Агро практики през октомври

Зърнени и технически култури

сеитбаСлед обилните валежи в края на септември, зърнопроизводителите вече спокойно могат да поставят началото на бъдещата реколта с житни, като засеят.

Когато се избират терените, трябва да се има предвид, че пшеницата не се самопонася – не бива да се засява на поле, което е било заето до жътвата с пшеница, ръж, овес, тритикале или ечемик. Най-добрият вариант е да се отгледа след бобови – грах, фасул, фий, защото те обогатяват полето с азот. Добри предшественици са също ранните картофи, дини и пъпеши. Житните се развиват отлично и след окопни – царевица, слънчоглед, тютюн и цвекло.

До засяването площта трябва да е обработена и дискувана, и да се поддържа чиста от плевели. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6-8 см, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него. Когато почвата е суха, преди сеитбата не трябва да се оре, а се извършват няколко дискувания на дълбочина 10-12 см. Последното трябва да бъде на 6-8 см дълбочина.

Когато се сее, пшеницата се подхранва с фосфорни и калиеви торове. Азотните се внасят на два пъти – 1/3 от торовата норма се хвърля при последната предсеитбена обработка, а останалите 2/3 като ранно пролетно подхранване през февруари или март.

През октомври продължава прибирането на късната царевицата. То се извършва напълно механизирано по три начина – на кочани, на зърно или направо се реже цялото растение. На кочани царевицата се прибира до края на пълна зрелост при влажност до 25%. На зърно се прибира със зърнокомбайни, снабдени с адаптери, когато влагата е 12-18%.

Прибирането на картофите е най-важната грижа на производителите от планинските райони. Непосредствено след изваждането на клубените трябва да се извърши сортиране и да се предприемат мерки за съхранението на продукцията, която ще се реализира през следващите месеци.

За лавандулата най-благоприятния срок за засаждането й е октомври. Онези, които са решили да я отглеждат, трябва да имат предвид, че ще постигнат добри резултати и на бедни и наклонени терени, но почвата преди това трябва да е дълбоко обработена (30-50 см) и обилно наторена с оборски тор – 3-5 т на декар. Засаждането се извършва между 15 октомври и 15 ноември, а може и напролет между 20 февруари и 20 март. Растенията се посаждат на разстояние 40 см едно от друго, а отстоянието между редовете трябва да е 1.40 м. Колкото по-прави са редовете, толкова повече се улесняват последващите машинни обработки. Резниците се поставят с 2-3 см по-дълбоко от кореновата шийка, след което се утъпкват добре, за да се изкара въздуха и да се увеличи процента на прихващане.

За засаждането на ментата най-подходящ е месец октомври. Поради повечето влага в почвата растенията се вкореняват добре и успешно презимуват. Засадените през пролетта често се оказват в суха почва и загиват поради бързо настъпващите летни високи температури.

Фъстъците вече са готови за прибиране. Сушенето става на открито, но за да се избегне опасността от есенни мъгли и влага, е най-добре да съхнат в проветриви помещения. Листностъблената маса от растенията е ценен фураж за животните.

Зеленчуци

Метеоролозите предупреждават за слани през октомври. Когато прогнозите са по-категорични, оберете каквото е останало на полето или в двора от доматите и пипера и … направете туршия или ги оставете за доузряване в избата. След прибиране на зеленчуковата реколта, добрият стопанин задължително изчиства заетата площ от растителните отпадъци и я изорава.

През втората половина на октомври започва прибирането и на кореноплодните зеленчуци -моркови, цвекло, целена, ряпа. Те се изваждат, когато температурите паднат около и малко под нулата. Това се случва обикновено в края на октомври.

прибиране на зелеКъсното главесто зеле се прибира от края на октомври до края на ноември. Ако е паднала слана докато зелето е на кочан, е добре да се отреже, когато се е размръзнало, за да се съхрани по-дълго. Празът се изважда в същите срокове. На село, след като го извадят и отрежат листните върхове, хората го заравят в пясък навън и го ползват цяла зима.

