Д-р Зв. Желев: Основните рискове при мана и оидиум по лоза отминаха, сивото гниене е на дневен ред

 Не е важно само колко пъти пръскат стопаните, но така също кога, с какъв продукт и в каква доза, обяснява д-р Звездомир Желев
Д-р Звездомир Желев

Д-р Звездомир Желев

„2017 г. е сравнително лесна за лозарите в района на Пловдив и Източна Южна България и значително по-трудна например в района на централна Северна България. Опазването на реколтата от мана в първите два региона райони се дължи основно на климатичните условия, които бяха в полза на стопаните. Дори и с незначителен брой третирания, извършени в най-подходящия момент, лозята са опазени“. Това  обобщение за досегашната агротехническа обстановка при лозовите масиви направи д-р Звездомир Желев, гл. ас. в катедра „Фитопатология“ в Аграрния университет и ръководител на университетския Център за интегрирана растителна защита.

Представяме ви неговия анализ за активния сезон и препоръки за бъдещи действия: 

Обикновената мана

се причинява от гъба, която е силно зависима от климата и най-вече валежите. Освен това азбучна истина е, че защитата от мана на плодовете зависи най-вече от условията и мерките в интервала от начало на цъфтеж до фаза грахово зърно (около 5 седмици след  прецъфтяване). Когато плодът достигне големина „грахово зърно“ опасността става минимална. Причината е, че естествените отвори при зърното (лантицели) към този момент се затварят, то се покрива с восък и спорите не могат да навлязат в тъканите. Ако след тази фаза бъде допусната зараза тя ще е само по листата и то основно при младия прираст, който реално се отстранява чрез контурни летни резитби.

Наши изследвания са показали, че минимални повреди по листата от тази болест не влияят върху фотосинтезата на растенията, съoтветно добива. Лозата е много пластична, бързо компенсира включително и с образуването и на нови листа. Напълно оформените листа по-трудно се заразяват и образуват по-малки петна. Всичко това в комбинация с обичайно по-сухото и горещо време през втората половина на лятото позволява в момента борбата да се изведе само с конткатни фунгициди каквито са медните. Те не са „слаби” продукти, но трябва да се знаят техните особености:

–           повече от 15 л/м2 дъжд намалява ефикасността им,

–           защитни средства са и се прилагат преди зараза, безполезно е да се пръскат за дъжд особено ако не се очаква съществен нов такъв следващите 7-10 дни. Най-добре е да се пръска точно преди зараза (1-3 дни).

–           няма риск от възникване на устойчивост спрямо тях и имат гарантирано ниво на опазване на растението.

Държа да посоча, че медта е пестицид както всички останали и има карантинен срок от 2 седмици при лоза, зеленчукови. Не бива да се забравя също, че тя е тежък метал и може да се натрупва в почвата, а там да има негативен ефект върху почвените микроорганизми напр. дъждовните червеи. По света този проблем е много сериозно поставен и именно поради тази причина в страни като Холандия и Великобрирания медните средства официално са забранени като фунгициди. Особено в биологичното производство се търсят активно техни алтернативи.

От 2013 г. в България валидираме и вече използваме прогнозен модел за мана RimPro от Холандия.

Данните на RimPro

Данните на RimPro

Резултатите са отлични и много полезни както за малки, така и за големи производители. Ние съпоставихме отчетеното на полето с това в модела през 2017 година. На графиката се вижда, че много рано през сезона още в началото на май е имало една слаба зараза. Обикновено първите една-две инфекции водят до „скрити” инфекции т.е. откриваме по 2-5 петна на 3-4 дка лозе. Шансът това да се случи е още по-малък при слаба зараза като описаната. В края на май обаче е имало втора, малко по-съществена зараза. След нея ние действително открихме 5-10 петна на 4 дка опитно лозе. И тези петна не се увеличиха в непръсканите участъци до момента. Това релано показа и моделът, от края на май до средата на юли не е имало валежна обстановка за зараза.

