Прогноза: Пшеницата все повече ще е фураж, слънчогледът и царевицата ще се преработват тук

Браншовите асоциации трябва да надграждат създадените структури с икономическо съдържание, правейки колективни инвестиции, използвайки и публичните фондове
пшеницаПшеницата измества ечемика в животновъдството

Все повече пшеница ще се използва като фураж за селскостопанските животни до 2022 г. в света и у нас, и все по-големи количества слънчоглед и царевица ще остават в България за преработка. Това прогнозира в доклада си за зърнено-маслодайния сектор Центърът за икономически анализи на селското стопанство (САРА) към Института по аграрна икономика.

В прегледа за производството и пазара на пшеница в света, авторите посочват, че „през последните години, поради големия обем на производство и сравнително по-ниските цени, пшеницата се търси и за изхранване на животните.“

У нас пък консумацията на хляб и макаронени изделия намалява ежегодно.  В периода 2007 – 2011 година пшеницата, използвана за човешко потребление, e средно 1,04 млн. тона на година, докато в следващия петгодишен период – 2012-2016, потреблението е под 1 млн. тона годишно – 951 хил. тона. Предвижданията са в периода 2017-2022 година общото потребление да намалее допълнително до средно 915 хил. тона годишно.

По-ниските цени на зърнените култури през последните години и високите добиви доведоха до разширяване на употребата на зърнени за фуражи. Развитието на птицевъдството и свиневъдството у нас е предпоставка за увеличаване употребата на по-богати на протеини фуражи. Тук силна е конкуренцията на фуражи, базирани на употребата на соя, която не позволява рязкото нарастване на употребата на кюспе. Все пак, най-висок ръст в използването на фуражи за животновъдството се очаква да има не при пшеницата, а при царевицата. Увеличението на влаганата царевица за фуражи в периода 2017-2022 година се очаква да бъде с около 20% отколкото в предходния период 2012- 2016 година, се казва в доклада.

Слънчогледът и царевицата – за индустриални цени

царевицаВ последните години използването на царевицата за индустриална преработка се увеличава, посочват авторите. Ако за периода между 2012-2016 година влагането на царевица в индустриални нужди бе около 450 хил.т. годишно, то за периода 2017-2022 го- дина се очаква тези количества да нараснат до 630 хил.т. Потреблението на слънчоглед за човешка консумация обхваща консумацията на белен слънчоглед, както и количествата използвани за преработка в слънчогледово олио. Предвижданията за периода 2017-2022 година са за ръст в потреблението на слънчоглед (163 хил. тона средно на година за периода). Това е свързано с очакванията за разширяването на преработвателния капацитет и ръста в производството на слънчогледово олио.

Препоръка

Производството на зърнени и маслодайни трябва да се разглежда като добра възможност за развитие на нови икономически цикли и вериги на стойността (преработвателна, целулозна, химическа индустрия и в енергетиката), както и като база за обезпечаване на необходимия фураж на конкурентни цени за животновъдството. За да се случи това съществуващите в бранша асоциации и съюзи трябва да надграждат създадените си браншови структури с икономическо съдържание, правейки колективни инвестиции, използвайки и публичните фондове, чрез които да се реализират големи и от обща полза начинания, генериращи растеж, добавена стойност и синергия, препоръчват авторите.

50% от земеделската продукция въобще е от зърнени и маслодайни

Брутната продукция от зърнени и маслодайни култури ежегодно представлява почти 50% от брутната продукция от отрасъл „Селско стопанство“ у нас. Брутната продукция само от пшеница формира над 17% от брутната продукция на отрасъла през 2015 година, царевицата допринася с 9,4%, а слънчогледът носи почти 16% през същата година. Това показва огромното значение, което има производството на тези култури за българското земеделие. Произведените количества от следените 5 култури ежегодно зависят от засетите и реколтирани площи и получения среден добив от единица площ. Ежегодният ръст на реколтираните площи до пика през 2013 година позволяваше достигането на зна- чителни количества, а по-високите средни добиви на някои от културите (царевица и рапица) през 2014 година например, допълнително доведе до ръст в производството, дори над този от 2013.

Краткосрочни ценови прогнози

България изнася под една или друга форма между 50-70% от производството на зърнени и маслодайни семена, което я поставя в силна зависимост от глобалната пазарна конюнктура. Очакваната добра реколта през 2017/18 стопанска година ще задържи светов- ните цени на сравнително ниски нива, далеч от рекордните за 2012/13. Предвижданията за изкупните цени от място (пшеница – Североизточна България, царевица, слънчоглед – Северно-централен район, ечемик и рапица – Югоизточен район), за настоящата 2017/18 година у нас са за 280 лв./тон, при ечемика – 255 лв./т., около 630 лв./тон за слънчогледа и 670 лв./тон за рапицата, а цените на царевицата се предвижда да са около 280 лв./тон. Тези цени са по-високи от предходната година, като единствено при слънчогледа може да се очаква спад.

 

Leave a Comment


+ 4 = единайсет