103-годишният пчелар Бат’ Сашо готви, разхожда се, философства и обича живота!

Рожденикът е убеден, че хилядите ужилвания, които пчелите са му подарили, са го направили по-здрав.

Александър НиколовНай-възрастният пчелар в България Александър Николов отпразнува днес 103-та си годишнина в Пловдив, където живее. Той бе изненадан с торта от приятелите си в пловдивското пчеларско дружество „Акация 1899“ Любомир Герев и Панчо Панчев. Някога Бат’ Сашо, както го наричат в дружеството, е бил негов председател.

Вековната биография на пчеларя е истинска загадка за всеки, който го е видял и разговарял с него. Бат’ Сашо изглежда на не повече от 80 години, говори за политиката като 45-годишен философ, чува отлично и смята живота за прекрасен. В разходките му помага бастун, но той всеки ден изкачва стъпалата до 4-тия етаж на блока в сърцето на Пловдив, където живее. Никой не се грижи за него, защото столетникът няма нужда от чужда помощ. Едната от дъщерите му – наскоро пенсиониралата се съдийка Красимира Ангелова, го посещава всеки ден, просто, за да го види.

Любомир Герев (отляво) и панчо Панчев с рожденика

Любомир Герев (отляво) и Панчо Панчев с рожденика

„Откак другарката ми почина, когато бях на 96 г., взех решение да се откажа от пчелите“, разказва рожденикът. Причината била не толкова във възрастта, колкото заради необходимостта да избере къде да живее – дали в Пловдив или при къщата до пчелина в село Тюркмен. Човекът избрал Пловдив, а с кошерите се заел съпругът на една от внучките му. „Аз съм гледал до 80 кошера, а зетят ги направи 200“, похвали наследника си Бат’ Сашо.

Как човек да съхрани физическото, умственото и духовното си здраве до 103 години, по начина по който пчеларят го е направил? Рецептата на Александър Николов е проста и гениална: „Всичко е полезно, но става вредно, когато е прекалено. Трябва да знаеш колко да вземеш и колко да дадеш“, говори за златната среда съвсем като будист, какъвто не е, вековникът. За всеки случай уточнява, че никога не е пушил, а е пийвал алкохол само когато му пристигнат гости.

Пчеларят е убеден, че хилядите ужилвания, които пчелите са му подарили, са го направили по-здрав. Любопитното е, че в самото начало на практикуване на пчеларството, едно жило го изпратило в безсъзнание. „Ужили ме пчелата по брадичката и след това съм припаднал“, припомня си той. Минали години и пчелната отрова престанала да му действа отрицателно, тялото му свикнало с нея. Веднъж дори бил нажилен над сто пъти докато превозвал кошери на друго място. От тръскането по пътя, пчелите се ядосали, проврели се през цепките на сандъците и му налетели. Били като облак. „Два дни горях, но после ми мина“, разказва старият човек.

Впрочем, той станал пчелар, когато е бил младок на 45 години и, така да се каже, в разцвета на силите си. През 1957 г. се пенсионирал като подполковник и направил първия си пчелин в Карнобат. Там основал и местно пчеларско сдружение. Пак там срещнал и първия си учител по пчеларство, който му казал: „Пчелите къща не хранят, но къща правят“. После се преместил в Пловдив и няколко години по-късно бил избран за председател на пловдивското дружество. Помни най-славните и най-тежките години от пчеларстването си. През 1960 г. имах десет кошера в Карнобат и всеки един ми даде по 60 кг мед. През 1991-1992 г. през пчелините от Пловдив до Нова Загора мина тежка болест и унищожи почти всички семейства. Аз имах 30, останах с три. Но каква година беше 1995-а! Тогава извадих 120 кг мед от семейство. Когато има паша, пчелите не чакат да ги удрят с камшик, за да работят!“

103-годишният мъж е преживял двете световни войни, като младеж е бил политически затворник, тъй като е убеден комунист – и тогава, и сега. Там се запознал с Никола Вапцаров, там започнал и да се образова. Дори леко съжалил, когато народната власт го пуснала с почести на свобода, тъй като искал още да научи в килията. Вместо в университет, комунистите го изпратили в армията, където започнал да се изкачва в йерархията.

Бат’ Сашо има общо 17 деца, внуци и напоследък и правнуци. Времевата разлика между най-малкия член на рода и него е сто години.

На път за кафенето

На път за кафенето

„Животът е хубав, но ние сами си го правим лош. Ние и капитализма, в който живеем“, добавя пчеларят. Според него ограбването на човек от човека е против природните закони. Алчността е причина за военните ситуации по света, които са като златоносна мина за бизнеса, говори за прозренията си столетникът. Впрочем, той е реалист, който просто се притеснява за бъдещето на децата, което днешните политици ще завещаят.

След като даде поредица от интервюта, Александър Николов енергично се запъти с приятелите си пчелари към близкото кафене, където нетърпеливо си поръча Кока-Кола.

Leave a Comment