Третиране на овощните против вредители през април

Бюлетин на БАБХ, дирекция „Растителна защита и контрол“, валиден до 30 април

ОВОЩНИ КУЛТУРИ – СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: – „земен бутон” – „розов бутон” – „цъфтеж”-„формиране на завръз”

Основни вредители за периода Ябълков плодов червей Laspeyresia pomonella =Cydia pomonella Ябълкова плодова оса Hoplocampa testudinea Обикновена крушова листна бълха Cacopsylla pyri Кръгломиниращ молец Cemiostoma scitella = Leucoptera malifoliella Листни въшки сем. Aphididae Струпясване по ябълка и круша Venturia inaequalis;Venturia pirina Брашнеста мана по ябълката Podosphaera leucotricha Загиване на завръзите на дюлята Monilinia Cydoniae Огнен пригор Erwinia amylovora

Ябълков плодов червей Laspeyresia pomonella =Cydia pomonella

ябълков плодов червейЛетежът на пеперудите от първо поколение започва в края на цъфтежа на ябълката. Женските снасят яйцата си поединично, предимно по горната страна на листата, по кората на торбестите клонки и върху плодчетата. Химично третиране се извършва при масов летеж и първи снесени яйца, с хормонални инсектициди (инхибитори на хитиновия синтез), при ПИВ за първо поколение на неприятеля : 3-5 бр. пеперуди /уловка /седмица.

Ябълкова плодова оса Hoplocampa testudinea

Осата лети непосредствено преди цъфтежа на ябълката. Храни се с цветен прашец и нектар. Женските снасят във фенофаза „бутонизация” по едно яйце в цветното дъно до плодника под тичинките, като правят прорез с яйцеполагалото си в основата на чашелистчетата. Вреди ларвата, която се излюпва в края на цъфтежа на ябълката. Тя се вгризва под кожицата на завръза и прави ход под нея, който често обикаля плода по издутата му част. При нарастване на плода клетките вкорковяват и хлътват. Химичният контрол е насочен срещу възрастните, преди и по време на яйцеснасяне във фенофаза на културата от „бутонизация” до „начало на цъфтеж” при ПИВ: 2-3 бр. възрастни/100стръскани клона;

Обикновена крушова листна бълха Cacopsylla pyri

При повишаване на температурите през втората половина на месец февруари, е отчетено активизиране и поява на презимувалите възрастни в областите Пазарджик и Пловдив (25-28.02.2017г.). Начало на яйцеснасяне е установено в периода 05-27.03.2017 г, а начало на излюпване, е констатирано на 21.03.2017 г. в област Пловдив. През месец април започва масовото излюпване на ларвите от презимувалото поколение на неприятеля. Възрастните бълхи от първо поколение, се появяват в края на месеца. Повреда нанасят ларвите и нимфите, които смучат сок от пъпките, цветните части, листата и плодовете. Образуват плътни колонии по връхните части на леторастите и клонките, като отделят обилно медена роса, по която се развиват чернилни гъбички. Химичен контрол се води срещу възрастни и ларви при ПИВ: във фенофаза „бутонизация”-2-3% заселени розетки.

Кръгломиниращ молец Cemiostoma scitella = Leucoptera malifoliella

кръгломиниращ молец - Cemiostoma scitellaЛетежът на пеперудите започва през април и съвпада с началото на цъфтежа на зимните сортове ябълки. Женските снасят яйцата си по долната страна на листата. Вредят гъсениците, които се хранят с паранхимната тъкан на листата непосредствено под горния епидермис, като се движат спираловидно. При премахване на епидермиса над мината се вижда пътят на гъсеницата, очертан от екскрементите. Химичен контрол се провежда срещу възрастните, преди яйцеснасяне и в началото на излюпване на гъсениците, при ПИВ: във фенофаза „формиране на завърза” и „нарастване на плодовете” – 2-3 броя яйца и мини на лист.

Листни въшки сем. Aphididae

Възрастните и ларвите смучат сок от долната част на листата, листните и цветните дръжки и от връхните части на леторастите. Те са много опасни в началото на вегетационния период, когато образуват колонии по леторастите, пъпките и листата. Нападнатите части се деформират, а растежът им спира. Във фенофаза „разпукване на пъпки” – „розов бутон“ се третира при ПИВ 10-15 бр. индивиди от Aphis spp./100 пъпки или 10 % нападнати розетки.

