Авторите на „За хидропониката от А до Я“ за грешките и цената им при оранжериите

BASF

 

 

Разликата в добивите между хидропонното и почвеното отглеждане е минимум 30%
Авторите

Авторите

През 2016 г. криптовирус порази файловете на подготвяната за печат книга „За хидропониката от А до Я“. Това забави отпечатването и с година. През март 2017 г. трудът на проф. Христо Симидчиев и доц. Венета Каназирска най-сетне се появи, макар и единствено в книжарницата на Аграрния университет в Пловдив, в офиса на авторите (ул. „Патриарх Евтимий“ №12 в Пловдив, „Грийн стар консултинг“) и при Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.

За хидропониката от А до Я„За хидропониката от А до Я“ е плътно четиво, което дава изключително богата информация за правилното отглеждане на разсади, на домати, пипер, краставици, салати, ягоди, гербери и рози. Трудът разглежда подробно видовете системи за безпочвено отглеждане растенията, храненето им, факторите за растеж като микроклимата, поливния режим,, технологичните инсталации и оборудване. Дава ценни насоки за визуална диагностика и описва признаците по растенията при недостиг или излишък на макро и микроелементи, при смущения, предизвикани от средата, от замърсяванията на въздуха и повредите от средствата за растителна защита.

Най-новите тенденции в хидропонните технологии са залегнали в книгата, чията богата информация може да се използва и при почвените култури.

Българската наука е длъжник на оранжерийните производители, тъй като последният издаден учебник е от 1983 г. Книгата на проф. Симидчиев и доц. Каназирска идва след 34 г., запълвайки тази празнота и препраща родното производство към бъдещето.

Проф. Христо Симидчиев и доц. Венета Каназирска пред Агро Пловдив

Какви са отзивите за книгата?

Хр. С.: Хидропониката е една лаборатория. Човек трябва познава добре химията, агрономията… Написаното в книгата не всеки може да го асимилира лесно. Дори агрономи с многогодишна практика ни признаха, че четат по няколко пъти някои части, за да ги разберат напълно.

В.К.: Затова сме маркирали основните неща в друг цвят и сме обяснили защо нещо се прави по определен начин.

Хр. С.: Например, обяснено е какво е pH, откъде идват инициалите и защо оптималното е 7. Какво означава това число?

Може ли човек да се научи на оранжерийно производство само четейки вашата книга? 

Хр. С.: Книгата е направена основно за хидропониката. Ако човек внимателно прочете нещата, ще намери информация не само за хидропониката. А дали растението се отглежда в хидропоника или в почва, разликата е в начина, по който ги храним. Когато ние говорим за хидропоника, много хора в близкото минало смятаха, че продукцията върху субстрат е „химическа“, неестествена. Тогава ги питахме: „Добре де, вие като торите с оборски тор, как мислите, растението яде ли а…то на кравите? Не, разбира се. Трябва да има ферментация, минерализация, за да се редуцира отново на азот, фосфор и калий.

Защо хидропониката е по-чистият начин за отглеждане на продукция? И защо не може да се нарече неестествен?

В. К.: Защото, когато в почвата се внесат торовете, започват различни химични, биохимични и физични процеси и торът се променя.

Един Господ знае точно какво става в самата почва.

Венета КаназирскаА при хидропониката хранителните вещества се дават в усвоима растенията форма. Те не изразходват енергия, за да ги усвоят и затова растенията се развиват по-бързо. Освен това при хидропониката няма фактор, който да влияе върху хранителния режим както в почвата. Почвата има сорбционен капацитет, докато тук субстратът е инертен. Тоест, химически неактивен. Органичното вещество, когато се внесе в почвата, се минерализира. Например, азотсъдържащите органични съединения преминават в нитрати и амонии, които са в усвоима за растенията форма. При хидропониката ги даваме наготово – в нитратна и амониева форма. Важното тук е да се изработи балансиран, уравновесен хранителен разтвор, така че да се елиминира отрицателния ефект между йоните. Например в почвата може да стане натрупване на азот и растението да усвои повече от необходимото. Чрез разтвора в хидропонното отглеждане обаче ние можем да подадем точното количество. Или пък в почвата може да има повече натрупан калций, който пречи за усвояването на магнезий и калий – проблем, който хидропониката може да избегне.

Хр. С.: При хидропониката ние сме взели растението в ръцете си. Ще допълня и друга разлика. В хидропониката правим до 30% дренаж. Тоест, ако имаме нещо, което се е задържало и не е усвоено от растенията, водата се дренира. Ако растението усвоява 3 литра хранителен разтвор на ден, ние даваме 4 литра. Ролята на единия литър в повече е да промива и измива.

