Какви промени искат браншовите организации у нас за ОСП след 2020 г. (изказвания)

Организаторите на дебата Светлана Боянова и Николай Вълканов (вляво)

Организаторите на дебата Светлана Боянова и Николай Вълканов (вляво)

Дебатът „ОСП след 2020 г. – Изборът на България“, който се проведе на 18 май 2017 г. в Пловдив, предизвика поредица изказвания на браншовиците, които се бяха събрали в Гранд хотел Пловдив. Форумът, организиран от Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро, заслужи тяхната похвала към инициаторите. По време на дискусията след изслушване на представителите на земеделските министерства на Австрия, Естония, Италия и Холандия, бяха изказани много мнения и предложения, в които имаше и анализи и предложения. Ето част от тях:

Михаил МихайловМихаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ): (Бел. а. – Тъй като НСГБ не е дискутирал въпроса за ОСП след 2020 г., директорът уточни пред Агро Пловдив, че ще представи посоки, за които съюзът е настоявал и преди.)

Основното ни искане към следващата ОСП е да се дават пари срещу продукция.

Другото, което се прилага в някои европейски държави, са индиректните помощи. Ние вече сме внесли предложения за някои дребни неща, които много ще помогнат. Примерно ние ще искаме, след като се започне дебата, ако е възможно безплатно да бъдат изследвани две проби годишно за качество на фуражите и хранителната им стойност. У нас имаме скъпи апаратури за тази цел, които бездействат, защото няма кой да ги захрани с консумативи. Ще искаме още поне по две проби семенна течност на крава да бъдат безплатни. Много е важно поне веднъж в годината да има изследване на фермата за мастит. Чехия го прави. Това е национално финансиране, за което всяка държава трябва да поиска разрешение от Брюксел. Ще предложим за дебат и така наречената доброволна профилактична програма. Тук става въпрос за преглед на всяко стадо и при установяване на заболяване 70% от лечението да бъде поето от държавата, останалите 30 от стопанина. Тази програма трябва да е само за тези, които искат такъв надзор. В момента у нас всяка ферма е пламнала от някакво заболяване.

Преди да започне обсъждането на новата ОСП, трябва да решим въпрешите си проблеми. Аз вярвам на статистиката и ето какво казва тя, макар и за март (по-нови данни няма, за съжаление): На ден в млекопреработвателните предприя у нас влизат 1 404 тона мляко – от крави, овце, кози, биволи и магарета. В България се отглеждат 1.5 милиона млечни животни. С други думи, в цялата страна дневното производство на мляко от животно е един литър. Това е факт. Дали е заради сивата или черна икономика – това нас не ни интересува.

Стоилко Апостолов

Стоилко Апостолов

Стоилко Апостолов, председател на фондация „Биоселена“:

Предложението е да се върви към коренна промяна – до 2030 г. да се промени изцяло философията на ОСП и фермерите да получават подпомагане за услугите, които предоставят на обществото. Принципът тук е: „Обществени пари за обществени блага“. Това съвпадна напълно с изказването на представителя на холандското министерство на земеделието, което много ми хареса. Трябва да мислим и за бъдещите поколения. Ако унищожим почвата, произвеждайки храна, не сме напреднали много.

Нашето предложенеие е плащанията да бъдат на ниво ферма. В стара Европа се плаща по този начин. Но там ситуацията е доста различна. Фермите са с относително постоянни параметри и когато се продават сделката е за цялото стопанство с всичко в него. В Австрия 80% от фермите кандидатстват по агроекологичната мярка. При нас са не повече от 10 000 по мерки 10 и 11. Това е визията за ОСП след 2020 г. на Европейската федерация на движенията за биологично земеделие. Ние членуваме в нея вече 17 години.

В момента Първи стълб, където са директните плащания, се финансира 100 процента от ЕС. В държави, които са по-бедни в Европа, каквато е България, голяма част от парите на ЕС отиват в Първи стълб, където няма държавно съфинансиране. Втори стълб изисква определен процент национално съфинансиране, затова парите, които държавата слага във Втори стълб са много по-малко. Ако погледнем към Холандия, лекторът съобщи, че в сегашния програмен период те дават 1 милиард евро за Първи стълб и 1.5 милиарда за Втори.

