Властта на невежеството: На 8 май Френската революция гилотинира гения Ловоазие

Преди 223 години на 8 май 1794 г. якобинските диктатори от Френска революция отсичат главата на кръстника на кислорода Антоан-Лоран дьо Ловоазие. Не че той е имал някакви политически резки движения – нищо подобно. Ловоазие е обичал химията и целия му живот (той умира на 50 години) преминава в откривателства, върху които стъпват след това бъдещите учени.

Ловоазие е роден в богато, образовано и влиятелно парижко семейство. Баща му бил парламентарен адвокат, който искал сина му също да се занимава с право. Антоан Ловоазие обаче бил пленен от тайните на природата и възможността да ги изследва. Въпреки че завършил право, той никога не е работил като адвокат. Вместо това доказал, че водата не е първичен елемент, както се смятало дотогава, а съединение на кислорода с водорода. Именно Антоан Ловоазие дал името на кислорода – оксиджън. Заедно с приятеля си Пиер Симон льо Лаплас – математик и астроном, двамата установяват, че дишането е горене. Следва откривателството, че ръждясалите метали са по-тежки, защото са се окислили. Ловоазие достига до важния извод, че при взаимодействие елементите на участващите вещества могат да се пренаредят, но не се губят.

За да финансира изследванията си, Ловоазие закупува акции от Ferme Generale – частна компания, която откупува от краля поземлените данъци, а после ги събира от населението. Тоест, фирмата действа като частна нацонална данъчна дирекция. Френската революция закрива дружеството, но не само. Акадамеията на науките, на която Ловоазие е бил председател, също спира да съществува по решение на Жан-Пол Марат. Същият дава на съда съдружниците в  Ferme Generale, които биват осъдени на смърт.

След гилотинирането на Ловоазие, ученият Йозеф Луис Лагранж възкликва: „Отне им само секунди да гилотинират тази глава, а няма да стигнат и сто години, за да се роди пак такава като нея!“