Хидропонно отглеждане изглежда като да извършваш научна дейност в лаборатория…

В. К.: Оранжерийните производители ползват услугите на лаборатории, за да направят анализ на разтворите.

Хр. С.: Първо, анализ на водата – кисела ли е, солена ли е и как да я коригираме.

В. К.: Задължително!

Хр. С.: И след това, трябва да стерилизираме, за да няма евентуално гъби, които ще заразят растенията.  Поне два-три пъти в годината се правят анализи на водата, защото тя се променя през сезоните. Освен това минимум веднъж в месеца се прави анализ на субстрата, който се задържа при растенията, за да можем при нужда да коригираме храненето. Затова в една от главите на книгата е посочено всичко, свързано с храненето. Излишъци, недостиг на съответния елемент. Имаме цветни илюстрации за това как се отразява на растенията.

При спазване на всички условия, които описвате в книгата, ще се постигне ли потенциала на растенията? Какъв е той?

В. К.: Храненето е само единият елемент от хидропониката. Останалите растежни фактори са същите, които влияят и при почвеното отглеждане – светлина, температура, въздушна влага. Всички те влияят както върху храненето, така и върху растежа и развитието на растенията. Важно е да се знае, че тези фактори не действат самостоятелно, а като комплекс. Определящ е факторът, който е в минимум.

При студентите това се представя като каца.

Отделните обръчи са отделните елементи. Този, който е най-ниско, той определя докъде ще се напълни кацата, като в случая говорим за добива. Може всичко да е идеално, но, ако температурата например се отклонява от отпималната, тя ще определи добива.

Хр. С.: Разликата между хидропонното и почвеното отглеждане при спазване на условията, е минимум 30%. С толкова е по-висок добивът при хидропониката. В оранжериите на Холандия са постигнали вече добиви, които стряскат нашите производители. Там говорим за 50-60 тона домати от декар за година и 80-130 тона от декар краставици. При краставиците има нова система, чрез която могат да се отглеждат все млади краставици. Те се засаждат между старите растения. Тогава на работниците не им достига времето да оберат младите краставици.

Не се ли засенчват растенията, когато са засадени толкова нагъсто?

Хр.С.: Когато старите растения са обрани и при своевременно изчистване на листата им, между тях остава свободно пространство. Тогава се поставя новият разсад. Тъй като говорим за хидропоника, в този случай няма нужда от обработка на почвата.

Колко реколти крастивици произвеждат годишно в Холандия?

Хр. С.:Три и така се постига резултатът 120 тона годишно производство. В Холандия обичайният график е такъв:

разсаждане около 10-15 декември и прекратяване на работата към 10-15 декември

Христо Симидчиевследващата година. У нас, за съжаление, в оранжериите се отглежда, каквото се отглежда, до края на юни-юли, после те остават празни. Това е изумително! Производителят е вложил толкова много пари, за да направи оранжерията! Трябва тя да е целогодишно заета! Другото, което за съжаление е българска черта, е отклонението в температурния режим. Ако храненето е един основен фактор, първият от всички фактори е микроклиматът. В България, понеже сме уж икономични хора, нощната температура в оранжериите я държат на 14 градуса. Нормалната обаче е 18. Но нашите производители държат да икономисат от разхода за енергия. И край! Нарушава се режимът на хранене и на растеж. Тогава първият въпрос, който трябва да се зададе на нашите хора, е защо са засяли растенията? При поддържане на 18 градуса през нощта производителят по-бързо ще получи продукция и по-бързо ще излезе на пазара. Изискванията към растенията, каквито и да са те, започват от разсада. Той трябва да е здрав, къс, дебел. И тогава доматите, например, се отглеждат 60-70 дни. В Холандия, като поддържат благоприятен режим, доматите стават за 40-42 дни.

Откъде в Холандия производителите получават толкова високи добиви? Нали поне светлината там е по-слаба?

Хр. С.: Точно така! Там светлината е 2-3 пъти по-малка.

В такъв случай ние можем да ги надминем по добиви! Не е ли така?

Хр. С.: И тогава възвиква другият въпрос. Оранжериите ни са холандски тип. Сортовете – също. Тогава, защо те получават толкова високи добиви, а нашите са два пъти по-ниски? Отговорите са в спазването на технологията.

Напоследък се чуват гласове да заложим на местните вкусни сортове домати и други култури…

Хр. С.: Само че тогава производителят се пита: Дали мога да изнеса тези домати? Въпрос на транспортабилност. Розовият домат е много вкусен. Да, но ако го откъснеш от градината, за да си направиш салата. Не можеш да го изнесеш, защото той е мек. Второто в тази връзка е, че новите сортове, които идват от Холандия, са с устойчивост на много болести, докато при нашите сортове това го няма. При нашите сортове има и друг въпрос.

