Преди 140 години малко, тайно българско селце е удавено в кръв

Шпионин донесъл на пашата, че в Гюнели махле има комити, което не било вярно
Църквата "Свети великомъченик Георги" в Любенова махала

Църквата „Свети великомъченик Георги“ в Любенова махала

На 14 юли 1877 г. над 1000 мирни селяни са заклани в църквата „Св. великомъченик Георги“ в малкото селце Гюнели махле, днес Любенова махала в Новозагорско. Драматичните събития от този ден са наречени второто „Баташко клане„.

Селцето, скрито в гората, е било атакувано от башибозук и редовна войска по подозрение, че в него се крият комити, готови да вдигнат бунт. А това нямало нищо общо с истината, установила комисия по-късно. Революционният комитет в селцето, създаден от Левски, бил разтурен още през 1872 г.

Турците са имали по-особено отношение към Гюнели махле, защото то било възникнало тайно и под носа на местните власти. Не е ясно откъде са дошли хората, които са го създали, но те си направили колиби със сламени покриви в гората и не са се отдалечавали много от тях. Отглеждали са си всичко необходимо, обличали са се по-различно, а мъжете вместо калпак оставяли косата си дълга и я сплитали на плитка. Жените са носели бели бродирани ризи, а на кръста се препасвали с пояс, вързан отзад. Имали са старейшина и той ги е ръководел. Чак когато къщите станали над 100, турците узнали за това село. Издал ги пушекът на комините, кукуригането на петлите, ударите на брадвите в гората. Първоначално нарекли селото „Непозволеното“ или Инкяръ-Махале. По-късно местните хора го прекръстили на Гюнели махле или Малкото село.

Историята разказва, че турски шпионин донесъл на Реуф паша в Нова Загора, че Малкото село се подготвя за въстание. Твърди се, че това бил арнаутинът Садък – доверен човек на турската власт. Садък бил отишъл при най-богатия тогава в селото – дядо Тончо, от когото поискал 1000 гроша, като обещал да пази селото от напасти. Понеже старецът отказал, Садък заплашил, че селото скъпо ще си плати. Така и станало. Отишъл пъдарят в Нова Загора и донесъл на Реуф паша, че в Гюнели махле се събират комити. Пашата веднага изпратил свои хора да проверят дали това е вярно. За лош късмет турските войници се спречкали с мъж от селото, който стрелял по тях.

Когато научил какво се е станало, Реуф паша изпратил черкези, известни с жестокостта си, местни турци и редовна войска – общо към 2000 души, в Гюнели махле. Селяните ги посрещнали с пушки и брадви. Постепенно обаче турската войска напредвала и жителите на селцето се събрали в църква „Свети великомъченик Георги“. В късния следобед в двора на храма останали мъжете, а вътре се кръстели и плачели жените и децата. След няколко щурма черкезите влезли в двора на църквата и подложили всичко живо на сеч и разграбване.

Хората, които не били в църквата, също са избити по домовете им и в околностите на Гюнели махле.

Едва на третия ден – 16 юли, пристигнали консулите на Англия, Франция и Австрия. Те видели с очите си, че сред убитите няма комити или руснаци, а само обикновени беззащитни селяни. Били изброени 1013 трупа. Консулите разпоредили жертвите да бъдат погребани в общ гроб в двора на църквата.

По-късно са описан и броят на всички убити – над 2000 души. Като жестокост и брой на жертвите поголовната сеч се сравнява с „Баташкото клане“.

На този ден село в Любенова махала има събор, който се свиква ежегодно в памет на жертвите. Провежда се в двора на старата църква „Свети Великомъченик Георги“.

Leave a Comment


3 + три =