Защо министерството се врътна на 180º за българските храни в търговските вериги?

Как така това се случи?

Народните представители отхвърлиха днес законопроекта за изменение на Закона за храните, който би наложил на хипермаркетите с годишен оборот от над 2 млн. лв. да предлагат повече българска продукция. В проекта се предвижда 51% от пресните плодове и зеленчуци, 75 на сто от млякото и млечните, 25 на сто от месото и местните, 50 от пилетата и пилешките продукти и 75 процента от алкохола и виното да са произведени у нас и с български суровини.

Депутатите от ГЕРБ мотивираха нежеланието си да подкрепят българските фермери с отрицателните становища от земеделското министерство и от браншови организации. От министерството извадили като коз, че това ще възпрепятства свободното движение на стоки в ЕС, все едно са отговорни за общоевропейския пазар, а не за българското селско стопанство. За браншовите организации не стана ясно какво са написали, но човек може да се досети – нямаме достатъчно животни за месо и за мляко, преработвателите внасят суровини и съответно не попадат в обхвата на привилегията.

Така че търговците печелят тази битка. Вносът продължава.

Преди време фермерът Красимир Кумчев беше казал, че да внасяш плодове и зеленчуци в България е като да продаваш петрол на Саудитска Арабия. Защото тук всичко расте и ражда, така както на полуострова народът на шейха се разхожда над море от нефт. Ако е вярно това, че българите са научили на градинарство Централна и Западна Европа през 18 век, то вече от доста години животът ни учи, че политиката може да е по-опасна за земеделието от природно бедствие. Защото едно е да си добър градинар, съвсем друго е властта да те подкрепя, а трето и четвърто е да благоденстваш от този дар.

Попитайте производителите на гъби, ако ги има още, как бизнесът им може да бъде смазан от вноса. Попитайте и ябълкарите как ги затискат плодовете от Полша, Италия, Чили, Македония и т.н. Не изчезва ли българският боб? Не почерняват ли напролет родните картофи, когато пристигне стоката от Египет, Франция, Германия? А как оцеляха производителите на мляко , когато преди две години идваше евтина суровина от Унгария и другаде, и изкупните цени бяха паднали под 0.50 лева за литър сурово мляко? Целият бранш се люлееше като при земетресение от 7-ма степен, без да е застрахован от срутване. Дори и оранжерийните производители на краставици се насочиха към износ, защото мястото им на българския пазар бе заето от кривите краставици на Гърция и малките на Турция.

Истината е, че белята, която политиците могат да направят, е ненадмината по вредност. Политиката може да направи хората от работливи – мързеливи, от богати – бедни, от амбициозни в апатични и т.н.

 

Сещам се още, че нали в края на мандата си предишният земеделски министър Десислава Танева бе подхванала именно такива преговори с търговските вериги – да продават повече местна земеделска стока. От „Метро“ бяха склонили. Какво се случи за една година, че министерството се обърна на 180 градуса и отхвърли предложението на БСП? Или сигурно точно защото е на БСП, то бе отхвърлено? Нима когато ти пада тухла на главата, ще се опиташ да прочетеш дали на нея пише ГЕРБ или БСП? Тухлата си е тухла, и ако не се дръпнеш, все ще те оцели.

По-широкият достъп на българска продукция до търговските вериги освен че подсили нашите фермери, ще увеличи и приходите в бюджета, защото всички знаем, че там няма безотчетни покупки, така както е на борсите. За да изпълнят тези условия в закона, търговците дори биха кредитирали земеделците, за да получат продукцията им. Но сега, след гласуването в парламента, това са само приказки за лека нощ.