Мярка 14 за хуманно отношение ще подпомага с 22.50 до 44.40 евро/брой преживни животни

Ангажиментът на животновъда е 5-годишен. Стадото може да увеличава с до 10% без да се поема нов ангажимент

кравеферма в ЖелязноХуманното отношение към едри и дребни преживни животни ще се подпомага годишно с 22.50 до 44.50 евро/брой според изпълнените от животновъдите условия. Това се вижда от публикуваната за обсъждане проектонаредба за Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Очаква се министър Румен Порожанов да издаде заповед в края на юли за отваряне на мярката, а приемът на заявления да започне в последната седмица на август тази година и да продължи пет седмици.

В проектонаредбата се предвиждат по-високи плащания при осигуряване на достатъчно оборно и дворно място за животните. И по-малка сума – за пашуващи едри и дребни преживни.

Животновъдите могат да кандидатстват за повече от една дейности.

За едри преживни животни

По подмярка „Хуманно отношение към животни в сектор Едри преживни животни (ЕПЖ)“ се предоставя подкрепа в размер на 27.46 евро на животинска единица при осигуряване на:

най-малко 1,7 кв. м свободна подова площ за теле с тегло до 150 кг;

най-малко 1,9 кв. м свободна подова площ за теле с тегло от 150 кг до 220 кг;

най-малко 2,0 кв. м свободна подова площ за теле с тегло над 220 кг;

Това се отнася при индивидуално отглеждане в бокс/клетка, както и при групово в бокс.

За крави и биволици (индивидуално или групово в бокс) над 24 месеца сумата е по 42.71 евро на животно. За да могат да кандидатстват, стопаните трябва да са осигурили:

най-малко 6.6 кв.м в помещение и най-малко 6.6 кв. м в двор за крава;

най-малко 7.7 кв. м в помещение и най-малко 7.7 кв. м в двор за биволица.

При свободно отглеждане на открито на говеда над 6 месечна възраст и/или биволи за най-малко 160 дни годишно, от които не по-малко от 120 дни за свободно пашуване и 40 дни за свободно отглеждане в двор, помощта е 24.54 евро за животинска единица.

За дребни преживни животни

По подмярка „Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ“ се предоставя подкрепа в размер на 44.40 евро на животинска единица при осигуряване на свободна подова площ при оборно-пасищно отглеждане, която да е със следните параметри:

За разплодници в помещение между 2,4 – 2,6 кв. м и на двор между 3,3 – 3,9 кв. м;

за овце и кози майки в помещение между 1,1 – 1,5 кв. м и на двор между 1,7 – 2,8 кв. м;

за агнета и ярета в помещение 0,44 кв. м и на двор между 0,7 – 0,8 кв. м;

за женски шилета и козички за разплод в помещение между 0,8 – 1,1 кв. м и на двор между 1,3 -2,2 кв. м;

за мъжки шилета и козлета за разплод в помещение между 1,2 – 1,5 кв.м и на двор между 2,2 -2,8 кв. м;

за шилета за угояване в помещение между 0,7 – 0,8 кв. м и на двор между 1,7 – 2,2 кв. м.

При свободно отглеждане на открито на ДПЖ субсидията е в размер на 22.50 евро. Изискването е животните да са на открито най-малко 160 дни годишно, от които най – малко 120 дни за свободно пашуване и 40 дни за свободно отглеждане в двор.

Общи условия

При първото кандидатстване производителят поема 5-годишен ангажимент, от който не бива да се отказва, тъй като ще трябва да връща получените субсидии.

Земеделски стопани, които заявяват подпомагане за свободно отглеждане на открито трябва да поддържат гъстота на животинските единици на цялата пасищната площ на стопанството, на която се извършва пашата до не – повече от 2 ЖЕ/хектар.

Пасищните площи трябва да се регистрират в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и да осигуряват възможност за паша на заявените животни

За подпомагане могат да кандидатстват лица, които са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопанин; отговарят на условията за активен земеделски стопанин съгласно чл. 38б Закона за подпомагане на земеделските производители; са собственици и/или ползватели на животновъден обект или животновъден обект-пасище.

Документите за ползване на сградите и помещенията, използвани за нуждите на животновъдния обект, трябва да са за срок не по-малко от 6 години считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане, с изключение на животновъдните обекти – пасища.

Документите за ползване за животновъдните обекти – пасища могат да бъдат за срок не по-малък от една година, като кандидатът е длъжен да осигури ползване на площи за паша за не по-малко от 6 години считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане.

Броят,видът и категорията на заявените за подпомагане животни трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания животновъден обект по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Животновъдният обект, в който се отглеждат животните обект на подпомагане по мярката, трябва да е регистриран по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Животните, обект на подпомагане по мярката трябва да са идентифицирани и въведени в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители и в информационната система на Българска агенция по безопастност на храните (БАБХ) – ВетИС.