Струпясване по ябълка и круша Venturia inaequalis;Venturia pirina

Струпясване

Струпясване – признаци върху листата

Патогенът атакува листата, още след разпукването на пъпките. При разтваряне на листата, гъбата заразява както долната, така и горната повърхност. По долната повърхност на младите листа се развива кадифен, масленозелен плесенов налеп, с неясно очертана периферия. По горната страна на листата се формират сиви, гладки петна, в центъра с тъмнозелен налеп. По листните, цветните и плодните дръжки също се развиват петна. В резултат цветовете и младите завръзи опадват. Очакваното повишаване на температурите през месец април, ще доведе до бързо преминаване от една критична за културите фенофаза в друга. Това налага следцъфтежните третирания да се извършат в интервал от 8-10 дни в зависимост от използвания фунгицид, метеорологичните условия и степента на зараза. За предпазване от проява на резистентност, е задължително да се редуват продукти с различни активни бази и механизъм на действие.

Брашнеста мана по ябълката Podosphaera leucotrichaБрашнеста мана при ябълките

Напролет, със започване на вегетацията, от заразени пъпки през миналата година се появява системната форма на болестта. Заразените летораслите са слаби, със скъсени междувъзлия, листата са тесни, дребни, ладиевидно удължени, твърди и чупливи, цветовете са стерилни. Всички заразени растителни тъкани, са изцяло покрити с брашнест налеп от мицела и спорите на гъбата. Начало на поява на системната форма на болестта по ябълката е установено на 27.03.2017 г., в област Пловдив. За предпазване от локалната форма на болестта и многократни заразявания през вегетацията, е необходимо редовно пръскане на дърветата.

Загиване на завръзите на дюлята Monilinia Cydoniae

Симптомите на болестта се проявяват първоначално по младите върхови листа, като в централната им част се образуват светлокафяви петна, които се разрастват по невратурата и скоро обхващат цялата петура. При влажно време, по горната страна на петната, се появява светъл плесенов налеп с дъх на бадеми. От листата паразитът колонизира върховете на леторастите и цветните пъпки, които некротират. След прецъфтяването, нападнатите завръзи не се развиват и заедно с прилежащите един-два листа изсъхват. При благоприятни условия за развитие на болестта, се провеждат вегетационни пръскания – преди цъфтежа, във фенофаза „розов бутон” и непосредствено след прецъфтяването.

Огнен пригор Erwinia amylovora

огнен пригорПроявата на болестта се изразява в поражения по цветовете, а по-късно и по листата. Заразените цветове покафеняват, увяхват и умират, а некрозата се разпространява надолу по цветната дръжка и обхваща листата. Те стават тъмнокафяви до черни, завяхват, прилепват към инфектираните цветчета и остават по дърветата, като изгорени. Върховете на леторастите се извиват под формата на „овчарска гега”. При влажно време заразените участъци са обхванати от бактериен ексудат. Да се провеждат наблюдения и при установяване на описаните признаци, да се провежда третиране с продукт за растителна защита. При силна зараза и при крайна необходимост (наличието на сокодвижение, представлява сериозна опасност за пренасяне на заразата с инструментите), се пристъпва към изрязване и изгаряне на болните клони.

КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: „разпукване на цветни пъпките“ – „цъфтеж” – „формиране на завърз“

Основни вредители за периода Черна сливова плодова оса Hoplocampa minuta Сливов плодов червей Laspeyresia funebranа = Grapholita (Aspila) funebrana Източен плодов червей Grapholitha molesta Вишнев (черешов) хоботник Rhynchites auratus Сачмянки род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas Ранно кафяво гниене Monilinia laxa Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна Blumeriella jappii

Черна сливова плодова оса Hoplocampa minuta

Черна сливова плодова осаВ периода 24-27.03.2017 г. е установено начало на летеж на неприятеля в областите Бургас, Габрово, Пловдив и Стара Загора. След копулацията женските прорязват с яйцеполагалото си външния епидермис на чашелистчетата на цвета и в образуваното джобче полагат по едно яйце. На мястото на прореза тъканта некротизира и покафенява. Излюпените ларви се разпълзяват и вгризват в оформените завръзи. Хранят се с вътрешността на младите плодове и ги изпълват с черна съждива материя. Една ларва, за да завърши развитието си, поврежда до 5 плодчета, които след това окапват преждевременно заедно с дръжката. Да се извърши следцъфтежно пръскане (когато 2/3 от венчелистчетата са завехнали, но не са окапали) срещу лъжегъсениците, преди вгризването им в плодчетата. При силно нападение да се проведе и второ пръскане, когато първите повредени плодчета започнат да опадват.

