Николай Гайдов за магическия свят на пчелите и жилото на земеделието

Николай ГайдовКогато имат работа, пчелите са спокойни. Близката акациева горичка цъфти и към 6 милиона пчели правят курсове дотам и обратно. Без ръкавици,

Маточниците

Маточниците

само с було на главата, Николай Гайдов може да огледа някои кошери, които е решил първо да провери, а после да обзаведе с магазини. От толкова години се занимава с пчеларстване, че е достигнал до момента да бъде като невидим за пчелите. Не му обръщат внимание, не се ядосват, че вдига рамките една по една. Дори свитата на пчелата майка не реагира, когато той я взе, отряза й едното крило наполовина и я върна обратно. Операцията продължи не повече от половин минута, а охраната на царицата така и не разбра за отвличането й. Николай обясни, че реже крилото, за да не може майката да излети от кошера с половината семейство, когато се появи нова майка. Николай Гайдов, пчеларТой иска непременно да я задържи, тъй като има намерение семейството да отгледа нови майки – потомство на сегашната, която Николай счита за много добра, просто прекрасна. За целта на следващия ден пчеларят ще извърши една сложна, направо хирургична операция. Ще сипе в специално изградени маточни килийки пчелно млечице, а след това ще вземе с фин инстумент няколко личинки от осеменените наскоро клетки в питата и ще ги постави на дъната на килийките. После ще върне маточниците на отделна рамка в кошера. Впрочем, пчеларите, които умеят да създават майки, въобще не са много. Това си е висш пилотаж. Общо взето пчелите сами решават имат ли нужда от нова майка и когато са единодушни, залагат маточници, а стопаните само констатират факта.

Съдбата и агентите й

Когато е бил първолак, на Николай Гайдов и през ум не му е минавало, че някога пчеларството ще му стане професия. Ако го беше чул, щеше да се ужаси. Спомня си, че всяко лято е прекарвал седмици при пчелина на баба си Тинка Антонова. Жената била доайен сред пчеларите в Пловдивско, всички се допитвали до нея. Но и тя имала нужда от помощници, когато се вадят и центрофугират питите. „Баба правеше една импровизирана палатка от тензух, а аз въртях центрофугата. Да не ти разказвам колко пчели са ме жилили и колко съм плакал“, спомня си той. „Летните практики“ при пчелина на баба продължили и когато Николай станал студент във ВСИ (сега Аграрен университет). Един ден обаче се случил инцидент. Баба Тинка накарала внука си да премести празен кошер. Сандъкът обаче се оказал пълен с пчели. Николай бил без защитно облекло и станала белята. Повдигнал кошера, дъното се отлепило и стотици разгневени пчели налетяли да го жилят. За беда бил алергичен по онова време – след ужилване се подувал локално и започвал сърбеж. „Баба ми даде три алергозана, напръска ме с вода и ми постла да полегна под един дъб. Заспах дълбоко, а когато се събудих, бях като прероден. Оттогава пчелната отрова не ми действа. Сякаш тялото ми откри как да я елиминира“, разказа той.

Нататък личната му история е ярък пример за това, че дори и света да обиколиш, ако съдбата ти е да бъдеш пчелар, ще се върнеш там откъдето си тръгнал, за да поемеш по предопределения път. В този смисъл бабата пчеларка била като агент на съдбата. В най-подходящия момент тя поверила на внука си седем кошера, когато бил последен курс студент. „Твои са“, казала. „Грижи се за тях!“, поръчала. Затова, когато Николай Гайдов трябвало да избере специалност, в списъка с възможности бил и курсът по пчеларство. Записал го и потънал още по-дълбоко в света на тези изключителни насекоми. После, когато един ден Тинка докарала две тенекии с мед и казала: „Това е твоят мед“, Николай продал сладостта от едната тенекия и видял, че не е зле, когато имаш допълнителни доходи. И лека-полека започна да увеличава кошерите. Занимавал се с пчелите между другото.

Той имал различни професии, дори и за Кипър заминал да печели. Но от пчелите не се отказал. Едва преди пет години напуснал последното си работно място, за да се занимава единствено и само с тях.

Пчелинът

В пчелина има около сто многокорпусни кошера. В стопанска постройка е работилницата за инвентар, подготвен е и малък цех за пълнене на меда в буркани. Николай претопява восъка, който получава от пчелите, носи го в цеха, където правят восъчни основи и държи те да бъдат изработени от собствения му материал. Не третира пчелите със синтетични пиретроиди, а с биологични лекарства, въпреки че не е биопчелар. В работилницата има всякакви пособия, които му служат при отглеждане на семействата. Винаги има под ръка резервни рамки, корпуси, дъна, капаци. Оборудвал се е с  горелка, с която веднъж на две години обеззаразява кошерите и с която си разпалва пушалката. Закупил си е специална сушилня за пчелния прашец, който събира от ситата през два дни. Води си дневник за всяко пчелно семейство, майките му и т.н. Засадил е дръвчета да пазят сянка на пчелите, но също така и цъфтящи. Ако човек не знае колко работа има по семействата, би си казал, че пчелинът е едно кътче, откъснало се от рая и паднало в този двор, край това малко селце, близо до цъфтящите акации. Само че раят не пада от никъде, той е състояние на стопанина.

