Агенцията за борба с градушките да обясни защо не спаси оранжериите в Левски, които са до ракетна площадка

Така както се изплащат компенсации за пропаднали площи, така при природни бедствия държавната помощ трябва да стигне и до оранжрийните производители
Атанас Кунчев

Атанас Кунчев

Атанас Кунчев, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, пред Агро Пловдив

Г-н Кунчев, колко от членовете на асоциацията сигнализираха за поражения от градушки?

До момента имаме сведения за голямата оранжерия на „Гимел“ в град Левски и за оранжерията на Йордан Величков в село Зверино. В Левски съоръжението е 120 декара и е за производство на био краставици. Тази оранжерия беше наскоро обновена. Тук не говорим само за загуби от реколта, които са наистина огромни – към 1.2 милиона лева. Всички стъкла са счупени, възможно е да са унищожени и системите за капково напояване, за мъглуване и друга апаратура. Трудно е да се влезе в оранжериите заради строшените стъкла. Точно в момента се извършва оценка на щетите, които ще са още няколко стотин хиляди лева. Другият проблем на „Гимел“ е договорът, който имат за износ на био продукцията и който няма да могат да изпълнят. Надявам се, че в него има клауза за форсмажорни обстоятелства. В Зверино пък са изпочупени 300-400 стъкла, което е сериозно поражение.

Говорихте ли с хората от двете оранжерии? Как реагират?

Говорих с представители на „Гимел“, които казаха, че още не могат да осмислят това, което се е случило. Не могат да повярват на очите си. Казват: „Пристигнахме на работа, за да берем продукцията и изведжъж се оказва, че вече нямаме работа. А там се трудят 200 човека. Знаете, при този огромен дефицит на качествена работна ръка, разпускането на персонала е ужасна перспектива. Но дори и на „Гимел“, които са сред най-големите оранжерийни производители, ще им са необходими години, за да излязат от тази криза. Говорих и с Йордан Величков. Той каза, че въпреки големите щети, се чувства донякъде късметлия. При него градушката е била с по-дребни зърна и примесена с дъжд. Продукцията не е засегната. В Зверино има стари оранжерии и новопостроени. Градушката е ударила само старите.

Има ли градозащита близо до Левски и до Зверино?

До Зверино няма полигон и съответно ракетна площадка. Но до Левски има. Защо обаче служителите на Борба с градушките не са справили с градоносните облаци, е истинска загадка. Трябва да се потърси отговорност от агенцията. Надявам се в петък, когато Министерството на земеделието, храните и горите събира браншовите организации по темата за защита от градушките, да обясни този феномен.

 

Знаете ли дали засегнатите фирми за оранжерийно производство са застраховани?

Всички по-големи производители задължително се застраховат. Но, като знаем как работят застрахователите в България, е по-добре да стискаме палци да си изпълнят коректно ангажимента. Дано „Гимел“ са избрали авторитетна компания, на която може да се разчита.

Оранжерийните производители могат ли да разчитат на държавната помощ, която се изплаща за пропаднали площи? 

Доколкото си спомням, по нея се компенсират 80% от щетите, но при полските култури. Засега оранжерийните производители не са получавали компенсации за загубите си по тази помощ. Ще питаме министерството, защото е редно и нашият бранш да бъде обещетен при природни бедствия. При оранжериите щетите са в такъв размер, че производителят просто изчезва, не може да издържи. Ако застрахователят не си изпълни почтено ангажимента, ако държавата не помогне, то тогава събитието направо те заличава от земеделската карта. Точно затова преди години оранжериите са се създавали в близост до полигони и ракетни площадки, за да има максимална сигурност, че градушката няма да порази тази огромна инвестиция. Тази зима цял блок стоманено-стъклени оранжерии в село Баня, Пловдивско се срути от тежкия сняг. Стъклата станаха на сол, конструкциите се изкривиха. Но помощ от държавата нямаше.

Leave a Comment


четири + = 13