90 години от смъртта на бедния богат Джеръм К. Джеръм

На 14 юни 1927 г. умира от мозъчен удар английският писател, мислител и хуморист Джеръм Клапка Джеръм. Той е любим автор на много поколения и въпреки че от написването на творбите му са минали повече от сто години, и днес се смеем и ни носят радост, докато ги четем.

Джеръм К. Джеръм е роден в Уолсол, Централна Англия, точно когато въглищната мина, която притежавал баща му, фалира. За да си търси прехраната, семейството се преселва в Лондон, където бащата открива железарски магазин. Когато е на 14-годишна възраст родителите на бъдещия писател умират, сестрите му напускат дома и той сам трябва да се грижи за оцеляването си. Джером работи първо като чиновник в железопътна компания, после става актьор в пътуваща трупа и три години обикаля страната.

Когато е на 26 години издава първата си книга „На сцената и извън нея“ и така разбира с какво трябва да се занимава. През следващата 1886 г. е готова втора му творба „Празните мисли на един празен човек“. Джеръм К. Джеръм обаче добива истинска слава и дори богатство, когато описва приключенията си от пътуване по Темза в романа „Трима души в лодката без да броим кучето“.

През 1888 г. се жени за Джордина, която има петгодишна дъщеря и се развежда заради писателя. Двамата прекарват медения си месец по Темза. След връщането си Джеръм Джеръм започва да пише “Трима души в лодката.” От брака си има една дъщеря, която не се омъжва и умира през 1966 г.

Освен романи, разкази и есета Джеръм пише и около 15 пиеси, които са представяни с успех на сцените в Англия и Лондон. Освен това е редактор и журналист в две списания “Лентяй” и “Днес”, като на второто е и издател. То просъществува до 1905 г.

Цитати от Дж. К. Дж.:

• Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея.
• Любовта е като шарката – всички трябва да я изкараме.
• Много обичам работата, с часове бих седял да наблюдавам хората, които работят.
• Ръцете на добра жена, обвити около врата на мъжа, са спасителен пояс, който съдбата му е хвърлила от небето.
• По океана на Живота всеки трябва сам да направлява кормилото си; никой не може да ни помогне и да ни даде съвет, защото никой не знае, нито е знаел пътя на тази безбрежна шир. Защото океанът на Живота е много дълбок и никой човек не е измерил дълбочината му, и никой човек не познава скритите под водите му пясъчни прагове, нито силните течения под неговата слънчева повърхност; защото неговите пясъци вечно се местят, теченията му вечно менят посока и за корабите, плуващи по неговите води, няма още начертана морска карта… 
• Дали наистина благата са разпределени така неравномерно, както ни се струва? Кой е истински богат? Кой е беден? Знаем ли ние това? Кой е бил по-щастлив: богатият Соломон или бедният Сократ? Соломон е притежавал всички блага, за които могат да мечтаят хората, притежавал е дори прекалено много. Сократ не е имал почти нищо освен онова, което е носил у себе си. То обаче никак не е било малко. Ако мерим с нашите мерки, трябва да наречем Соломон най-щастливият човек в света, а Сократ — най-нещастният. Така ли е било обаче в действителност?