Защо идва Путин?

Верни на правилото да поднасяме на читателите си оригинални идеи и анализи, дори когато са извън характерната за сайта аграрна тематика, публикуваме анализа на пловдивския финансов анализатор Светозар Гледачев за очакваната визита на руския президент Владимир Путин на 3 март 2018 г. по покана на българския държавен глава Румен Радев. Коментарът бе предоставен на Агро Пловдив от автора. Поканата на Владимир Путин предизвика нещо като електрически импулс в обществото – заваляха въпроси, отправиха се предложения от типа: „А защо да не поканим за честванията и Доналд Тръмп?“ Вярваме, че темата е любопитна и за нашата аудитория. И затова … Приятно четене!  

Автор: Светозар Гледачев

„Да идва или да не идва Путин? Това е въпросът!“ като по Шекспир. Нека се опитаме да анализираме обективно, без гняв и пристрастия. Нито русофилски, нито рософобски. Още повече, че ако бяхме на неговото място, щяхме да постъпим по същия начин. Обективните условия са такива, а хората са само тяхен изразител. Ако ще имаме полза от него – то нека да идва. Да идва и ние да „целуваме“ ръка и каквото подадат. В политиката няма свян и гордост. Има влияние и пари. Спомнете си, че Саркози, Берлускони, се правеха на маймуни, за да бъдат добри гости на Муамар Кадафи. А той им се качваше на главата с глупави прищевки и им се подиграваше. После стана „мръсен, неук бедуин“. Залогът беше милиарди и едните ги спечелиха, а другия го убиха.

ИДИЛ съществува само защото едни страни имат икономическа изгода от това. Търгуват незаконно и нелегално печелят за своя сметка и своя народ.

Ако обаче нямаме икономически интерес? За какво ни е тогава? Парите и икономическите  интереси движат света, Русия и нас. Нека видим какви са те и в какво състояние са.

Икономиката на Русия

1) Преди няколко години БВП надхвърляше 3 трилиона $, за миналата –малко над 1 трл. $. Спадът е 3 пъти. Защо?

А) Основната причина е сривът на нефта – от около 115 $ средно за доста дълъг период, до 27 $ най-ниско ниво и сега около 50-60 $. Същото е с газа. Те са свързани.

Б)  Санкциите поради Кримската анексия, но те имат десетократно по-малко влияние.

2) Русия е ресурсоемка страна и след спада на всички суровини след 2008 г. държавата загуби много. Наукоемката продукция е 4-8% и то основно във военния сектор. През 2008 г. Газпром бе третата най-голяма компания в света с капитализация, която трябваше да достигне 1 трилион $, но сега е 57 милиарда (17.5 пъти по-малко) и е след 150-о място. Тогава само печалбата й бе 365 милиарда $. По 1 милиард на ден! А сега? БВП на Русия е под този от 2007 г. и е по-малък от този на Ню Йорк, като преди това бе задминат от щатите Тексас и Калифорния, от Южна Корея, Австралия, Бразилия, Италия и стана почти колкото на Испания. Гугъл, на московчанина Сергей Брин, сега е с капитализация за над 518 милиарда $. Сравнете с Газпром. Почти 10 пъти разлика.

3) Около 80% от всички приходи в държавния бюджет на Русия са от нефт и газ. А цените им се сринаха. Резултатът: тежко затягане на коланите; намаляване на бюджетни заплати; забрана на държавни служители да почиват в чужбина и др. Целта – ограничаване харченето на пари.  Висока инфлация, на моменти достигаща до 25-27%, като за 2016 г., която отчитат като най- добра, е 7.2%, а през 2015 г. е била 15.5%( по официални руски данни, които се смятат за ненадеждни и по-скоро пропагадни). Ние ревем при дефлация, а какво им е на тях?

4) Още по-високо обезценяване на руската рубла. Дори възможности за 10% девалвация.

5) Драстично спадане на жизнения стандарт. Заплати са намалени или замразени с години. В някои райони плащането им закъснява с месеци. Защо? Няма приходи, няма пари, няма заплати. Има инфлация, за да може държавата да функционира що-годе, плюс тоталитаризъм. Държавният сектор в Русия е голям и раздут, а милиони разчитат на него. Поставете се на мястото на Путин: да управлявате такава държава с такава икономика. Какво ще направите? Трябва да нахраните народа си или ще Ви свалят и после хаос по руски, кървав и дълъг. Как? Когато беше избран за президент трети мандат (след като се размениха с Медведев) рейтингът на Путин беше много нисък – около 27%. Имаше протести, голяма опозиция, огромно недоволство – икономическо и социално, и отнемане на демократични права. Какво стана? Както всеки водач, когато има огромни вътрешни проблеми, той ги решава със създаването или участието във външни. Народът се обединява, забравя за несгодите си, когато има общ враг. А той трябва да е външен. Първо беше САЩ и Сирия, после Украйна. После Турция. Тогава бе бетонирано политическото положение и на двамата диктатори. Сега те са пак приятели, но са на власт. Рейтингът на Путин достигна колосални величини до 87% и повече, две трети от руснаците го величаят. Може и мавзолей да му вдигнат някога. Този похват се използва от векове: Маргарет Тачър и Фолкендската криза, Ердоган и преврата, Хитлер и Лайпциския процес и т.н. Дори ние, когато сме се обединявали в редките случаи като народ, е било по време на войните и тогава цялата злоба, потъпкано самочувствие, натрупана отрицателна енергия и нищета, са се отприщвали като бент и с вика“ На нож“,  никой не е удържал на бесовете на българина. „Газели “ сме по-силните и по-големите, но не по-лудите от нас. Затова сме правили чудеса. През другото време ние си пречим сами един на друг, цялата ни енергия се изхабява във вътрешни противоречия. Или както казва Радой Ралин: „Имаме вода, имаме земя и си правим кал“. Същото е с всички народи. Ние сме малко по-буйни и темпераментни. Но и сега ако се обединим, то ще е за да разкажем играта на някой. По същите причини руският народ търпи лишения и намаляване на жизнения стандарт. При други условия той би бутнал и най-стабилната власт. Но всяка дълга война изтощава. Дори САЩ прекратиха войната във Виетнам, защото не можаха да я спечелят и щяха да фалират.

