Оранжериите ще теглят напред зеленчукопроизводството в следващите 5 г.

България е на последно място в ЕС по потребление на плодове и зеленчуци, което според САРА с увеличаване на средните доходи на населението ще се промени

оранжерията на БялковиОранжерийното производство у нас ще е двигател в подобряване на данните за националната реколта от домати, краставици и пипер в следващите 5 години, прогнозира в доклада си за зеленчукопроизводството в периода 2017-2022 г. Центърът за икономически анализи на селското стопанство (САРА).

Аграрната статистика в България за 2016 г. показва, че площите, заети с пресни зеленчуци, са едва 1,7% от обработваемата площ, като в ЕС те са средно 2%. Южен централен район е най-зеленчукарският с около 18 хил. ха със зеленчуци от общо 60,3 хил.ха в страната. Към тях през 2016 г. трябва да се прибавят около 1 000 ха оранжерийни площи.

Прогнозата на САРА обхваща три основни групи зеленчуци – домати, пипер, краставици, които представляват почти цялата част от произвежданото оранжерийно производство в страната.

Полски зеленчуци

Площите с полски домати, пипер и краставици в страната през 2016 г. стигнаха до 7,7хил ха., след като в предходните 2 години бяха паднали под 7 хил.ха. Трябва да се отбележи, че непосредствено в края на 90-е години площите с 3-те вида възлиза на около 57-58 хил. ха., което показва, че само за 20 години те са се свили около 8 пъти, отбелязват авторите на доклада.

Липсват предпоставки да се случи възраждане на това производство заради продължаващите сериозни проблеми, свързани с пазарната реализация, конкурентния натиск отвън, фрагментацията на стопанствата, трудностите с напояването и недостатъчността на политиката за намаляване на рисковете пред това производство.

Сред основните проблеми на българските зеленчукопроизводители са и малките им размери и съответно сравнително малките произвеждани количества, което затруднява пазарната реализация. Родните производители са и в силна конкуренция с вносната продукция. В следващите години се очаква производството на домати, пипер и краставици да расте много плавно, като увеличението за периода 2018-2022 години, в сравнение с предходния 2013-2017 г ще бъде, около 12% при доматите, 10% при пипера и 14% при краставиците. Основание за това предвиждане за ръст в производството дава постепенното оттласкване от дъното при производството след 2013 година, особено при доматите и краставиците. При пипера ситуацията е по-сложна заради нарасналата ценова конкуренция на пипер от Турция, общите затруднения с намирането на площи за това производство с необходимата поливна инфраструктура и пазарните рискове, свързани с реализацията продукцията.

Трябва да се отбележи, че предвижданията за увеличение на производството на разглежданите зеленчуци се свързва основно с ръст на оранжерийното производство, което е много по-атрактивно от гледна точка на високите добиви, добри цени в определени сезони и по-малък риск от природни бедствия (засушавания, проливни валежи, градушки и т.н).

Добивите при домати в България за периода 2005- 2016 година са около 2,4 т./дка, което е около 2,3 пъти по-малко отколкото в страни, като Италия, Испания и Гърция, за площи на открито. В Турция, добивите при пипера на открити площи са около 2 т./ха, докато у нас е на нива от 1,5 т./ха за периода 2005-2016 г. При пипера, средните добиви през 90-те години на миналия век са много подобни на тези в момента, около 1,3-1,5 т./дка, като подобни са нещата и при доматите и полските краставици, което показва, че тези производства се намират в реална криза без почти никакво развитие през всичките тези години на преход и членство в ЕС.

Оранжерийно производство

Общата оранжерийна площ в страната за много година наред се поддържа на нива около 1 000 ха. Това са номиналните площи на оранжерии в страната, като през последите години се създават допълнителни площи, но много от вече съществуващите оранжерии не се уплътняват с производство. Оранжерийното производство се характеризира с нуждата от големи инвестиции, особено в масивни, стъклени оранжерии, което е предизвикателство пред желаещите да се занимават с този бизнес. Откупуването и постигането на добри резултати при стъкленото оранжерийно производство изисква плътно покриване на площите със застъпващи се реколти, което е много трудно в България, с оглед на високите разходи за отопление, което е необходими през студените месеци. На този въпрос все още не е намерено решение и едва ли ще се намери такова в средносрочен план, като подходът избран от преобладаващата част от нашите оранжеристи, за поддържане на умерено-интензивен производствен цикъл с балансиране на разходите, е най-правилният в момента, преценява докладът.

