МЗХГ предлага разходите против градушки да нараснат от 21 на 29 млн. лв. със съфинансирането на фермерите

Повече от три пъти ще се увеличи защитената обработваема земя с увеличението на броя на ракетните площадки и въвеждането на самолетния способ през 2019 г.

До 2020 г. разходите за инвестиции и поддръжка на системата за борба против градушките да станат 28 829 700 лева, предвиждат сметките на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). За сравнение, през 2017 г. те ще са 20 904 900 лева при планирани годишни инвестиции в размер на 7 519 500 лева. Това показват изчисленията на МЗХГ, представени наскоро пред браншовите организации в земеделието.

В план сметката на министерството е предвидено земеделците, общините и застрахователите да участват в издръжката на противоградната система. Кой с колко, тепърва ще се разисква и уточнява. Сигурно е обаче, че вероятно още през следващата 2018 г. (или 2019 г.?) фермерите ще трябва да заплащат такса на декар за услугата „защита против градушки“. В какъв размер ще е тя, ще се разбере след като се фиксира размера на участие на застрахователите, общините и земеделското министерство. Преди време министър Румен Порожанов бе заявил, че инвестиционните разходи ще бъдат поети от министерството. Общините също ще трябва да се включат, тъй като е предвидено борбата против градушки да увеличи защитените населени територии от 6.6 млн. дка на 53.4 милиона. Към 2020 г. общо 90 милиона декара ще са под чадъра на Изпълнителната агенция за борба против градушки. От тях 36.6 млн. дка ще са обработваеми земеделски земи. Към 2017 г. те са едва 10.6 млн. дка.

Плановете на министерството са още от догодина към системата със 199 ракетни площадки да се включат още 63 новоизградени площадки, а полигоните да се увеличат от 9 на 11. Новите ще са в село Тъжа и в град Любимец. Съществуващите ракетни площадки ще се модернизират. Самолетният способ за защита ще се приложи напълно или частично в областите Кърджали, Смолян, Благоевград, София, Ловеч, Русе, Разград, Варна, Търговище, Добрич, Силистра, Шумен, Велико Търново. Самолетите вероятно ще се включат в системата през 2019 г., тъй като именно тогава са заложени нови 7 млн. лв за издръжка на борбата против градушки чрез този способ. Ако през 2018 г. издръжката на изпълнителната агенция е 23 243 200 лева, то през 2019 г. тя расте до 28 026 600 лева.

ракетен и самолетен способ

Сметки на министерството показват, че европейското и национално финансиране на земеделието в периода 2017 г. – 2020 г. е средно 2.5 милиарда лева без да се включва подкрепата към фермерите при заплащането на данъци и осигуровки, които се равняват на около 50 милиона лева годишно. От 2018 г. издръжката на противоградната система ще представлява към 0.93% от годишния размер на европейското и национално аграрно финансиране. А към 2020 г. то ще е към 1.12%.

Защо е необходимо да се инвестира в системата против градушки?

По прогноза на Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките, до 2020 г. годишната температура на въздуха ще нараства между 0.7°C и 1.8°C. Към 2050 г. се очаква ръст на температурите между 1.6°C и 3.1°C, а към 2080 г. – между 2,9°C и 4.1°C. Различни сценарии за изменението на климата в България сочат тенденция към повишаване на честота на екстремните явления и бедствия – обилни валежи, горещи и студени вълни, градушки, наводнения и засушавания, ураганни ветрове и т. н.  Разработки, основаващи се на числени модели, предвиждат нарастване на честотата и силата на градобитните процеси. Един от географските райони, за които се прогнозира значително нарастване на екстремните случаи от градушка с размери 2 см е територията на България.

Делът на напълно унищожените площи в незащитените територии е над 53% средногодишно от общо пропадналите площи в страната; В години с интензивни градобитни процеси този дял е значително по-голям – например през 2014 г. и 2015 г. той е около 75%, а през 2016 г. превишава 67%; Напълно пропадналите площи вследствие от градушки, за които земеделските производители са поискали компенсация, варират през годините от 0,02% до 0,27% от всички обработваеми земи и трайни насаждения в страната.

Делът на селскостопанското застраховане в общия застрахователен пазар на страната е незначителен – под 1%; По експертна оценка, въз основа на данните за постъпилите отчисления от селскостопански застраховки в ДФ „Земеделие“ (4% от премийния приход), застрахователната премия в земеделския отрасъл възлиза на около 10 млн. лева годишно, при 1 620 млн. лева общ премиен приход за застрахователната система (по данни на КФН за 2016 г.).

В световната практика не съществува наложен общ модел за противоградова защита, поради значителните различия в климатичните условия в отделните държави. В повечето страни, в които се осъществява превенция срещу градушки, системите за защитата са изградени по инициатива на заинтересованите страни – земеделски производители, местни власти, застрахователи и други субекти, под формата на доброволно създадени сдружения на локално ниво. Основно се прилагат три способа за противоградова защита: – ракетен – България, Сърбия, Русия, Хърватия; – самолетен – Германия, Австрия, Гърция; – наземни генератори – Франция, Унгария, Испания. Държавата подпомага частично дейността на сдруженията, като им предоставя метеорологична и статистическа информация, специализирано оборудване и т.н. Финансирането на дейността на сдруженията за борбата с градушките се осигурява чрез заплащане на такси от техните членовете. В някои държави (Унгария, Франция и др.) част от таксата се покрива от националния бюджет под формата на държавна помощ.

Три радара МРЛ-5, модернизирани по проекта IRIS, предават в реално време радарна информация към информационния център- София и изнесени постове IRIS Display, където се провеждат активни въздействия върху градови процеси. Информация се подава към ВВС, РВД, НИМХ, структури нс МВР и други потенциални потребители.

 

 

 

Leave a Comment