6) Прогнозите за цените на нефта на Руската Централна Банка са, че ще се стабилизират в бъдеще на 25-27 $. Руската себестойност на добиване е една от най-високите в света и се смята, че е в границите на 35-50 $ за барел. (Този показател е държавна тайна.) Т.е., сега са на ниска печалба, а в бъдеще ще са на загуба.

Какво да се прави? Ако управлявате такава държава в такова време ще търсите приятели и съюзници. Кои са те? Безкрайно малко. В Европа дори и най-върлите й фенове – Сърбия, Македония и Черна Гора, изоставят Русия малко по-малко. Първите две искат да влязат в ЕС, а това значи да загърбят Русия. А в Черна Гора руските спец части организираха преврат и Путин е Персона нон грата. Руснаците така постъпват с приятелите. „Няма вечни приятели има вечни интереси“. Тогава да възстановим старите връзки? И ето, че България е добър избор.

Бивша 16-та република на СССР. Винаги верен другар. Можем ли да спечелим икономически от ситуацията? Не. Никога! Когато гладен роднина ти дойде на гости, то не е за да те нахрани! Дори и да носи някой армаган, после ще „изяде“ двойно и тройно, а досегашната ни практика показва и повече. Колко? Колкото на тях им е нужно. Няма взаимноизгодно сътрудничество с Русия и никога не е имало.

Положението към момента

1) ние изнасяме стоки за около 700 милиона лева към Русия, а внасяме за над 8,5 милиарда. 8 милиарда отрицателен търговски баланс. „Бедна“ България храни „богата“ Русия. С малко, но от сърце. Защо те не купуват български стоки? Защото имат от много отдавна защитни и дори наказателни мита за нашите стоки. Те ни налагат санкции, не ние.

2) Ако бяхме нормална държава щяхме да искаме балансиран търговски баланс или клирингова спогодба, както беше при социализма. Купуваме от тях нефт, газ, ядрено гориво, но срещу български стоки. Затова при социализма селското стопанство, консервната и лека промишленост работеше като изнасяше за СССР. Сега се закри поради липса на пазари, но не по наша вина, а по тяхна. Не искат. Те купуват главно турски, а преди и полски селскостопански стоки. Сега България изнася над 65% за ЕС и със спечелените евра си плаща нефта и газа. А с тях ние можем да ги купуваме откъдето си искаме. Можем, ама не ни дават.

3) Няма нито един български държавник, който да се опита само дори да постави въпроса за обсъждане, защото … после няма да е политик. Ако не е ЕС, то щеше да е безумно по-зле. Дори при Тодор Живков положението спрямо руснаците ни е било по-добре. Сега е по-лошо. Тогава директно ни управляваха, но поне имаше баланс. Сега няма. Ние само плащаме. Неизгодно е. Но кой ни пита.

4) Руските инвестиции в България са все в тяхна полза и наша вреда. Лукойл Нефтохим е 7-ма година на загуба. Оценките варират от 1.5 милиарда избегната печалба до 1.5. милиарда спестени данъци.

5) Пропадна „ Южен поток“, където „надписването“ беше за над 1 милиард $. Добре, че беше ЕС, иначе ние щяхме да ги плащаме.

6) АЕЦ“ Белене“ – 3 милирада лева загуба до тук. Ние само плащаме, те само прибират, като сега платихме и реакторите, без да има за какво. Нужда има Русия, не България.

Защо идва Путин? За да даде или за да вземе? Отговорете си сами. Последните 5 години руснаците, които са подали молби за паспорти, са общо с 3 000 по-малко от македонците. От какво бягат? От хубавото ли? Няма в икономическата ни история нито един случай, в който ние да сме печелили при икономически сделки с Русия. На хартия се показва печелившо, на практика губещо. И така е от векове. Икономически може да се докаже всеки безумен и ограбващ  проект, че е изгоден. Трябват само продажни политици и експерти. А в България от тях бол. И сега много от обществените поръчки са раздути до пълен грабеж, но се обосновават като печеливши.

Политически Русия има много малко приятели, а и те непрекъснато намаляват. Може ли да се откаже на Путин покана? И най-големият русофоб не е толкова смел. Те ни направиха предложение, което ние не можем да откажем. За тяхна или за наша изгода идват?

Когато ти прати хабер данъчен, полицай или Путин, не се радвай. То сега няма да се разбере, какъв „кюляф“ са ни скроили, а след години. Я Белене ще се строи, я нещо друго, но ефекта го разбрахте за кого е.

Но посещението нито е случайно, нито е за наш кеф. В България руско поддържани парично партии колкото щеш и то от векове. Време е да си върнат инвестициите. А и Решетников така каза преди доста време, а практиката го доказа …