България е втора в света по износ на консервирани череши и патешки дроб и трета при слънчоглед и рапица

Износът на зърнени култури през периода 2014-2016 г. е в размер на 1 милиард 112 милиона щатски долара, сочи анализ на БСК

България е на второ място в света по износ на череши, временно консервирани, и на патешки дроб. Около третото място сме в експорта на слънчоглед и рапица, а при износа на кориандър изоставаме от 2-ро място през 2014 г. на 6-то през 2016 г. Това сочи анализът на Българската стопанска камара (БСК), направен от Веселин Илиев, Главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в бизнес организацията. Оптимистичният извод в разработката е, че българският износ през 2016 г., измерен в евро, бележи абсолютен рекорд от 23,6 млрд. €. Спрямо базовата 2001 г. увеличението е 4 пъти. България се издига до 62 място сред износителите. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, горива и електроенергия, машини и апарати.

От селскостопанските стоки с най-голям обем на износа през периода са зърнените култури. Той се измерва на 1 112 милиона щатски долара.

За периода 2012-2016 г. българският износ, измерен в щатски долари, намалява с 2%, докато световният внос намалява с 4%. Тези тенденции са различни по групи стоки.

Таблица 1: Български износ на водещите стокови групи спрямо световния внос

Стокова група (по глави от митническата тарифа)	Износ млн. щ.д.	Ръст на бълг. износ 2012-2016 г.	Ръст на свет. внос 2012-2016 г.
85 Електротехника и електроника	2532	7%	1%
27 Горива, ел. ток	2406	-15%	-19%
84 Машини и апарати	2083	2%	-2%
74 Мед и продукти от мед	1682	-12%	-9%
10 Зърнени култури	1112	-4%	-6%

Най-добре се представя износът на електроника и електротехника със средногодишен ръст 7%, при ръст на световния внос с 1%. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2%, докато световният внос намалява с 2%. При тези две важни стокови групи, донякъде и при зърнените култури, българските износители печелят пазарен дял и изместват свои конкуренти на глобалните пазари. Губещи са горива и мед, където губим пазарен дял, а международните цени растат.

Потенциал на държавите за експорт на пшеница:

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа е катодната мед, въпреки спадащия износ и загубата на пазарни позиции. Следват леки горива, средно тежки горива, пшеница и медикаменти. Тази 5 стоки формират 15,1% от износа ни.

С над 1% от износа са електрическа енергия, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за автомобили, части за ел. табла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел.

Сред водещите стоки, много голямо увеличение в пазарния дял (положителна разлика между нашия износ и вноса на партньорите ни) имат части за ел. табла – 36%, и биодизел – 205% (ръст на биодизел 2016/2015 г. – 495%).

С какво сме най-успешни?

Стоките ни, подредени според мястото в световния износ, показват известна устойчивост. Има нов лидер: на първо място в света сме по износ на облекла и обувки с азбестови нишки. Единствен купувач е Полша, според българската статистика, но Полша не отчита внос от България на тази стока. Набира скорост износът на подсилени каучукови тръбопроводи и патешко месо. Кориандърът, в износа на който доста години бяхме на първо или второ място в света, бележи постепенен спад, основно за сметка на увеличен износ от Русия.

Таблица 2: Мястото на България в световния износ на съответната стока

Стока	2014	2015	2016	000 US$
Облекла и обувки с азбест	–	–	1	21 797
Подсилени тръбопроводи от каучук	–	3	2	124 533
Череши, временно консервирани	2	2	2	20 511
Патешки дроб	2	2	2	13 964
Нерафинирана анодна мед	2	2	3	458 736
Маслодаен слънчоглед	2	3	3	409 625
Рапица	4	4	3	145 055
Седалки и капаци за тоалетни чинии	3	3	3	68 241
Патешко месо	–	–	3	23 939
Соево брашно	2	1	3	20 806
Медна ламарина	4	3	3	16 116
Калцинирана сода	3	4	4	201 452
Руди и концентрати от благородни метали	3	4	4	293 097
Тютюни на листа	4	4	4	164 710
Семена от кориандър	2	4	6	10 873

 

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.