Администрирането на мерките трябва непременно да се опрости и да стане по-ясно. Ето сега например биологичните фермери получават пари по сметките си, но не знаят за какво точно са ги получили. На платежното нареждане пише „Разплащателна агенция“.

Слави Трифонов

Слави Трифонов

Слави Трифонов, член на УС на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ):

Аз след изказванията на колегите от другите държави останах с впечатлението, че може би Европа на две скорости ще се приложи и в ОСП. Ако ние не направим една много сериозна реформа и ако браншовите организации не повлияем на земеделското управление, ми се струва, че ще останем на задна скорост.

Що се отнася до ОСП, на мен силно впечатление ми направи изказването на холандския представител. Там мисленето е друго и приоритетите им са коренно различни. Това са приоритети на едно общество, което мисли за едно от най-ценните неща – здравето на нацията си. На тази база са подредени приоритетите в холандското земеделие.

Според мен ние трябва да направим един много смел скок и да отидем към холандските приоритети вместо ОСП да продължи да бъде един социален фонд и да раздава на калпак. Ако не въведем пазарните механизми както трябва, земеделието ни ще продължи да бъде неконкурентно. Фактически, холандските приоритети са Натура 2000, здраве и иновации. Ако върнете лентата назад до Сапард, в България до момента не е имало стимулиране на иновациите. Сега се готвим отново парите за иновативната мярка да ги изпратим на общините или другаде.

Светослав Русалов

Светослав Русалов

Светослав Русалов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ):

За нас приоритетни в Общата селскостопанска политика през новия програмен период ще бъдат директните плащания. Макар да чухме от колегите, които бяха поканени от другите държави, че е необходим преход от директните плащания към стоки за обществото, за нас директното подпомагане е инструмент, който е доказал своето положително въздействие върху земеделието в България. Така че ние ще продължим да настояваме за директна подкрепа.

Другият важен момент в бъдещата ОСП е опростяването на административната тежест. Това все повече се чува в държавите членки на ЕС, че административната тежест е голямо бреме за фермерите. Затова трябва да се търси опростяване на всички нива.

Относно Втори стълб (ПРСР), по схемите и мерките за подпомагане е нужно да има прозрачност и тя да е насочена към борба със сивия сектор. Затова мерките трябва да бъдат общодостъпни и да могат да изпълняват своята функция за подпомагане на фермерите в цялост.

Явор ГечевЯвор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ): 

Ние, за съжаление, нямаме време за много обсъждания. Трябва да формулираме националните приоритети, които обслужват всички хора, които са в залата. Трябва да съобразяваме, че има възможни и невъзможни неща. Ясно е, че Европа ще е различна по отношение на селското стопанство след 2020 г. Тоест, Първи стълб ще изглежда по коренно различен начин. Никой не знае какъв ще е.

Най-голямата роля за ОСП, да ме прощава Комисията, е на държавите в обсъждането. Според мен не може да се каже, че няма да има кохезия или изравняване в ОСП. Не може да се казва, че няма приоритет по отношение на сближаването на доходите.

Предлагам нещо конкретно. Аз се опитах да го формулирам като браншова организация още преди година. И то е, че според мен трябва наистина да има по-солидарна Европа по отношение на земеделието като фундамент. Тоест, за мен първият приоритет на България е да няма разлика в подпомагането в пъти не само в европейските, но и в националните доплащания. Ние трябва да получаваме повече пари, за да стигнем другите държави.

Трябва да сложим някакви рамки. Аз казвам, че по директната подкрепа, както и по агроекологичните мерки, плюс държавните доплащания, разликата между страните членки да не бъде повече от 30%.

Рангел Матански

Рангел Матански

Рангел Матански, съпредседател на НСГБ:

Искам да изкажа позиция като зам.-председател на Комисията по земеделие и селски райони в Националното сдружение на общините. Имаме намаляне на средствата за общинските мерки. Без инфраструктура няма как да задържим хората на село.