Кандидатът трябва да спазва минималните изисквания за хуманно отношение към животните, съгласно съответните задължителни стандарти.

За животните, обект на подпомагане по мярката трябва да бъдат изпълнени ветеринарномедицински мероприятия съгласно Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016-2018 г.

Собствениците на животновъдни обекти трябва да имат валидни ветеринарномедицински свидетелства за предвиждане на животните към временни обекти пасища, в случай, че е приложимо.

Към момента на кандидатстване земеделските стопани посочват в заявлението за подпомагане/плащане броя животни от даден вид и категория, които се отглеждат в стопанството и за които се кандидатства. При увеличаване или разширяване на подпомаганите дейности или броя, вида или категорията животни, кандидатите са длъжни да предоставят допълнение на одобрената план – програма, в което да бъдат включени новите по вид животни и/или дейности. План – програмата се предоставя със заявлението за подпомагане/плащане за съответната година.

Земеделските стопани могат да увеличават или променят броя, вида и/или категорията на животните, одобрени за подпомагане с първото заявление за подпомагане без да поемат нов петгодишен ангажимент, ако увеличението е с не повече от 10 % от одобрените ЖЕ.

Увеличаването или разширяването на подпомаганите дейности или броя животни подлежи на одобрение от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция /ДФЗ – РА/ при наличие на свободен бюджет по мярката покриващ целия период на ангажимента за изпълнение на съответната дейност.

Ползвателите на финансова помощ водят дневник за извършваните и одобрени дейности в животновъдния обект, както и съхраняват ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животните до пасищата, когато е приложимо.

Ползвателят на помощта е длъжен да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок 5 години след издаване на заповедта за одобрение.

Спазването на изискванията по отделните подмерки и дейности подлежат на ежегоден контрол от страна на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Държавен Фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА).

Започването и приключването на приема на заявления за подпомагане и заявления за плащане се определят със заповед на изпълнителния директор на РА, която се съгласува от министъра на земеделието, храните и горите. Заповедта съдържа начална и крайна дата за приемане на заявления за подпомагане, както и бюджета на мярката/подмярката за съответния период на прием. Периодът на прием не може да бъде по – кратък от 30 календарни дни.

Бюджетът по съответния период на прием, определен в заповедта, може да бъде увеличен след крайната дата за прием на заявления за подпомагане със заповед на изпълнителния директор на РА, съгласувана от министъра на земеделието, храните и горите при наличие на бюджет по мярката.

Периодът на прием на заявления за подпомагане или заявления за плащане за всяка следваща година трябва да започне не по – късно от една година, считано от края на предходния период на прием.

Заявленията за подпомагане и приложените към тях документи могат да бъдат поправяни и коригирани по всяко време след подаването им само в случай на очевидни грешки, признати от РА въз основа на цялостна преценка на конкретния случай, и при условие, че кандидатът е действал добросъвестно.

Разплащателната агенция може да признае очевидни грешки само ако те могат да бъдат непосредствено установени при техническа проверка на информацията, съдържаща се в документите.

Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на дейностите.

Земеделските стопани, чиито животни са одобрени за подпомагане по дадена подмярка и дейност, могат да заявят нова дейност или подмярка, преди да е изтекъл периодът за поетия ангажимент, като подадат ново заявление за подпомагане. Заявените животни по новата дейност или подмярка се одобряват за участие от ДФЗ – РА.

Разплащателната агенция прекратява ангажимента за подпомагане за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. В този случай земеделският стопанин се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания по мярката или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в подмерките, както следва: до края на третата година – 100 %; до края на четвъртата година – 40 %;  до края на петата година – 20 %.

С цел осигуряване на публичност и прозрачност до 30 април всяка година РА публикува на електронната си страница следната информация за предходната финансова година за ползвателите на помощта, на които е извършено плащане по мярката:

1. лично и фамилно име на ползвателите – физически лица;

2. наименование на ползвателите – юридически лица;

3. общината, в която ползвателят на помощта живее или е регистриран, и пощенския код, когато е наличен, или част от него за обозначаване на общината;

4. общата сума на публично финансиране, получена от ползвателя на помощта за съответната финансова година, която включва както съфинансиране от ЕС, така и национално съфинансиране;

5. вид на подпомаганите дейности;

6. информация за сбора от сумите, изплатени за предходната година от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и ЕЗФРСР за всеки ползвател на финансова помощ.

Когато размерът на финансовата помощ е по-малък от левовата равностойност на 1250 евро, физическите лица се идентифицират чрез код и не се публикува личното и фамилното им име.

Leave a Comment