Контактните препарати са “гръбнака” на борбата със струпясване по ябълката

Експеримент в четири градини показа ефекта от прогнозния модел RimPro и нулевото въздействие на растителната защита при придобита резистентност, разказа д-р Звездомир Желев
Д-р Звездомир Желев

Д-р Звездомир Желев

В България и по света един от най-големите проблеми е устойчивостта на гъбата-причинител към фунгицидите. Представата за ябълката като един от „най-пръсканите с опасни препарати” плодове вече значително се променя със съвременни подходи за растителна защита, информира младият учен и ръководител на Центъра за интегрирано управление на болести, гл. ас. в катедра „Фитопатология“ в Аграрния университет в Пловдив д-р Звездомир Желев. 

Прогнозата на модела RimPro

Заразата на струпясването по ябълките зимува само в окапалите листа и през 2017 се е изчерпала между 8 април до към 8 юни за Пловдив. Броят на ключовите зарази обаче обикновено е от една до четири за сезон (виж фиг. по-долу). През 2017 г. те са били съотв. на 16 и 30април, 6 и 24май. Ако в тези моменти е била проведена правилна борба с болестта, проблемът се решава на 90% за цялата година.

Чрез модела RimPro, микроскопиране, проследяване развитието на дърветата се извършва цялостна прогноза за развитието на гъбата и болестта. Дори в биологични градини, където се пръскат само контактни препарати, с подобен подход има случаи да не е допусната до момента зараза от струпясване.

Моделът за прогноза RimPro се базира на климатични данни от локални метео станции. Той може да покаже момента и силата на зараза, което спомага стопаните да вземат решение кога и с какъв фунгицид да предпазят растението. Напр. за големите зарази е препоръчително да се прилага защитно пръскане 1-2 дни преди зараза и лекуващо веднага след нея. Броят на тези инфекции е ограничен, а гъбата изстрелва огромно количество спори. При малки зарази само едно предварително пръскане с контактен продукт е достатъчно. Тактиката налага максимални усилия през пролетта до изчерпване на зимната зараза, след това е възможно пръсканията да се сведат до минимум при опазена чиста градина напр. до средата или края на юни.

Нещо повече, моделът показва кога узряват и се изстрелват аскоспорите на гъбата и могат да бъдат атакувани с включително с „нетрадиционни” пръскания. В много градини вече 50% от третиранията за струпясване се прилагат по време на влажни листа или дори валеж срещу изстреляни, но все още незаразили спори. Този вид период е наречен „отворен прозорец” и продължава няколко до 9-10 часа според температурата и е достатъчен за организиране на пръскане. Липсата на значителна листна маса позволява пръскането да бъде извършено с успех дори през ред. Ползите са няколко;

  • Може да се поправи пропуск при изненадваща зараза
  • Използва се контактен продукт и няма риск той да не действа
  • Ефективността е много висока и често съпоставима с тази от всички останали пръскания дори със системни продукти
  • Обикновено е по-ниска цената
  • В този момент машините не са заети с други операции, защото е мокро и др.

При описания начин на третиране се ползват само контактни фунгициди (делан, дитан, сяра, сероваров разтвор), но не и медни.

Приложението от използването на прогноза не изключва по никакъв начин лекуващите намеси. Напротив само комбинация от прецизни профилактични, лекуващи и „на спори” третирания води до оптимални резултати в дългосрочен план.

В България условия за зараза се появяват още в първата половина на март или дори в края на февруари, но по това време те не могат да поразят градините тъй като дърветата още не са се разлистили. Във Франция пък вече две поредни години отчитат изстрелване на аскоспори още през януари, цитира данни от научния европейски обмен ръководителят на Центъра към АУ.

Интересен експеримент за ефекта от растителната защита

С какво да се третира при опасност от зараза със струпясване е изключително важен въпрос. Звездомир Желев и студенти от АУ-Пловдив са установили любопитни резултати при обследване на градини в района на гр. Пловдив. Възстановени градини с едни и същи сортове са били защитавани от струпясване чрез няколко подхода от различни стопани на граничещи редове и парцели.

Първата градина (№1) била третирана с контактни и само при силна зараза със системно препарати според сигналите, получени от модела RimPro. Второто насаждение (№2) било биологично, затова там се е пръскало със сероваров разтвор, меден препарат и калиев бикарбонат отново според данните на прогнозния модел. При третата градина (№3) стопаните не се ползвали данни на RimPro. Години наред те третирали с ограничен набор системни продукти, така направили и в годината, когато д-р Желев извършил наблюдението си. Четвъртият масив (№4) представлявал напълно изоставени ябълкови дървета.

