловдив, Плевен, Русе, Силистра, София област, Търговище и Шумен. Сивият царевичен хаботник нанася най-големи повреди в началните фенофази от развитието на културите. Бръмбарите нагризват младите кълнове от началото на поникване до 3-ти – 4-ти лист. При по-малка плътност те причиняват разреждане на посевите, а при висока плътност унищожават напълно растенията. Химичният контрол срещу неприятеля се осъществява чрез вегетационно пръскане с инсектициди в началото на поникване на културите, което обикновено съвпада с масовата поява на хоботника. Наблюденията за появата и популационната плътност трябва да започнат от началото на поникване на културите. Специално внимание да се обърне на площите, засети с нетретирани семена. Прагът на икономическа вредност при царевица :  над 2 бр. възрастни/кв. м. във фенофаза до „5-ти – 7-ми лист” или 20-30% повредена листна маса; Прагът на икономическа вредност при слънчоглед :  2 бр.възрастни/кв. м. във фенофаза „поникване”;  5-6 бр.възрастни/кв. м. във фенофаза „4-5-ти лист”;

КАРТОФИ

Основни вредители за периода: Телени червеи /сем.Elateridae/ Картофен молец /Phthorimaea operculella/ Струпясване /Rhizoctonia solani/

Телени червеи /сем.Elateridae/

Повреда нанасят ларвите на телените червеи. Те прекарват цялото си развитие в почвата. При отделните видове развитието на ларвите продължава от 2-4 до 5 години. Те повреждат кълновете, корените, младите стъбла, дълбаят ходове в клубените. Агротехническите мерки за контрол на телени червеи: спазване на сеитбооборот, добра подготовка на почвата, оптимална дълбочина на засаждане на клубените. Химичен контрол срещу неприятеля се предприема на площи с установена плътност по-висока от ПИВ: 4-6 бр. ларви/кв.м.

Картофен молец //

Откриването на картофения молец в началото на вегетацията на картофите е трудно поради ниската численост на презимувалото поколение. През този период се откриват малко пеперуди, които летят непосредствено след залез и преди изгрев слънце. През април контрол с картофения молец се води основно с агротехнически мерки: засаждане на здрав посадъчен материал, по възможност на дълбочина 15-18 см., редовна обработка на почвата през вегетацията, като с последното загърляне да се осигури 4-5 см. почва над клубените.

Струпясване /Rhizoctonia solani/

При засяване на повредени клубени по младите кълнове в основата на стъблото се наблюдават червенокафяви петна, които се превръщат в раковини. Върху клубените болестта се проявява под формата на черни склероции, приличащи на полепнали частици пръст. Контролът срещу патогена е ефективен при използване на устойчиви сортове и здрав посевен материал, спазване на 6-8 годишно сеитбообръщение, избягване на тежки и преовлажнени почви и третиране на клубените.