На 16-17.07 паднаха съществени валежи и е прогнозирана силна зараза. Подобна зараза e осъществена и на 27.07. Първи петна, но не особено много се очакват основно по по-младите листа към 30.07. На база данни от модела, фаза на развитие на гроздето (след грахово зърно), наличие на изградена основна листна маса препоръката би била пръскане непосредствено преди споменатите два валежа с контактни продукти. За първия валеж например с Делан (по-устойчив на измиване) или бордолезов разтвор, а за втория валеж (15-20 л/м2) достатъчен бе меден продукт в готова формулация  и с по-малко мед като активно вечество и по-меко  действие в регистрирана доза.

климат

При някой ранни сортове се приближаваме до беритба. В този случай не бих препоръчал пръскане, в крайна сметка целта е да произвеждаме храна за хората, а не ботанически градини без минимални повреди.

След беритбата на най-ранните сортове бих си позволил преди среден или висок риск в двойно по-ниска доза контактен продукт. Ефектът би бил много добър, има опити, и освен това може да се намали инфекциознен фон за следващи години. Листата в крайна сметка са важни за натрупване на въглехидрати, по-сигурно залагане на плодни пъпки и презимуване.

За разлика от маната другата основна болест

Брашнеста мана

(оидиум) е по-постоянна в проявата си. Тя не зависи от валежите, нещо повече – ако те са чести и интензивни, оидиумът се подтиска. Ако има суховеи и горещо време също. Но винаги има риск. В нашето насаждение вече 3-4 седмици имаме средно до силно нападение от тази болест в контролните варианти. И при подобна картина много стопани предприемат безсмислени за опазване на плодовете пръскания със системни и други (дори забранени) продукти. Те могат да бъдат заразени от начало на цъфтеж до 3 седмици след него. По-късно известен нисък риск има единствено за външния вид на дръжките на плодовете на десертните лозя. И само толкова. Особеното е, че симптомите от нападение в този период се появяват понякога чак при прошарване (омекване) на зърното и погрешно се тълкуват като „надвиснала” опасност. 3-4 седмици след цъфтеж може да се води борба само със серни продукти в доза 300 – 400 г/дка. Подобно на медните и тези традиционни средства имат много добро действие, но и недостатъци:

–           каратинен срок от 2-3 седмици. Сярата може да има негативно действие върху ферментацията на виното. Тя обаче не би следвало да е вредна за почвата, още повече, че сублимира във въздуха и по принцип е важен хранителен елемент

–           Лесно се измиват продуктите – около 5 л/м2 дъжд.

–           Приложени при по-високи от 24-25оС температури има риск от повреди по растението

–           Относително достъпна цена

Доброто опазване от брашнеста мана означава и по-нисък риск от сиво гниене.

За

Сивото гниене

нещата са малко по-трудно продвидими.

Патогенът заразява ако има условия (валежи, хладно и мъгливо време) по време на цъфтеж и при прошарване, когато се трупат захари. Рискът зависи много и от странични фактори като напр. микроранички (напр. от брашнеста мана), тънка ципа, сбит грозд (напр. ризлинг), прекомерно и в неподходящ момент азотно торене, зашумени лози, преполиване (умереното поливане е полезно и няма проблем с него!!!), закъсняло прибиране и др. Следователно практически възможни моменти за пръскане, след анализ на рисковете, са цъфтеж, затваряне на чепката (да може продукта да покрие добре зърното) и/или прошарване.

От няколко години на пазара вече има няколко продукта за сиво гниене, в които ние сме  се убедили, че имат много добро действие – Суич, Кантус, Пролектус. Има и по-нови продукти, за които не мога да дам мнение. Много е важно да се обръща внимание на разликите в карантинния срок и да се реагира според конкретната ситуация. Тази болест по принцип е по-малък проблем при ранните сортове и често проблеми няма при тях.

На края бих искал да обърна внимание на това, че има различни и комплексни технологични решения, които от години разработваме в Центъра за Интегрирано Управление на Болестите по Растенията. Те са достъпни и ние работим със стопанства от десетки до няколко хиляди дка. Подходите са подобни, но и различни. Важното е да има устойчиви икономически резултати и чиста от пестициди храна, напитки. Понякога разликата между едно съвършенно чисто лозе и такова с 10 петна по листата на дка може да са няколко пръскания. Не е важно само колко пъти пръскат стопаните, но така също кога, с какъв продукт и в каква доза.

 

Leave a Comment


шест + = 10