На 27 май са обесени терористите от атентата в църквата „Св. Неделя“

На 27 май 1925 г. публично е изпълнена присъдата на Военния съд смърт чрез обесване на част от участниците в зловещия атентат в църквата „Света Неделя“, извършен на 16 април същата година. Екзекутирани са клисарят на църквата Петър Задгорски, подполковник Георги Коев и българският евреин Марко Фридман. Повечето от преките извършители на атентата успяват да избягат зад граница. Георги Коев е осъден на смърт, тъй като в неговата къща се е укривал о.з. капитан Иван Минков, който е част от военната организация на БКП.

Марко Фридман, юрист по образование, общински съветник, редактор и участник в Септемврийското въстание, е ръководител на военната организация на БКП, създадена през 1924 г., когато комунистическата партия е забранена. Той е бил пряк участник в атентата.

Клисарят Петър Задгорски е вербуван от една от нелегалните военния ядки на БКП. Благодарение на него атентаторите успяват да поставят 25 килограма взрив при главната колона, който носела купола на църквата над южния вход. Задгорски е първият, направил пред полицията самопризнания. Това се е случило след като успял да избяга от съучастниците във взривяването на църката, които искали да го убият.

Храмът „Света Неделя“ по онова време се е наричал „Свети Крал“, тъй като в него се намирали мощите на сръбския крал Стефан Урош ІІ. Станислав Доспевски е бил изписал голяма част от иконостасните икони. Гробовете на екзарх Йосиф І и софийския митрополит Партений също се намирали в църквата, която била митрополитски храм.

Атентатът е замислен като отговор на гоненията срещу членове на комунистическата партия. Целта е била да бъдат убити едновременно хора от политическия и военен елит на България в онези години. Очаквало се сред жертвите да е и цар Борис ІІІ.

За да могат да съберат първенците на страната, атентаторите убили генерал Константин Георгиев на 14 април. Предвиждало се цар Борис ІІІ да почете паметта на генерала, но той избрал да отиде на погребениято на жертвите, пострадали при скорошния атентат срещу него в прохода Арабаконак.

Опелото на ген. Георгиев започнало в 15 часа, водел го бъдещият екзарх Стефан. Вратите на църквата били затворени, което увеличило ужасяващите последици от избухването. Фитилът на взрива бил дълъг 15 метра, което дало възможност на терористите да избягат преди да бъдат затрупани.

Избухването стоварило върху събралите се в храма целия купол на „Света Неделя“. 134-ма загинали на място, а по-късно от раните си починали още 79 души. Общо към 500 били ранени. Като по чудо всички членове на правителството се отървали само с леки наранявания.

Атентатът се смята за най-зловещия и унищожителен дотогава в Европа.