Светослав Русалов, председател на НАЗ: Ето какво ще поискаме от новия земеделски министър

Таксата за противоградова защита да бъде намалена ⇒ До края на годината да бъде приет Законът за браншовите организации ⇒ Електронно управление ⇒ България да намери съмишленици за увеличаване на европейското финансиране ⇒ Максималната акцизна ставка за газьол

Светослав Русалов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) пред Агро Пловдив

Г-н Русалов, кое е първото нещо, което НАЗ ще поиска от новия земеделски министър в редовното правителство?

Много са нещата, но ще започнем с най-важните. Първото е за новостите, които бяха предвидени да се направят в Изпълнителната агенция Борба с градушките. Трябваше да бъде създадена цялостна система за опазване на реколтата навсякъде в страната, в това число и в урбанизираните територии. Това означаваше да се изградят още 32 ракетни площадки с още два радара. Идеята бе там, където няма възможност за противоградови ракети, защитата да е със самолети. Такъв беше планът на бившето ръководство на МЗХ, което се надявам да стане и настоящо. Ние като асоциация сме съгласни с тази система, но тя предвиждаше такса от около един лев на декар. Таксата трябваше да послужи за покриване на разходите за противоградовата защита на територията на България. НАЗ изразява съгласие да си заплатим част от разходите, но не с тази ставка. Проучванията ни за други държави, където се прилага подобен метод на противоградова защита със събиране на средства от земеделски производители, показват, че ставката е много по-ниска. В Германия тя е 9 цента.

След като ще се защитават и урбанизираните територии, защо земеделският производител трябва да плаща за тях?

Нормално е общините да се включат също в издръжката на борбата срещу градушки. Другата ни забележка е, че застрахователите вече няма да изплащат големи обезщетения. По тази причина според нас те също трябва да участват финансово в системата.

Какво се случи с проекта за противоградова защита?

Трябваше да имаме поне още две работни срещи за обсъждане, в които ние трябваше да поставим нашите виждания. Но тези срещи не се състояха и не успяхме да представим забележките и предложенията си. Премина се към изграждане на тези 32 ракетни площадки. Доколкото ми е известно, поръчани са и допълнителните радари. Тази година ракетните площадки няма да действат, защото не са изградени.

 За какво друго ще настоявате при срещата си с новия министър?

Изключително важно е

да се приеме Законът за браншовите организации.

Ще настояваме това да стане до края на 2017-а година. Законът залегна в платформата на ГЕРБ и това бе една от причините да гласуваме за партията. Впоследствие той бе заложен в споразумението от 21 страници между патриотите и ГЕРБ. Тоест, все още се поддържа, а вече и от Обединени патриоти, тезата, че този документ е необходим. Ние като браншова организация настояваме законът да бъде приет. Това не се случи при предишното управление на ГЕРБ. През 2016 г. бе показан работният вариант. Стигнахме до обсъждане в Народното събрание. Бяха поканени почти всички браншови организации в земеделието и преработвателния сектор. Показаха се плюсове и минуси. Проектът трябваше да бъде доработен до окончателния му вариант, но в крайна сметка това не се случи. Явно той не обслужваше нечии интереси и поради вътрешни договорки беше спрян.

Ако има закон за браншовите организации какво би се променило в отношенията между управляващи и земеделци?

Комуникацията ще е по-лесна. Ще има повишена чуваемост от страна на изпълнителната власт. Надявам се, че при обсъжданията на нормативите ще е по-сериозно отношението към нашите позиции и те ще се взимат под внимание. В момента, да, наистина, има работни групи, съобразяват се. Но, донякъде. Към днешна дата организациите в земеделието са 94, както дочувам. Ами, много по-лесно се договаря, преговаря и разговаря между един министър и десетина организации, които са представителни за сектора. Сега участват председатели на асоциации с трима-четирима членове, които имат претенции, че представляват групи. Затова е необходимо да има браншови структури по сектори.

В споразумението между ГЕРБ и Обединените патриоти беше ли залегнал Кодексът на поземлените отношения?

