Анализаторът Матюс за грешките в сегашната земеделска политика, които трябва да се поправят

Даваме пари за увеличанаве на млякото, но същота така и за намаляването му. Какъв е смисълът?
Не може изискванията за зелени плащания да са едни и също при различните природни особености на районите
Алън Матюс

Алън Матюс

„Моето предчувствие е, че ще трябва да се справяме с по-малко пари“, призна пред втория дебат „ОСП след 2020 г.“ Алън Матюс, анализатор на европейските политики в земеделието. Форумът, който се проведе в края на седмицата в София, бе организиран от Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро, и в него се включиха представители на десетки земеделски организации. Матюс бе един от множеството лектори гости от ЕС.

Преди това той тосочи алтернативата – или бюджетът за земеделие през следващия програмен период да бъде сериозно орязан заради Брекзит и други важни политики на ЕС, или държавите членки да увеличат вноските си към общата сметка на съюза. В 5-те сценария относно следващия бюджет, само един проиграва варианта средствата за земеделие да бъдат увеличени. Той обаче бе оценен както от вицепремиера Томислав Дончев, така и от другите участници в дебата като по-скоро нереалистичен.

Илюстрация от лекцията на Матюс

Илюстрация от лекцията на Матюс

Директните плащания съставляват най-големия компонент в бюджета за земеделие – над 70 процента, посочи Матюс. „Харчим 40-42 милиарда евро годишно“, уточни той. „В такъв случай има ли смисъл да правям орязване предимно по Стълб 1? Директните плащания играят важна роля при прехода от старата ОСП с планините от говеждо месо и реките от вино. Бе коректно фермерите да получат компенсации, за да направят този преход. Стигнахме до етапа, когато тези директни плащания са постоянна част от ОСП. Те са защитавани за това, че осигуряват основен доход за фермерите. Но се питаме кой в действителност получава тези плащания. 80% от фондовете отиват в 20% от земеделците. Но това е статистика. Нека да видим някои индивидуални цифри. Има над 10 милиона фермери, 7.5 милиона са бенефициенти. 131 хиляди стопанства получават една трета от целия бюджет за директни плащания – над 13 милиарда от общо 42 милиарда. Тези ферми не са от групата с ниски доходи, така че не нацелваме правилно проблема. Да, директните плащания помагат в стабилизирането на фермите, но дали това е най-ефикасния начин? В България и Румъния разпределението на директните плащания е по-неравно отколкото в другите страни. Ставките за ренда и цените на земеделските земи в България показват, че те растат от 2000 г. насам съответно четири и пет пъти по данни на европейската статистика. Това не е в резултат на прекомерно нарастване на цените на земеделските продукти. Това идва от плащанията.

България настоява, и аз го разбирам, за изравняване на плащанията в ЕС. Тогава нивото на директните плащания допълнително ще се повиши. Само че това ще качи цените на земятата и на рентата“, убеден е Матюс.

Трябва да насърчаваме иновации и по-доброто управление на земята и да използваме инструментите за управление на риска, според него.

При обвързаните плащания, илюстрирани от европейския анализатор с крава, има по-голяма гъвкавост Увеличават се културите, както и таванът на обвързаните плащания. С изключение на Германия, страните членки се възползват от обвързаните плащания. Целта на обвързаните плащания е да се поддържа, а не да се увеличава нивото на продукцията. Затова земеделците критикуват комисията, когато иска да задържи тези плащания.

Забележките още са, че обвързаните плащания са различни в различните държави. Пример: Фермерите в Испания поолучават по-малко от съседите си във Франция. Това не е справедливо!

Само че в последните 12 месеца бюджетът за ОСП бе използван, за да се накарат фермерите да намалят производството на краве мляко. В същото време има и плащане за увеличаване на производството на мляко. Има ли смисъл в това, попита Алън Матюс. Не мисля, че това добавя европейска стойност, нито, че е ефикасно. Комисията иска фермерите да намалят или увеличат производството на мляко просто защото има субсидия. Няма смисъл.

„Трябва да не забравяме сигнала, който изпращаме до другите държави, които също решават какво да е тяхното ниво на подкрепа. Когато ние намаляваме производството на мляко, Китай, Америка и латиноамериканските държави бързо увеличават своето ниво на подкрепа и в дългосрочен аспект това няма да бъде в наша полза“, прогнозира той.

С елемента озеленяване през този програмен период на разплащателните агенции им е трудно да работят. Той е много бюрократичен и сложен. но също така и еко организациите не са доволни от него, тъй като това води до промяна в земеделските практики, такива, каквито искаме да ги виждаме от еко гледна точка. Бъдещето на зелените плащания е или да станат мярка в Стълб 2, или да си останат като директни плащания. Това плащане е около 12 милиарда евро годишно. Към 6 милиарда евро са за агроклимат и екология и може именно към тази мярка (№10) трябва да се насочат плащанията за озеленяване. „Да не забравяме, че средствата са при доброволно поемане на ангажимент и това предизвиква притеснения, че ще има райони, в които няма да се приложат зелените мерки“, посочи друга слабост на озеленяването Матюс.

Лекторът обърна внимание, че въпреки природните особености на всяка държава член на ЕС, зелените плащания се получават срещу едни и същи изисквания в рамките на континента. Според него фермерите трябва да се оставят сами да изберат каква агроекология да приложат в стопанствата си, тъй като те знаят най-добре, а и такава самостоятелност би им осигурила гъвкавост. А след това, за да се извършат зелени плащания, властите трябва да изискват резултати.

„Реформата, която трябва да направим, трябва да е за всички. Не само за фермерите, но същота така и за гражданите данъкоплатци, и за околната среда“, завърши обзора си Алън Матюс.

 

 

Leave a Comment


+ 1 = десет