Създадена ли е система за семепроизводство и пласмент,

така както холандските фирми имат в цяла Европа представителност и се продават?

Коя част от учебника смятате, че ще е най-полезна на българските оранжерийни производители?

В. К.: Частта, озаглавена „Хранене на растенията“, „Фактори на растеж“. Първата част на книгата дава светлина за самата технология на отглеждане.

Кои са основните грешки, които се допускат тук? 

Хр. С.: На първо място производителите допускат грешки в микроклимата – влага, температура, осветление. Например количеството вода, което те трябва да подадат, се изчислява от слънчевата радиация, която предизвиква трансперация. Вторите грешки са свързани с храненето.

В. К.: В единия раздел на книгата, в мотото, написах, че успехът е в детайлите. Не трябва да се казва „може и така“. Ако pH на хранителния разтвор трябва да е 7, а при производителя е 6.5, той не бива да казва „може и така“. Или пък, че солевата концентрация, която трябва да е 1.7, е по-различна – 2.5 например, не бива да се оставя без внимание. Защото при хидропониката е по-сложно отколкото е при почвеното отглеждане. Почвата има буферни свойства и затова при почвеното отглеждане грешките не се наказват – природата работи, за да ги елиминира. Докато при хидропониката грешките могат да струват скъпо. Проявяват се до втори-трети ден, а след това много трудно се коригира. Затова производителите по хидропонния метод всеки ден правят измерване на pH и на солите с микроапарати. Ако установят отклонение, те веднага реагират, не оставят нещата за утре.

Хр. С.: Другата грешка, която се прави, е чисто технологична. Доста производители и особено младите, не се консултират със специалисти, а действат по съвети, получени оттук-оттам или на своя глава. Наскоро един агроном ме попита какво да прави с краставиците. Отговорих му, че краставицата трябва да я накараш бързо да расте до тела. Там трябва да се прекърши, за да пусне 3-4 разклонения. Така на практика от едно растение все едно ще имаме четири и всяко от тях ще ражда краставици. Обясних му, че по стъблото на краставицата, ако е 2.5 м високо, може да се родят максимум 8 плода. По 300 грама всяко от тях – нищо не е. 14% от продукцията е от централното стъбло. Останалата реколта е от разклоненията. След като говорихме подробно, този агроном се посъветвал и с други негови колеги, и решил да натовари само основното стъбло. Само че в този случай, краставиците пречат на стъблото бързо да стигне догоре. А в Холандия е различно. Там производителите слушат консултантите. Там държавата поддържа

консултантско звено от около 700 души, които дават безплатни съвети.

Но 700 души за 100 хиляди декара са нищо. Затова всеки един от холандските производители сключва договор с частни консултанти, които посещават 2-3 пъти месечно оранжерията му. Когато консултантът каже нещо на холандеца, той го изпълнява, защото му има пълно доверие.

Колко е средният размер на оранжериите в Холандия?  

Хр. С.: При семейните оранжерии е между 5 и 10 декара. Но има и фирмени по 500 декара. Една малка семейна оранжерия от 10 декара обаче може да храни спокойно семейството, което да има Мерцедес или БМВ пред къщата. В оранжерията работят мъжът и жената, а когато това е недостатъчно, те наемат човек. Ако работникът не може да бъде зает през целия ден, семейството сключва договор със съседа и заедно му осигуряват целодневна работа.

Как стоим ние в европейското оранжерийно производство? 

Хр. С.: Нашите първи оранжерии са построени 1960-1965 г. Те са стари, ниски и прегарят растенията, които са се вдигнали нагоре. Високи са 3.20 м. Съвременните са с височина 6.50 м – имат голям обем и повече светлина. Оранжерия с 3.20 м височина има 3 хиляди кубика въздух. Пред деня е горещо в нея, през нощта бързо се охлажда. Ако оранжерията е 6 м има 6 хиляди кубика и изстива по-бавно.

Колко струва изграждането на оранжерия?

Хр. С.: Изграждането и оборудването на оранжерия в пълен комплект излиза около 90-95 евро на квадратен метър. Ако оранжерията е покрита с полиетилен, цената е с 10-15 евро по-ниска. Около 20-та година икономията, направена заради полиетилена, изчезва по наши изчисления, тъй като полиетиленът се сменя на 3-4 години. В Испания и Япония залагат предимно на полиетиленови оранжерии.

Leave a Comment


− едно = 4