Нов Закон за управление на хранителната верига ще контролира над 5.5 хил. производители и над 100 хил. търговци

Санкциите достигат до 100 хил. лева при повторно нарушение, предизвикало значителна икономическа вреда

Две години след създаване на междуведомствена работна група за изработването му, проектът на Закон за управление на хранителната верига вече е публикуван на страницата на земеделското министерство. Целта на закона е да се повиши ефективността на официалния контрол върху хранителната верига и сигурността за потребителите, чрез унифицирани правила за контрол и координация между отделните компетентни органи. Държавната политика по хранителната верига ще се провежда от министъра на земеделието, храните и горите, министъра на здравеопазването, министъра на икономиката и министъра на околната среда и водите. Документът урежда административна помощ и сътрудничество не само между компетентните органи у нас, но и между другите държави членки, Европейската комисия и други институции на Европейския съюз.

Под контрол ще бъдат не само храните, но и напитки, заразни болести по животните, фуражи, странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, остатъците от ветеринарномедицински продукти и инвитродиагностичните ветеринарно-медицински средства, растения и растителните продукти, продукти за растителна защита, торове, растителен репродуктивен материал, материали и предметите, предназначени за контакт с храни.

Преди този закон у нас не съществува нормативен акт – правна рамка, който да обединява цялата дейност по хранителната верига, ясно да посочва отделните нейни елементи в тяхната цялост като един непрекъснат процес, с разграничаване на компетентностите на органите, осъществяващи оценката на риска по хранителната верига, политиката и контрола върху тях и свързаните дейности.

Институциите към МЗХГ, които имат отношение към контрола по Закона ще са Българска агенция по безопасност на храните; Център за оценка на риска по хранителната верига; Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството; Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; Изпълнителна агенция по лозата и виното; Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури; Изпълнителна агенция по горите. От страна на Министерството на здравеопазването това ще са Регионалните здравни инспекции. В Министерство на околната среда и водите ще са отговорни Регионалните инспекции по околната среда и водите, а в Министерство на икономиката – Комисията за защита на потребителите. Като компетентни органи по прилагането на Закона за контрол на хранителната верига са посочени още Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на правосъдието, Министерство на финансите чрез Агенция „Митници“ и Национална агенция по приходите, Областни и общински администрации.

Санкциите, предвидени в проекта варират от 1000 до 2000 лв. при възпрепятстване на контролните органи, през 5 000 до 10 000 лв. при дейност на нерегистрирано предприятие, до 100 000 лв., в случаите, когато е извършено повторно нарушение от юридически лица или еднолични търогвци, в резултат на което са настъпили значителни икономически загуби.

В мотивите към проектозакона е посочено, че производството на хранителни продукти в България се извършва от над 5 хил. предприятия, които генерират оборот в размер над 7.8 млрд. лева и осигуряват заетост за над 81 хил. души през 2014 г. по данни на Евростат. Фирмите, произвеждащи хранителни продукти, представляват 16.8% от всички преработващи предприятия в страната, създават 14.3% от оборота и осигуряват 15.1% от работните места в преработващата промишленост през 2014 г. 

Относително най-много са фирмите в производството на хлебни и тестени изделия (над 2.7 хил.), които формират 58% от всички фирми в хранителната промишленост през 2015 г. Близо 10% от фирмите в хранителната индустрия или 465 предприятия през 2015 г. се занимават с производство и преработка на месо и месни продукти. Дейността по производство и консервиране на плодове и зеленчуци се извършва над 360 предприятия, докато около 300 фирми произвеждат мляко и млечни продукти. Относително по-малко са фирмите, произвеждащи мелничарски продукти – 124 на брой или 2.4% от компаниите в хранителната индустрия. С производство на растителни и животински масла и мазнини се занимават 87 фирми през 2015 г., а с преработка и консервиране на риба и други водни животни – 41 предприятия. Над една четвърт от оборота на предприятията, занимаващи се с производство на хранителни продукти, се генерира от фирми, произвеждащи и обработващи месо и месни продукти, които отчитат годишни приходи над 2.1 млрд. лева. Около 15% от оборота на хранителното производство или 1.2 млрд. лева годишно е концентриран във фирми, произвеждащи хлебни и тестени изделия. Двуцифрен дял в оборота на хранителната индустрия имат подотраслите на производство на млечни продукти (12.7% дял или над 1 млрд. лева), производство на растителни и животински масла и мазнини (11.9% или около 1 млрд. лева) и производството на други хранителни продукти (12.9% или повече от 1 млрд. лева годишно). Относително по-малък е оборотът, генериран в производството на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти (9.3% от оборота в производството на храни или близо 870 млн. лева. годишно) и преработката и консервирането на плодове и зеленчуци (7.7% от оборота в производството на храни или около 730 млн. лева през 2015 г.). 

По данни на Евростат, през 2013 г. в България функционират 5 583 предприятия, които имат основна дейност търговия на едро с храни и напитки (без да са включени тютюневите изделия). Те реализират приходи от продажби от 9.8 млрд. лева. През 2013 г. с търговия на дребно в България се занимават над 98 хил. предприятия, които са предимно микро и малки предприятия. Те реализират приходи от продажби за над 22.5 млрд. лева. Специализираните магазини за храни и напитки (без търговията с тютюневи изделия) заедно с неспециализираните магазини, които продават предимно храни, са – около 31.5 хил. предприятия и реализират около 7.3 млрд. приходи. Неспециализираните магазини реализират близо 4 пъти по-голям среден оборот. Търговците на плодове и зеленчуци, както и на хляб и тестени изделия са относително многобройни и заемат значителна работна сила, но отчитат ниски средни приходи на предприятие.