Нетният доход в зърнопроизводството се е сринал под този от 2007 г., в животновъдството – обратно

Прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС от влизането на България в европейското семейство направи фермерите с малко по-приемлив доход, но като цяло за сближаване на резултатите между средноевропейското и нашето стопанство не може да се говори. Това се вижда от презентацията „10 години ОСП в България – постига ли целите си Общата селскостопанска политика на ЕС?“, представена днес от икономистите на ИнтелиАгро.

България произвежда под 1% от брутната добавена стойност на ЕС. Производителността на единица площ у нас е 300 евро за хектар при 880 евро/ха в 28-те страни на ЕС.

производителност Интелиагро

 

Производителността на човек у нас е 5 400 евро/ха и е също три пъти по-ниска от средната в ЕС и 13 пъти по-малка спрямо Холандия.

инвестиции в земеделието - интелиагро

Българският земеделец инвестира 0.29 евро на всяко евро субсидия, докато европейският му колега влага 1.16 евро на 1 евро помощ.

Дори когато субсидиите растат, нашият фермер не може да усети това чрез печалбата си, тъй като и разходите му се увеличават заради повишаващото се рентно плащане.

От 2010 г. нетният доход на производителите на зърнени и маслодайни култури намалява, като през 2015 г. е бил дори по-нисък отколкото през 2007-а, въпреки че субсидиите са били почти два пъти по-високи спрямо първата година на членството ни в ЕС. При животновъдите от 2012 г. нетният доход рязко започва да се увеличава и достига своя пик през 2014 г., след което значително намалява заради млечната криза в света, се вижда от графичните данни на ИнтелиАгро.

zar-1

 

Стопаните на трайни насаждения са били с най-нисък нетен доход през 2009-2011 г., а оттам нататък посоката е възходяща.

От 2008 г. при пасищните животновъди има постояен ръст както на нетния доход, така и на субсидията.

ovo-1

 

Ако не решим собствените си проблеми никаква европейска политика няма да ни помогне, завършва аграрно-икономическия обзор на ИнтелиАгро за 10-те години членство. Какви са типично българските слабости:

 • Разпокъсана земеделска собственост; • Скъпо и труднодостъпно напояване; • Достъп до електроенергия; • Справяне със сивия сектор (между 50-80% в сектори мляко и месо); • Вкарване в ред работата на развъдните асоциации; • Опазване правото на собственост; • Мисленето – щом съм земеделски производител ми се полага подкрепа без значение какво произвеждам и купува ли го някой

 

Leave a Comment


− едно = 1