Не съм сигурен, но това е следващият въпрос, който ще поставим на дневен ред. Той е основен документ, който ГЕРБ желаят да въведат. Кодексът ще обедини множество закони. В НАЗ имаме много съществени забележки по текстовете му. Когато дойде време за обсъждането му от работна група, тогава ще поставим нашите редакции и несъгласия.

Следващото искане?

Ще настояваме да се преминава към електронно правителство и електронизация на Министерството на земеделието и храните. Това означава

електронно подаване на заявления, електронно проследяване на движенията им,

да се въведе географската информационна система, в която ще има информация за всеки един парцел, собственик, ползвател, споразумения. С географската система ще могат електронно да се подават и декларациите по чл. 69 и чл. 70. Впоследствие и очертаването ще става много по-лесно. Въз основа на правните основания автоматично ще могат да се очертават и площите.

Докъде е напреднала към момента електронизацията?

За географската информационна система нищо не е направено. Ще трябва да се организира конкурс по Закона за обществените поръчки, да се избере фирма и тогава да се започне изработването на софтуер. До момента това е на идеен етап.

Не споменавате възможността да се подават и следят електронно проектите по Програмата за развитие на селските райони …

Засега това е неприложимо. Когато се направи бързият прием по мярка 121 (2015 г. – б.р.), се опитаха да въведат електронно подаване, но имаше сериозен отпор от страна на заинтересовани и тази система не тръгна. Така че ще настояваме за прозрачност, а по този начин ще имаме и борба с корупцията. Когато липсва човешка намеса и всичко е електронизирано, тогава няма да има злоупотреби. Нашата браншова структура се бори винаги за правила и за изпълнението им, а ако трябва – и за наказания.

Електронизацията фигурира ли в коалиционното споразумение?

Не, но ние ще поставим искането си.

Зърнопроизводството се превърна в синоним на лесни и в някаква степен незаслужени пари. Така беше в предишния програмен период. В сегашния период до каква степен бяха орязани приходите ви и това отрази ли се на позициите на България като конкурентен зърнопроизводител в Европа?

Първо искам да коментирам думата „незаслужени“. Ние получаваме единствено плащане на площ – 28-30 лева на година. Това ли са големите пари? През 2016 г. България получи тавана на европейските плащания и повече от това няма да се даде. От 2007 г. досега ние сме започнали с минимални суми. С евросубсидиите заплащаме рентата и данъка на собствениците за нея, дори се налага и да доплащаме. Печалбата за един зърнопроизводител, особено в Южна България, варира между 5 и 10 лева за декар.

Кой би работил за 10 лева годишно от декар?

Затови ние се насочваме към количеството, за да изкараме нещо нормално или толкова, колкото един овощар би спечелил от 50 или 100 декара. При нас разходите може да са малки, но и печалбата е малка. При другите сектори разходите им са много, но и печалбите им са високи. Затова думата „незаслужени пари“ ми звучи обидно и некоректно. Ние се справяме благодарение на хилядите декари, но ако има едно климатично сътресение, то ни унищожава. Не можем да го преживеем. Тригодишен е трендът на намаляване на изкупните цени на зърното, тази година ще бъде четвъртата поредна със същата тенденция. Никой не ни задава въпросът как оцеляваме. Никой! Всеки повтаря „бързи пари“, „бързо забогатяване“, а това не е така. В предишния програмен период около 30-40 процента от зърнопроизводителите можаха да кандидатстват с проекти по ПРСР и успяха да закупят земеделска техника. Нищожен е процентът на тези, които успяха да направят зърнохранилища. Повечето земеделци са със стари машини и продават зърното на полето. В момента нямаме привилегии при ранкирането на проектите. Мярка 4.1 вече свърши и не можем да модернизираме повече стопанствата си с евросубсидии до 2021 г.