Необходимо е опростяване на програмата Лидер. В момента тя се задъхва, колегите не могат да работят, защото административната тежест е прекалено голяма и на национално, и на европейско ниво. Истинските, малките, живите проекти на Лидер няма как да се случат, защото програмата отново е придатък на ПРСР.

Ангел Вукодинов

Ангел Вукодинов

Ангел Вукодинов, член на Контролния съвет на НАЗ:

От изказванията на чуждите гости разбрахме, че 80% от австрийските фермери участват в агроекологичните схеми. Оказва се, че две трети от всички фондове на ЕС текат към земеделието. Хората са разбрали какво трябва да правят. Направи ми впечатление, че в европейските държави има малко на брой мерки. При нас имаме много мерки, търсим добрия консултат, за да прескочим.

Ние още не можем да приемем Закон за браншовите организации. Първият проект за него беше преди десет години. Опънаха се работодателите, не искали. Ами и ние не ги искаме тях! За да можем да членуваме в Копа-Коджека са необходими две условия – вноска в размер за 130-140 хиляди евро, но по-важното и трудното – обединение на браншовите организации.

Без да ангажирам асоциацията, трябва да се насочим към малък брой схеми и мерки. Трябва да изхвърлим схемите, които пораждат сивата икономика. Трябва да видим не какво искаме, а какво можем да правим в България. Трябва да видим какви са проблемите в регионите. Ако не си подредим дворчето, няма кой да ни го подреди. Холандецът го каза много добре: заплащане на обществените услуги. Странно е, че като се мине по нашите пътища, ивиците покрай тях не са почистени. Като знам, че всеки фермер има в двора си по един шредер и че са нужни два часа усилия, за да се почисти пътя между двете села, тази ситуация е наистина странна.

Албена СимеоноваАлбена Симеонова, председател на Българска асоциация Биопродукти:

Нашата асоциация е член на Международната федерация на биоземеделските движения, в която членуват 252 организации от Европа.

Искаме да бъде формирана работна група от присъстващите тук асоциации. Да се съберем и да видим това, което ни обединява в бъдещата ОСП. Ако евентуално има нещо, което не ни обединява, ние ще се опитаме да го постигнем чрез колегите ни в меджународната федерация. Те заседават с Копа-Коджека всеки месец и успяваме да наложим онова, което искаме.

Ние държим на това да се запази Първи стълб, но заплащането да бъде обвързано. Средствата за Втори стълб да бъдат в превес. Когато се правят мерките, нека да са малко на брой, но работещи. И когато се изработват, наистина трябва да ни канят. Защото природозащитните организации на практика са направили агроекологичните мерки, а нас не ни допуснаха, защото не сме член на междуведомствената група. Били сме заинтересовани. Кой да участва в такава група ако не такива като нас? Затова когато за в бъдеще се изработват агроекологичните мерки, искаме да участваме!

Искаме да се направят тавани за биологичните плащания. Първите десет, които получават биологични субсидии не са членове на нашата асоциация. Какво означава това? Биоферми с пет хиляди декара … Извинете! Не ми се говори.

Аз навсякъде призовавам: Ако искате да сме яки и здрави, давайте да се обединяваме!

Какво каза колежката от Копа-Коджека? Обществени пари за обществени услуги! Аз разбирам това така: В моята нива не преторявам, не пръскам с пестициди и мизерии. Произвеждам здравословна храна. Аз пазя природата, пазя биоразнообразието, пазя почвите, пазя водите, пазя здравето на хората.  И не е нужно от други пера да идват пари за опазване на почвите и здравето. Аз така си представям пубичните пари за публични услуги, такива, каквито правят малките земеделски производители, фамилните ферми, тези, които живеят в селата. За мен това трябва да бъде лайт мотива за следващата селскостопанска политика.

 

1 Comment

  1. Динко казва:

    „Блажени са вярвящите, защото тяхно ще е Царството небесно!“ Болшинството страни членки в ЕС са за премахване или редуциране на директните плащания!

Leave a Comment


+ 3 = единайсет