Време е за засаждане на зимния чесън за ранна пролетна консумация в зелено състояние. Подходящ е целият месец, но почвата трябва да бъде подготвена още в началото му, защото поради влошаване на времето това по-късно може да стане доста трудно.

Репички за отглеждане на открито все още може да се засеят в по-топлите райони на страната. При благоприятни условия за 4-5 седмици ще са готови за прибиране.

В началото на октомври започва отглеждането на разсад за салати, които ще се отглеждат в оранжерии. В края на ноември и през декември, те ще са готови за консумация.

Овощни

Есенните сортове ябълки и круши се прибират през целия октомври. Дюлите също доузряват и се берат през този месец. Мушмулите, където и ако още ги има, е най-добре да се оберат след първите една-две слани.

Непосредствено след беритбата на овощните добрият фермер ще освободи дръвчетата от

счупените и сухите клони. Най-ябълкиправилно е да ги изгори, за да унищожи подготвилите се за зимуване в тях неприятели.

След листопада костилковите овощни видове се пръскат с 2- процентов бордолезов разтвор срещу бактериално изсъхване, къдравост по прасковата, сачмянката и ранното кафяво гниене по кайсията, черешата и вишнята.

Чрез есенната оран се унищожава голяма част от зимуващите в почвата причинители на болести (струпясване, червени листни петна, бяла ръжда и други) и неприятели като плодови оси, листоминиращи молци, листозавивачки, плодови червеи и още. В зависимост от типа на подложката на овощните дървета се прилага и почвообработката на различна дълбочина.

При силно растящите подложки и дълбоко разположена коренова система се прави оран да дълбочина 25-30 см, а при слаборастящите подложки на дълбочина 10-15 см.

С дълбоката оран се внасят 4-6 тона оборска тор на декар. Торенето с фосфорни и калиеви торове се практикува 60-80 кг/дка двоен гранулиран суперфосфат, 40-80 кг/дка калиев сулфат през 3-4 година на дълбочина 35-40 см. Азотният тор се внася няколкократно през годината като през есента се използва ¼ до 1/3 от предвидената норма 15-20 кг/дка. С торовете ще възстановите изнесените с реколтата хранителни вещества и ще осигурите нормално развитие и редовно плододаване на дръвчетата.

Засаждането на овощни дръвчета започва след листопада. Две-три седмици по-рано се изкопават дупките. А редовете се очертават по стария тертип – с канап.

Плододаващите ягодови насаждения трябва да се окопаят и да се загърлят, за да се запазят от измръзване през зимата.

Най-подходящият период за засаждане на малини е от края на октомври до настъпването на трайно застудяване. Възможно е и засаждането през зимните месеци при температура на въздуха над 5 °С, както и през пролетта – до края на март. Междуредовото разстояние е между 1,8–2 m. Засаждането се извършва ръчно в бразди с дълбочина около 35 cm. Растенията се поставят 2–3 cm по-дълбоко, отколкото са били в разсадника. Съкращават се на 15–20 cm височина от почвената повърхност.

Лозя

По-голямата част от реколтата с винени сортове грозде вече е прибрана. През октомври последният сорт, който се бере е маврудът. Той все не успява да узрее както трябва, а ако това чудо се случи, няма по-пивко вино от маврудовото. Гроздето трябва да се прибира в по-топлите часове на денонощието, защото иначе трудно ферментира.

Обърнете внимание на температурата в помещението, в което поставяте гроздето за ферментация от последните беритби. Ако е висока, трябва да го охладите. Това става лесно чрез проветряване през студените часове на нощта. По-често се случва да е студено и ферментацията да не може да започне. В такива случаи трябва да се вземат мерки за затопляне на помещението.

Редовно трябва да се проследява и състоянието на гроздето, поставено за съхранение в прясно състояние. Ако има загнили зърна, трябва незабавно да се отстранят чрез изрязването им с ножичка. За борба със загниването се прибягва до изгарянето на сяра (серни лентички) и поддържането на ниска температура.

Leave a Comment


две + = 8