Относно въпроса как българското зърнопроизводство стои на световния пазар, мога да кажа, че когато едно производство е с висока себестойност и не е конкурентноспособно, трудно ще се нареди сред лидерите. В последните години сме под силния натиск на зърното на Украйна и Русия. Преди време се учудвахме на високите добиви в Украйна, които земеделците получаваха почти без да влагат торове. И се шегувахме какво ли ще стане, когато се научат да торят. Е, научиха се. Украйна в момента се асоциира като член на ЕС, получава квоти за внос в ЕС и съответно ни е пряк конкурент. И при Русия добивите са огромни. Затова и цената пада всяка година. Така ще бъде и занапред. Не ни чака светло бъдеще. В момента оцеляваме и ако няма подкрепа в следващия програмен период ще си спомняме за зърнопроизводството в България. Бяхме силна държава в сектора, но политиката на управляващите – предишни, настоящи и бъдещи, е да се подпомагат сектори с неясен резултат към момента.

Наливат се пари в нещо с резултат нищо.

Въпросът е това ли е стратегията, това ли е политическото решение?

С цел диверсификация на риска доста зърнопроизводители инвестират в други сектори. Например в животновъдството…

Така е. Доста колеги се насочиха към животновъдството и никой не стана животновъд. Всички се отказаха. Някои и до момента си поддържат животните просто защото им харесва да ги отглеждат. Но като бизнес животновъдството е неуспешно у нас, засега.

Колко земеделци от вашия бранш са бенефициенти по мярка 10? 

Не се знае колко зърнопроизводители си добавят средства от мярка 10, това министерството може да каже. Но трябва да се търсят възможности за оцеляване и това е един от начините – Натура 2000 или патици и гъски.

Как приехте коментара на служебния министър проф. Бозуков „Гъските изядоха субсидиите“?

Ние сме свикнали да обвиняваме някого. Винаги! Все търсим защо някой е успял да направи нещо. След като има правила и хора, които са се възползвали от правилата, кое му е лошото? Кое е престъпното за това, че някой се е възползвал от европейското подпомагане? То компенсира производителя за щетите, които търпи заради опазване на флората и фауната, като жъне по-късно. За това, че по мярката има определен бюджет и той е неправилно разчетен, какво е виновен бенефициентът?

За какви политики ще настоява НАЗ през следващия програмен период?

Заплащането на площ  – Първи стълб, трябва да остане. Размерът на субсидията не трябва да пада, защото вече имаме по-високи ренти и въобще, повече разходи по производството. Немислимо е да се получава по-ниска сума. Многократно сме настоявали за увеличаване на ставката за България, тъй като тя е много по-ниска от тази на старите страни членки на ЕС. Единствено

държавата може да поиска увеличаване на европейските плащания,

но за целта трябва да намери съмишленици и сред останалите, поне половината държави, членуващи в Евросъюза. В противен случай при гласуване предложението няма да мине. Ставката, която получихме у нас през 2016 г. бе същата, която земеделците от страните основателки на ЕС, са получили преди 60 години. Така че няма как да сме конкурентни на производителите от Германия, Италия, Гърция и другите. НАЗ ще постави и този въпрос пред земеделския министър.

Това, което се говори в последните месеци в целия ЕС е заимстване на част от американския модел с цел защита на доходите на земеделските производители от климатичен или финансов риск. Това ни харесва, можем да го приемем. Проблемът е, че никой не е предложил решение как ще се случи. Не знаем схемата, предстоят въпросите.

Има ли друго, което НАЗ ще постави на масата?

Излезе Наредба 11 за движението на извънгабаритната техника. Тя изключва предвижването по първокласните пътища. Само че

някои от колегите нямат алтернативни пътища.

Ще настояваме за изграждане на нови пътища и за освобождаване на режима, докато това не се случи.

Защитата на селскостопанската продукция от кражби е стара и все така болна тема. Може би решението е охраната да е през общините чрез общинска охрана.

Много важно искане, което ще поставим е акцизната ставка за ползване на газьол да бъде увеличена до максимално разрешената от Европейската комисия. Тази помощ е държавна, така че трябва да бъде заложена в бюджета.