Независимостта на България – историческият шанс, който не сме проиграли

Манифест за обявяване на независимостта на БългарияНа 22 септември 1908 г. България най-после става самостоятелна държава, след като премиерът Александър Малинов и княз Фердинанд I обявяват независимостта на страната.

Денят е бил понеделник. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат с царския влак към Велико Търново, за да обявят независимостта на държавата. По време на почивката при гара Две Могили Александър Малинов написва текста на Манифеста, с който ще бъде обявен акта. Под него поставят подписите си цялото правителство и княза. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.

Манифестът е прочетен в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Търново. Независимото българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. Така страната ни вече не е трибутарно княжество, а самостоятелна държава.

До този момент в продължение на 30 години след Освобождението България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е бил васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н.

В Южна България е съществувала компанията „Източните железници“, която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. Това е т.нар. Балканска криза от 1908-1909 г.

Обявяването на независимостта ни се счита за един от най-успешните политически  на нашата дипломация. Точно по това време вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. .

След обявяването на Независимостта, следват заплахи за война от страна на Османската империя. На това България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане на въпроса. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са няколко протокола между България, Турция и Русия. Според тях Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г. Също така Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а нашата страна се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили, признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. Княз Фердинанд приема титлата цар на България. Интересен момент е и самото признаване на тази титла: Цар = кесар = цезар. През 1910 г. при подготовка на балканските войни Фердинанд е в Петербург, където организират тържествена, „царска“ церемония за посрещането му.

 

Leave a Comment


+ седем = 13