Резултатът действително бил поразителен. Поради продължителното третиране с едни и същи системни препарати, гъбата развила резистентност към тях и затова ефектът бил нулев при №3. Пораженията в градини № 3 и 4 са били почти идентични – тотална зараза. В №2 „безобидните” продукти за биологична растителна защита се справили много добре и нападението от болестта е било икономически незначително. След навременното третиране, състоянието на №1 се оказало отлично.

Относно резистентността към системните препарати, Звездомир Желев уточни, че в много страни проблемът се прочува чрез специални вкл. молекулярни анализи, а при нас по-скоро на база познаване природата на групите фунгициди или провалени сезони. Провеждането на интелигентна растителна защита, част от която задължително е прогнозата, е дългосрочно и устойчиво решение на проблема. Балансът между различни и правилно приложени химични продукти е ключът към успеха.

В България са регистрирани два нови системни продукта с активни вещества от групата SDHI, към които все още не едва ли е развита резистентност, информира експериментаторът. Това са Луна експириънс и Фонтелис. Други продукти от тази група при ябълка вероятно ще бъдат регистрирани и у нас през следващите години. За тях е добре да се знае, че са системни и подвижни в растението, но със слабо лекуващо действие. Прилагат се преди силни зарази, по-големи валежи и максимум 2- 3 пъти с редуване през сезона.

Контактите продукти могат да опазят напълно градините

Принципно особено при тази болест не бива да се допуска натискът да пада само върху системните продукти, те трябва да се редуват с контактни.

„Добре е стопаните да знаят, че контактните препарати са гръбнака на борбата срещу струпясването, което е икономически най-важното заболяване при ябълките. Те могат да опазят реколтата от 80 до 100%“, посочи д-р Желев. Разбира се, в случая имат значение и други фактори като чувствителност на сорта към заболяването, формировка на дръвчетата, състояние на съседната градина, наличие на зараза от предишната година. Ако сортът е податлив на заболяването, какъвто е Златна превъзходна например, борбата трябва да се води до прибиране на реколтата, обърна внимание фитопатологът.

В момента лятото е обичайно сухо и горещо. Ако градината е сравнително чиста от зараза е възможно да се третира само с контактни продукти преди по-проливни или продължителни дъждове. Рискът за плодовете е минимален след фаза големина колкото орех и бързо намалява, но никога не отпада. Това зависи и от сорта. Единични продукти са приложими точно преди беритба, но те са твърде специфични. Най-доброто решение е дА не се допуска по-значима зараза в градината като цяло до този период.

Дъждът – като фунгицид срещу Брашнеста мана

Срещу брашнеста мана по ябълката се действа със сяра плюс системен препарат. Това заболяване е най-рисково в периода от развитието на цветен бутон до затихване на растежа в началото на юни. „Винаги сме предполагали, но не сме били категорични колко важен е валежът за контрола на тази болест. Но вече установихме, че дъждът има възспиращ ефект върху брашнестата мана. Той действа като фунгицид! Изчиства спорите и връща брашнестата мана в начална точка за няколко дни“, е установил д-р Желев след опити на базата на прогнозния модел за тази болест през 2017 година. Друг интересен резултат в същият опит е бил силният ефект от приложение на Луна експириънс при първите пръскания и сравнително добрата защита дори само със сяра, употребена преди прогнозирана зараза. Той обърна внимание, че брашнестата мана се появява в сухи дни, когато фермерът е забравил за опасността от струпясване и една „второстепенна болест” може да се окаже проблем. С по-широкото навлизане на защитните мрежи и определени сортове като Пинова напр. рискът се засилва допълнително. Правилните поливки и азотно торене могат да контролират растежа и също индиректно да спомогнат за контрол на брашнеста мана.

Всички тези подходи в крайна сметка водят не само до по-добри икономически резултати, но и до по-чисти от пестициди ябълки и круши. Това е доказано от многобройни химични проби взети през сезона от правилно стопанисвани градини. Звездомир Желев се надява, че скоро и у нас контролът в този аспект ще достигне нива на строгост както в развитите страни по света и така съвестните и професионални производители ще излязат на преден план.

 

 

Leave a Comment


9 − = едно