О, Шипка!

Боят при Шипка - Димитър Гюдженов

„Боят при Шипка“ – епичното платно на Димитър Гюдженов

Преди 140 г., на 11 август 1877 г. (23 август по новия стил на летоброене), историята помни най-тежките битки за връх Шипка от 5-дневната драматична защита на този толкова важен за изхода на войната и съдбата на България проход. На този връх българите в опълчението са показали, че са готови да се пожертват до един в името на родината.

Българското опълчение е било формирано в Русия, но тогава нито един руски офицер не е желаел да поеме командването над него. Нашите доброволци били пословично недисциплинирани – не отдавали чест, не умеели да маршируват, а вечерите прекарвали по кръчми. Накрая командването на опълчението било възложено на ген. Николай Столетов – единствения руски генерал, който не бил благородник по това време.

Руските войници били въоръжени с морално остарелите пушки Крнка, а опълченците – с допотопните пушки Шаспо, купени на старо от пруската армия с пари на славянското благотворително дружество. Средствата били дарени от богатите търговци Васил Берон, Стефан Богориди, Евлоги и Христо Георгиеви и др. Срещу тях турците били въоръжени с далекобойните и скорострелни Пибоди-Мартини.

Боевете за Шипка са били критични за изхода от войната. Ако Сюлеймановата армия успеела да премине Стара планина през Шипка, основните руски сили в Северна България са щели бъдат ударени от три страни – София, Шумен и Стара планина, и … разбити. Нужни са били седмици, за да пристигнат нови части от Русия. Затова удържането на Шипка на всяка цена бил единственият шанс за успех.

В епичните боеве на Шипка участвали около 6 000 български опълченци и 2 500 руснаци (части от Брянския и Орловския полкове). Срещу тях се е изправила 30-хилядна турска армия.

В „Опълченците на Шпка“ Иван Вазов не е преувеличил и на йота българския героизъм. Боят на 11 август започнал в 4 часа сутринта и завършил в 22 часа. Вярно е, че когато куршумите свършили, българите започнали да замерят турския аскер с камъни и дървета. Ранените, които можели да се движат, се изправили за последния отпор. Около 1000 граждани от Габрово, сред които и деца, се качили на върха, за да спрат войниците на Сюлейман. За този ден военният кореспондент на  английския вестник „Daily News“ Арчибалд Форбс е цитиран от руски дипломат: „Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност“.

На следващия ден „(Фьодор) Радецки пристига със гръм“ с подкрепление от близо 15 хиляди войници.

След битката на на този ден Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава: „Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.“

Оценявайки бойните качества, проявени на 11 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява: „Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек“. А след няколко дни настоява: „Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия“.

В блога „Един завет“ на Клуба на потомците на царския офицерски корпус, пише: „Шипка опровергава всички злонамерени спекулации за „подарената свобода“. Българите заслужиха свободата си с оръжие в ръка, под свое знаме, със свой боен химн на уста.“

 

Leave a Comment