Венелин Делгянски – внимателният експериментатор в зърнопроизводството

От пет години фермерът от Раковски частично прилага директна сеитба при пшеница и рапица и постепенно увеличава площите

Венелин ДелгянскиВ 9 часа сутринта Венелин Делгянски отдавна вече е на полето. „На полето“ е абстрактно понятие за стопанството на Делгянски, което се простира върху десетки хиляди декари, засети с пшеница, ечемик,  царевица, слънчоглед и памук. Те попадат в две административни области – Пловдивска и Старозагорска, но базата с машините и офиса е в град Раковски. 

Баща му Йосиф Делгянски е създал профила и модела на организация на зърностопанството и за негова радост Венелин още като дете се е увлякъл от чудесния свят на земеделието – тракторите, зелените стръкове, които по това време на годината растат с часове, барабаните на комбайните, златното зърно и други великолепия от аграрната палитра, които са недоловими за повечето хора.  

 Директната сеитба – стъпка по стъпка

„От 2012 г. правим опити върху 2-3 хиляди декара есенници с директна сеитба. Говоря  конкретно за пшеница и рапица. За пролетни култури решихме, че е още рано да пробваме, въпреки че експериментираме на малки площи“, обясни Венелин Делгянски.

След 5 години наблюдения, той е сигурен, че резултатите в добивите при директно и конвенциално засятата пшеница и рапица са напълно съпоставими. Но като размисля, добавя: „Смея да твърдя даже, че при технологията No-till (без обработка) са по-добри.“

„Много хора си мислят, че директната сеитба е отиваш, сееш, то става и после жънеш. Но има много неща, с които трябва да се съобразяваш“, обръща внимание Делгянски. „Първото, за което внимаваш, е почвения тип, предшественик и какви растителни остатъци са останали след него. Иначе, да, можеш да засееш и 100 процента  директно. Да, можеш да спестиш от разходите. Но не знаеш дали пък няма да загубиш всичко като експериментираш на едро“, обяснява фермерът защо работи стъпка по стъпка.

„Другото важно нещо е, че при директната сеитба си ограничен в сеитбооборота. Ние започнахме и работим така: Първата година имахме директна пшеница, след това слънчогледът също трябваше да се сее директно. Иска си кураж да направиш това. Трябва там, където си сял директно, следващите 6-7 години само директна сеитба да правиш, за да подобриш почвения профил, да увеличиш органичната материя – хумуса, и т.н.“

Икономиите от No-till
Снимки от стопанството на Делгянски: Памукът отскоро е поникнал

Снимки от стопанството на Делгянски: Памукът отскоро е поникнал

Икономическите ползи са съвсем безспорни заради спестените разходи. „Само при тора икономията е 50 процента, защото когато сея директно, аз го внасям заедно със семената. Няма загуба, няма преразход. Торът отива точно, където трябва и затова нормата е наполовина по-ниска. При стандартния начин на подхранване торът се разпръсква върху почвата и ефективността му е ниска. „Между другото, 10 килограма директно внесен тор в реда изглеждат много по-добре от 30 килограма разпръснат“, сравни като резултат фермерът.

Другото голямо пестене е от обработките, които при конвенционалната сеитба са минимум две дискувания за житни. При рапицата икономиите са още по-големи, тъй като преди стандартната сеитба трябва да се извърши по-дълбока почвена обработка. „Правих свои изчисления и разбрах, че при рапицата производството ми е с 10-15 процента  по-евтино при директна сеитба. При пшеницата икономиите са по-малки, защото и обработките са по-леки. Там пестя 8-10 процента.

„Затова тази година ще се осмелим да направим около 5-6 хиляди декара директна рапица. Пшеницата от 2-3 хиляди ще я увеличим на 6-7 хиляди декара. Целта е в близките 3-4 години върху 20% от площите ни да сеем директно“, посочи Венелин. И добави, че не повече от един на пет американски фермери работят по No-till технологията. Всички други твърдения са легенди.

Дългосрочни ползи

При директните сеитби почвата без съмнение се подобрява. „Първите една-две години е трудно – много плевели поникват, които с времето се чистят. Предимството на този растителен отпадък на полето е, че той задържа влагата и не позволява по-нататък на плевелите да се развият. Другият плюс е, че като не въртиш постоянно почвата, плевелните семена нямат температура и въздух да се развият, и остават спящи по-долу в слоя. И обратно: когато изореш и обърнеш почвата, ти ги изваждаш навън, слънцето ги нагрява, ползват влагата и тръгват светкавично да се развиват. С директната сеитба това се избягва“, поясни Делгянски.

Технически изисквания
Подхранване на царевицата

Подхранване на царевицата

Сеялката при директната сеитба е по-различна и няма общо с обичайно използваните. Първото условие е тя да е такава, че да можеш да пуснеш тора заедно със семената. Другата особеност е, че трябва да работи с голям натиск. Като цяло техниката трябва да е по-здрава.

По-нататък през вегетацията технологията е една и съща – торене рано напролет, растителна защита…

А окопните?

При презимуващите култури, които се влагозапасяват, няма проблем да се използва директната сеитба. Но Венелин Делгянски смята, че е рано да рискува с пролетниците. Има неща, които могат да се заимстват от no-till, но не абсолютно. „Когато насееш слънчогледа, той има нужда от топлина. Затова се нарича  sunflower. Ние тук сеем рано, за да хванем влагата. А с директната сеитба, като се вкарат семената в студената земя, те линеят, не могат да се развият. Нужна им е по-рохкава почва и температури, за да тръгнат“, описва наблюденията си експериментаторът.

Признава, че при царевицата няма достатъчно наблюдения. „Веднъж си направих опит върху 24 декара и той беше успешен. Проблеми нямаше, може би защото тогава паднаха достатъчно дъждове. При царевицата директната сеитба  може да стане, защото тя, едно, че се сее по-късно. И второ, че самият тип корен е различен.“

За четирите сезона на 2017-а и вносните сортове

Зърнопроизводителите от Южна България се радват на майските дъждове. „Тази година просто е нормална – имаме сезона Пролет! В последните години зимата като свърши през март, в края на април температурите се изстрелват до 30 градуса и всичко на полето изсъхва. А сега се очертава да имаме година с четири сезона, както си ги знаем. Ако към 1-ви май термометърът беше отмерил към 30 градуса, всичко щеше да е изсъхнало и да си е заминало. Растенията са като хората, нуждаят се от благоприятни условия за да израстнат силни и здрави. Екстремните условия, са предпоставка за занижени добиви и ниско качество на зърното“, отбелязва Венелин.

В последните години в стопанството на Делгянски (и не само там) българска пшеница  не се сее. Залага се на френски и австрийски сортове. „Енола“, „Садово“, „Миряна“, „Победа“ … много български сортове пшеница се отглеждаха допреди 3-4 години. „Разликата в добивния потенциал между нашите и западните сортове е голяма. Нормално е при ниските изкупни цени да заложим на сортове, от които ще получим по-високи добиви. Също така трябва да отчетем и промените в климата, които оказват своето негативно влияние. Ние избираме сортовете да са с комплексно добра характеристика –устойчиви на засушаване, на болести и високо продуктивни. Нашата пшеница трябва да има и хлебопекарни качества“, уточни Венелин Делгянски.

Leave a Comment


8 − четири =