Дебати за утре: 1 млрд. лв. заем от Световната банка, за да оживее земеделието

С рубриката „Дебати за утре“  Agroplovdiv.bg стартира поредица от интервюта с фермери по актуалната от 22 години тема как страната да развие конкурентно и модерно селско стопанство, което да експортно ориентирано и да осигурява добър финансов стимул. Как агросекторът, който е свързан с най-важното в битието – прехраната, да стане по-привлекателен и да увлече повече хора. „Дебатите“ всъщност ще са задочни, защото мненията няма да стоят едно срещу друго, а като поредица. Поредица от идеи на хора, които често са се препъвали в ръбовете на законите, наредбите и изобщо фундамента, върху който се развива селското стопанство.  

 

Йосиф Делгянски, зърнопроизводител

Йосиф Делгянски е сред най-големите зърнопроизводители в страната. До 1999 г. е оглавявал земеделската кооперация в Раковски. После е създал „Гранд Агро“ в съдружие с пловдивския хлебопроизводител „Симид 1000“. От тази година фермерът обработва 85 000 декара, върху които отглежда пшеница, царевица, слънчоглед и рапица.

  • -         Зърнопроизводителите се считат за най-успялата прослойка в родното земеделие. Как стоите на световния пазар?

–         Абсолютно конкурентни сме. Обиколил съм доста държави – САЩ, Израел, напреднали страни от Европа и преценявам, че сме не по-малко технологични от световните лидери. Досега в зърнопроизводството сме инвестирали над 3 млрд. лв. в техника, в комасиране на земята, в бази. Продукцията ни е с по-ниска себестойност в сравнение с повечето държави. Банките ни отпускат кредити без проблем. Тези, които преди години започнаха да се развиват в зърнопроизводството, днес прехвърлят бизнеса на децата си. Перспективите са добри.

–         Но?

–         Но това не е така за другите подотрасли. Вчера например, когато бях в един от чуждите хипермаркети, видях, че продават свинско месо бут без кост от Испания за 6.12 лева без ДДС. Няма такава цена в България, невъзможна е. Обаче не и за Испания. В Испания, която е пред фалит, агросубсидиите не са спрени. Във фалиралата Гърция също се изплащат. Не говоря за субсидиите на ЕС, а за държавните. Гърците продължават да плащат по 7 ст. национална помощ на всеки произведен килограм домати. Доплащат за всичко, защото са преценили, че не бива да спират потока към селското стопанство, за да не изгубят стратегически позиции на световния пазар. Имам наблюдение, че почти всички държави в Европа доплащат на фермерите си и в тази позиция са непоклатими.

-         В България обаче правителството взима парите на Здравната каса въпреки протестите. Нима се надявате да се намерят още средства за селското стопанство? Откъде?

–         Ние сме бедна държава, това е ясно. Идеята ми е, че държавата трябва да изтегли целеви кредит от Световната банка, за да подпомогне селското стопанство. Един милиард лева ще стигнат. Но този милиард трябва да е разчетен абсолютно точно за какво ще се изразходва. Трябва да се направи проучване какви са доплащанията на държавите от Европейския съюз, за да се открие кой отрасъл с колко да се подпомага. Така българските продукти ще станат експортни, а страната ще печели във валута. Ако това не се случи, вносът ще ни превземе и то именно чрез западните търговски вериги. В защита на българското производство трябва да се фиксира правилото 80 на сто от храните в хипермаркетите да са местно, наше производство. Доплащанията са стратегически важни за цялата страна, защото нали виждате как нашето сирене вече догонва цените на френското и швейцарското. За месото да не говорим. Така е и с плодовете и зеленчуците. Обсадата, под която сме, ще остави без препитание дребното животновъдство. А то единствено поддържа селата. Въпросът е изключително важен.

-         Но вие, зърнопроизводителите, благодарение на европейските субсидии, се развихте изключително добре. Защо те да са малко за останалите подотрасли?

–         Ние се модернизирахме, но те още не са. Ние рискувахме, теглихме кредити, и минахме напред. В бизнеса е така – който се страхува да рискува, губи. Трябва да знаеш какво искаш и как можеш да го постигнеш, да се довериш на собствените си знания, опит, мисъл и инстинкт и да се хвърлиш в риска. Това е истината за успеха. Днес банките кредитират земеделието. Ако имаш ясна цел и програма за нея, те отпускат средства. Като изключим зърнопроизводството, другите сектори в селското стопанство остават немодернизирани. Не може в Испания една ферма с 4000 овце да се обслужва от 4 човека, а у нас за същото да са необходими 10 пъти повече работници. Не може в Холандия от една оранжерия да добиват 40-50 тона от декар краставици, а при нас реколтата от същата площ да е 4 тона. С тези примери искам да кажа, че фермерите трябва и сами да си помогнат. Да имат стремеж да се развиват. Всеки печели толкова, колкото си е заслужил. Парите са материалната форма на интелекта.

-         Имаме ли производства, извън добива на зърно, които са конкурентни?

–         Според мен се развиват много добре производителите на българска капия. Тя е с чудесни качества и тази година цената й на едро беше 52 стотинки за килограм. Печалбата от декар при 3 т добив стигна 1000 лева. Сливите и черешите също са рентабилни плодове. Прасковите, кайсиите носят добра печалба. Не и ябълките, защото не можем да преборим македонските. Нито морковите, с които Турция ни залива. Когато човек избира с какъв бизнес да се захване, трябва да огледа преди това внимателно пазара и да си направи сметка. Да събере разходите, да установи цената и да изчисли колко ще спечели.

-         А проблемът с работната ръка?

–         Заплащането в земеделието започна да се подобрява. Но, най-напред искам да посоча, че рентата се вдигна. До миналата година плащахме от 5 до 15 лева на декар, а тази стигнахме 37 лева. Именно добрите доходи от земеделските земи вдигат цената й като стока. А относно работната ръка мисля, че от март до края на ноември не бива да се плащат обезщетения за безработните. Има толкова много работа на полето!

Leave a Comment


− шест = 3