Фермерът Стоянов: Ябълките – златни, пазарът – проклет, субсидиите – на калпак !

Да плащат едни и същи помощи за плодовете е все едно за овце и крави да се получава по равно
Георги Стоянов - Бакалов

Георги Стоянов – Бакалов

Няма по-скъпо производство на плодове от това на ябълките. Те излизат направо златни на производителите, а субсидиите от обвързаните плащания, които получават, са еднакви с тези при отглеждане на праскови, например. „Ако аз трябваше да определям размера на помощта, на 100 единици субсидия за праскови, бих дал 300 за ябълките“, споделя сметките си пловдивският овощар Георги Стоянов – Бакалов. 

Той отглежда и ябълки, и праскови в земите между Пловдив и Войводиново, и затова може компетентно да сравни разходите при едната и при другата култура. Ябълковият масив е върху 52 дка, а прасковеният върху 48.

Независимо от климатичните особености на годината, Георги Стоянов пръска ябълките около 25-26 пъти – и превантивно, и заради установеното нападение на някой вредител. Растителната защита при този плод започва от февруари-март със зимните пръскания и резитбите, и приключва към 15 септември срещу последното поколение на ябълковия плодов червей. Тази година например бич са били акарите. Периодът е повече от половин година, защото фермерът е засадил сортове с различен период на зреене – от летни до зимни.

При прасковите пръсканията са 10-12 и свършват към началото на юли, когато започва беритбата.

„При това ябълките ги пазя със скъпи системни препарати, а също и с контактни. Докато при прасковите минавам само с контактни“, добавя Стоянов.

„Два пъти по-скъпо ми излиза растителната защита при ябълките“, показва тефтерът на овощаря. Но това е само едната страна на бедата. Другата е пазарът.

В градината с праскови дръвчетата са ниски, за да се обират по-лесно

В градината с праскови дръвчетата са ниски, за да се обират по-лесно

„Не знам защо, но ябълките не вървят. Хората предпочитат повече други плодове и затова цената им е ниска. Ето, прасковите ги продавах по 0.80-1 лев за килограм, а ябълките ги изкупуват на 0.40-0.50 лева.“ Разликата е двойна и с нея се фермерът се мотивира защо субсидиите за отглеждане на ябълки трябва да са 3 пъти повече от тези за праскови. Вместо това обаче овощарите получават еднаква ставка и всеки, според късмета си, е доволен или недоволен. „То е все едно и също за овце и за крави да плащат една и съща помощ“, сравни Георги Стоянов.

Именно защото субсидията се раздава на калпак, по-дребните ябълкари са започнали да изкореняват градините си като по Яворов: „Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия!“ „И аз бих го направил, но ме спира първо това, че ябълките ми са в най-добрата си възраст за плододаване, инвестирал съм в градината страшно много – в конструкции и в капкова система. И второ, защото изкореняването е много скъпа услуга“, признава Георги Стоянов. А третото, което всеки би си помислил, е защо земеделските власти не поправят наредбата вместо да се стига до унищожаване на градините. Факт е, че насажденията с ябълки намаляват всяка година. По последни данни на министерството, плододаващите площи с този плод (47 086 дка) са намалели с близо 6% за година при жалкия среден добив от 568 кг/дка към момента.

Проблемите на Георги Стоянов въобще не прасковисе изчерпват със скъпите разходи и слабия пазар. „Сутрин, докато не видя, че пристигат берачите, косата ми се изправя и треперя все едно че съм под разстрел“, сравнява той. Фермерът е под стрес не просто защото е притеснителен, а защото преди няколко седмици уговорените работници не дошли. За същия ден той вече бил приел заявки на търговци, които скоро щели да пристигнат при градината с прасковите. „Аз влязох да бера, ама то сам човек какво може да свърши“, спомня си кошмарния ден производителят. До момента четири групи берачи от околните села са се сменили и Стоянов много силно се надява последната да остане до края на беритбата на ябълки. „Не стига че работниците са малко, ами и тези промени с еднодневните договори допълнително отказаха много от хората. Калпава работа се оказаха договорите“, коментира, но вече напълно примирен, производителят на плодове.

А прасковите, които Георги Стоянов произвежда, могат да украсят щанда и на най-претенциозния магазин в Лондон, например.

При базата на Стоянов всяка сутрин пристигат един след друг търговците

При базата на Стоянов всяка сутрин пристигат един след друг търговците

Това го подсеща и за друга горчивина. „Ние създаваме храната за хората. Стараем се да е вкусна, здравословна и с хубав външен вид. Не знам защо обаче понякога се отнасят с нас, фермерите, като с престъпници. Идват търговците, държат се надменно и изкупуват стоката на безценица. Аз съм търговец, казва. Какъв търговец си ти! Ти си търгаш и кръвопиец. Казвам му: Благодарение на мен си на това положение, затова трябва малко по-скромен да бъдеш. Цялата работа в България е сбъркана. Пирамидата в света е ясна: Всичко започва с водата и с храната. Три дни без вода – на четвъртия човек е умрял. 40 дни без храна – на 41-ия е свършил. В целия свят са урегулирали нещата да има внимание там, подплатено със субсидии. Защото природата може за 15 минути да те унищожи и никой не го интересува. А тук е обратно. Не искам да политизирам, не ме интересуват партиите. Но управляващите инвестират в какво ли не. А всичко започва от храната! Човек може да ходи със скъсани дрехи двайсет години. В една колиба може да живее, но без ядене не става.“

По този повод Георги Стоянов се подсеща за разказа на негов приятел, който живее в САЩ. „Той ми говореше, че в Америка фермерите са на голямо уважение. Когато някой фермер влезе в магазин, барче (те нали се различават по шапките), стават, покланят му се и му казват: Благодарим ти, че ни осигуряваш храната! Далеч съм от това и на нас да ни се кланят, но нека поне да имат малко уважение“, пожелава Георги Стоянов.

Накрая той разкрива и загадката в името си, което е „- Бакалов“. „Прадядо ми от Ямболско се занимавал със земеделие и имал малък хан на пътя, откъдето минавали керваните за Цариград. Там продавал и стоката си, затова го кръстили Бакалов от „бакалин“. От дете знаех, че фамилията ми е Бакалов, но когато трябваше да си вадя паспорт, от службата ми казаха, че в регистрите съм записан Стоянов. Затова сега съм Стоянов – Бакалов.“

„Цял живот се занимавам със земеделие“, разказва за себе си той. В частното производство съм от 1994 г., преди това работех в Института по зеленчукови култури и се занимавах със семепроизводството. Затова, когато го напуснах, взех земи под наем и продължих да произвеждам семена на зеленчукови култури и пшеница. Започнах с половин декар, абсолютно сам. Имах договори за изкупуване на семената със „Сортови семена“, а там контролът беше страшен. Като се представих добре с качеството, ми възложиха повече семена и разширих си производството. До 2002 г. работех с тях. Но ги приватизираха, започнаха да западат, дойдоха вносните семена и тръгнаха към фалит. И тогава се приориентирах към овощарството.“

 

1 Comment

  1. ИАСАС казва:

    Вместо Златна превъзходна- златен пестицид.

Leave a Comment


+ 3 = пет