Сливов плодов червей Laspeyresia funebranа = Grapholita (Aspila) funebrana

Пеперудите имагинират през първата половина на месец април (около седмица преди пеперудите на ябълковия плодов червей). Летят рано сутрин при температура на въздуха не по-ниска от 13-14ºС. Женските снасят яйцата главно върху плодчетата и по-рядко по листата и клоните. Химично третиране се извършва срещу възрастните преди яйцеснасяне с хормонални препарати при ПИВ за първо поколение–10-15 бр. пеперуди/уловка/седмица.

източен плодов червей

Източен плодов червей

Източен плодов червей Grapholitha molesta

Летежът на пеперудите започва в началото на месец април. Летят през цялата светла част на денонощието и привечер, при температури над 14ºС. Женските снасят яйцата си поединично, по долната страна на листата и по младите леторасти. Химичен контрол се провежда в края на летежа на пеперудите, при ПИВ–10-15 бр. пеперуди/уловка/седмица.

Вишнев (черешов) хоботник Rhynchites auratus

В сравнение с предходната година, се наблюдава забавяне в появата и вредната дейност на вишневия хоботник. Начало на вредна дейност е отчетено на 25.03.2017 г., в областите Бургас и Стара Загора. Масовата поява на неприятеля съвпада с края на цъфтежа и началото на оформяне на завръзите. Вредят възрастните, като нагризват пъпките, цветовете, листата, младите завръзи, а по- късно и плодчетата, по които правят дълбоки кръгли ямички. Третира се срещу възрастните след цъфтежа. Вредителят се установява сутрин рано, чрез стръскване – ПИВ в края на цъфтежа – 3 броя хоботници /10 клонки.

Сачмянки род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas

Сачмянковият синдром се причинява от бактериални и гъбни патогени и напада всички нарастващи зелени части – листа, леторасти и плодове. По нападнатите части се развиват дребни, закръглени, червеникави петна, които в средата некротират. Контролът срещу патогените се провежда чрез извеждане на предцъфтежно пръскане, във фенофаза „цветен бутон“ и 2-3 следцъфтежни пръскания, през интервал от 7 дни.

Ранно кафяво гниене Monilinia laxa

Болестта се развива масово при хладно и дъждовно време, във фенофаза „цъфтеж”. Първите симптоми се наблюдават по цветовете и венчелистчетата, които некротират и изсъхват – форма „опожаряване”. Заразата от цвета преминава по дръжката, в носещата плодна клонка и летораст, които също изсъхват. Заразените завръзи покафеняват. Пръсканията се провеждат по следната схема: І-во пръскане във фенофаза „цветен бутон”; ІІ-ро пръскане преди фенофаза „начало на цъфтеж”; ІІІ-то пръскане във фенофаза „опадване на венчелистчетата”; ІV-то пръскане – десет дни след третото.

Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна Blumeriella jappii

Цилиндроспороза -бяла ръжда по череши и  вишни

Цилиндроспороза -бяла ръжда по череши и вишни

Първите инфекции се извършват при влажно, дъждовно и умерено топло време и съвпадат с появата на първите листа. По заразените листа се появяват множество дребни пурпурни точки, които по-късно покафеняват и прегарят. При висока влажност по долната страна на листата, в местата на петънцата, се забелязва налеп от бели купчинки. Подобни признаци се наблюдават още по дръжките и завръзите. Листата, завършили развитието си, са устойчиви на заразата. Първото пръскане през вегетацията, се прави непосредствено след прецъфтяването, а второто и третото – през 10-14 дни в зависимост от метеорологичните условия и последействието на използвания фунгицид.

Leave a Comment


+ 3 = единайсет