Николай Гайдов обяснява, че при пчелите нямат работа припрени хора. Майсторките на меда искат внимателно отношение и спокоен пчелар. Човек не може да стане пчелар за година или две. Той се превръща в такъв, когато вижда неща, които другите не могат да видят. Когато се сеща какво трябва да направи, след като е разбрал ситуацията. Ако пчеларят достигне до този етап, му става интересно. Колкото и книги да се изпишат, колкото и експерименти да се направят и публикуват, колкото и опит да има един пчелар, семействата във всеки момент могат да го изненадат с поведението си. Те взимат решения, които човек  не може да си обясни. Няма ги и в книгите. Баба Тинка също е казвала: „Знам много, но не знам всичко. И никой не може да каже, че знае всичко за пчелите.“ Точно в това се крие и удоволствието от професията. Пчеларят винаги е нащрек за изненади. Няма друг такъв занаят.

Кога им горчи на пчеларите 

пчелин, рамки„Най-големият проблем на пчеларите са пръсканията с отрови и разрешеното ползване на неоникотиноиди“, сигурен е Николай Гайдов. Той твърди, че въпреки Наредба 15, чрез която се забранява третирането с препарати между 10 и 18 часа, доста фермери пръскат, когато им падне. (В Кипър например фермерите третират през нощта, там където има пчелини, отбелязва Николай.) Тогава настъпва масов мор на пчелите. Случи ли се това, браншът не може да се защити, като осъди виновника. Първо, в страната няма акредитирана лаборатория, която да докаже, че причина за смъртта е инсектицид. Второ, трудно се формира комисия, която да разгледа ситуацията, да вземе проби от пчелите и третираните посеви, и да подпише протокол. Трето, ако все пак пчеларят потърси друга лаборатория, която да анализира пчелните трупчета и пръсканите растения, за да се докаже използването на даден пестицид, стопанинът трябва сам да заплати изследването, което струва няколко стотин лева. Но защо да прави този разход, след като в съда резултатът може да се оспори, тъй като не е от акредитирана лаборатория?

„Разбира се, има и добросъвестни земеделци, които ни предупреждават, когато провеждат растителна защита и ние затваряме кошерите, за да предпазим пчелите“, посочва в интерес на истината Николай Гайдов.

Неоникотиноидите доказано влияят зле на пчелите, но пчеларите в областта, а и в цялата страна не са уведомени кои блокове са засети с третирани семена. Това е тайна, а не би следвало да бъде.

Пазарът 

Николай ГайдовПчеларите, които са около големите градове, успяват да продадат меда по време на фестивали, пчеларски изложби и панаири. Нещо повече, те си създават и постоянни клиенти, които после ги търсят, за да закупят още количества, пояснява Николай Гайдов. Когато годишно медът е под 3 тона, това е начинът да го продадеш. Но когато имаш по-голям пчелин, търсиш фирмите, които изкупуват на едро. В момента обаче изкупната цена е паднала до 3.50 лв. за килограм. Причината е в разрешения внос на евтин мед от Украйна, покрай който е влязъл и китайски. Пчеларите предполагат, че фирмите износителки са смесили чуждия пчелен мед с българския в опит да представят цялото количество като БГ мед, но европейските държави вносителки са отказали пратките. Така родният мед е компрометиран пред Европа и ще минат години докато си възвърне славата на качествен продукт.

„Акация 1899“

Пловдивското пчеларско дружество „Акация 1899“ е едно от най-живите обединения в страната. През зимата се организират поне веднъж седмично лекции по различни пчеларски теми, няколко пъти в годината има обучителен курс за начинаещи пчелари, понякога дружеството закупува на едро храна за пчели за членовете си. Регулярно се провеждат и събрания, на които пчеларите обсъждат новите нормативи и проблеми. От 2015 г. Николай е председател на дружеството. Година по-рано изложбата „Апи България – светът на пчелите“ стана и част от големия селскостопански панаир в Пловдив през февруари.

Николай Гайдов казва, че „Акация 1899“ не би било толкова полезно и богато на събития дружество без хората, които не се щадят да са полезни за всички като Любомир Герев, Панчо Панчев, Костадин Якофов, Димитър Бонев, Светослав Точев, Иванка Хосеин и Георги Лисичков.

Leave a Comment


6 − две =