Гневният Орхан Памук на 65

Днес турският писател и носител на Нобелова награда за литература (2006 г.) Ферит Орхан Памук става на 65 години.

Световната му популярност не е свързана само с книгите, които е написал, а и със смелостта му да говори срещу политики, както и да не спира да твърди пред чуждестранни медии, че Османската империя е отговорна за убийството на един милион арменци и 30 хиляди кюрди. Заплахите за живота, които получава от турските националисти, са част от ежедневието му.

Миналата година той даде интервю за италианския вестник „Република“, в което най-остро възрази срещу ареста на журналиста Ахмед Алтан. Писателят се противопостави на лавината от арести, които последваха след опита за преврат срещу Ердоган през юли миналата година. „В Турция на основата на най-свирепата омраза постепенно в килии затварят всички хора, които си позволяват да отправят и най-малките критики срещу действията на правителството“, каза той. Орхан Памук не подкрепи преврата, тъй като смята, че това не е правилният начин за решаване на проблемите в страната му. По-късно той се обяви и срещу промените в Конституцията, които през април т.г. турските избиратели подкрепиха при Референдума.

Тази година излезе на български последният му, десети роман, „Червенокосата“. Сред най-популярните му книги у нас са „Сняг“, „Бялата крепост“, „Името ми е Червен“ и други.

Памук е роден в Истанбул на 7 юни 1952 г. в семейство с добро обществено положение. Учи в Робърт колеж, а след това записва архитектура. Междувременно обаче разбира, че това с което иска да се занимава, е писането, затова завършва през 1977 г. журналистика.

Цитат от Орхан Памук:

• Въпросът, който ние писателите най-често си задаваме, любимият ни въпрос, е: „Защо пиша?“ Аз пиша, защото имам вродена нужда да пиша. Аз пиша, защото не мога да върша, каквото вършат всички останали. Аз пиша, защото искам да чета книги като тези, които аз пиша. Аз пиша, защото съм ядосан на всички. Аз пиша, защото обичам по цял ден да стоя в една стая и да пиша. Аз пиша, защото мога да се възползвам от живота само като го променям. Аз пиша, защото искам другите, целият свят, да разбере как сме живели и как продължаваме да живеем в Истанбул, в Турция. Аз пиша, защото обичам миризмата на хартията и мастилото. Аз пиша, защото вярвам в литературата, в изкуството на романа, повече от колкото вярвам в нещо друго. Аз пиша, защото за мен това е навик, това е страст. Аз пиша, защото се страхувам да не изпадна в забвение. Аз пиша, защото харесвам известността и интереса на хората, които писането ми носи. Аз пиша, за да бъда сам. Може би пиша, защото се надявам да разбера защо съм толкова ядосан на всички. Аз пиша, защото искам хората да четат. Аз пиша, защото след като съм започнал роман, есе, страница, искам да я завърша. Аз пиша, защото всички очакват от мен да пиша. Аз пиша, защото имам детинска вяра в безсмъртието на библиотеките и в начина, по който книгите стоят на рафта. Аз пиша, защото е вълнуващо да вземеш всички богатства и прелести на живота и да ги превърнеш в думи. Аз пиша, не за да разкажа една история, а за да изградя една история. Аз пиша, защото искам да избягам от предусещането, че има място, където трябва да отида, но както в съня, не мога напълно да го достигна. Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив. Аз пиша, за да съм щастлив. — 7 декември 2006