В настоящия момент над 90% от оранжерийното производство в България е именно от домати, краставици и пипер. Тенденциите обаче се променят. Докато преди 10 години, производството на краставици бе водещо при оранжерийното производство, това вече се променя. През последните 2-3 години производството на оранжерийни домати набира скорост. Може да се очаква, че през следващите години, дори производството на домати може да надмине това на краставиците. Основание за това са покачващите се цени на оранжерийни домати, които целогодишно остават по-търсени на пазара в сравнение с краставиците. Доброто позициониране на българското оранжерийно производство на краставици се дължи на факта, че страната има по-голям дял в това производство в Европа и оттам достъп до външни пазари и по-слаба конкуренция на местния пазар, което дава ценови предимства. Това обаче се променя. Страни, като Полша, Турция, Русия и Украйна увеличават производството си и тази ситуация може да се промени.

Потребление

Потреблението на зеленчуци е функция на доходите, цените и предпочитанията. България заедно с Румъния се нареждат на последните две места в ЕС по консумация на пресни плодове и зеленчуци. По данни на Евростат за 2014 г. 65% от румънците и 59% от българите на възраст над 15 години не консумират плодове и зеленчуци ежедневно. Средно в ЕС, само 34% нямат дневен прием, като причините, с които се обяснява това са доходите и образованието. Дневната консумация на плодове и зеленчуци в България възлиза на около 350 гр. на човек, което е около 40% по-ниско отколкото са средните европейски равнища.

Най-ниските равнища на консумация на домати, пипер и краставици е наблюдавано през 2012 г., като оттогава се наблюдава увеличение на прясната консумация, особено при доматите. За периода 2018-2022 г. се очаква общата консумация на домати да бъде с около 19% по-голяма отколкото в периода 2013-2017 г. При пипера и краставиците също се очаква увеличение на потреблението, но то ще бъде около 9%. Предпоставка за извеждане на тези предвиждания са очакванията за постепенно увеличаване на доходите на населението и насочване на предпочитанията към потреблението на повече пресни зеленчуци.

Друга особеност на вътрешното потребление в страната е съотношението на потреблението на зеленчуци собствено производство и такива закупени през търговските канали. Една голяма част от количествата, които се очаква да бъдат консумирани в бъдеще ще идват от собствено производство в самите домакинства, но този дял постепенно ще намалява, заради промени в икономическото поведение.

Преработка

Преработвателната индустрия на плодове и зеленчуци формира около 7% от добавената стойност на Хранително-вкусовата промишленост. В последните 1-2 години се наблюдават известни признаци на растеж, като по-сериозно изменение се наблюдава при външната търговия. Подотрасълът за преработка на плодове и зеленчуци успява да изнесе през 2016 година продукция на стойност 124 млн. евро. Вносът на такива продукти през същата година възлиза на 120 млн.евро и по този начин се отчита, макар и минимален, положителен търговски баланс. С членството на страната в ЕС, износът се повишава почти 2 пъти, докато вносът нараства с около 55%.

Преработката на домати, пипер и краставици са сред основните зеленчуци, преработвани в подотрасъла. През последните няколко години се наблюдава трайна тенденция на нарастване на преработените под една или друга форма домати и пипер. В същото време при преработката на корнишони се наблюдава дори намаляваща тенденция.

Предвижданията показват, че за периода 2018-2022 година, преработката на домати ще бъде около 7% по-висока, отколкото в предходния период 2013-2017 година. При пипера се очаква увеличение за същия период с около 26%. При корнишоните може да се очаква повишение за периода 2018-2022 г. в сравнение с аналогичния 2013-2017, с около 5-10%, като базата е толкова ниска, че това почти няма да се усети. Средният обем на корнишоните, преработени в периода 2013-2017 година е около 1,8 хил.тона, което е десетки пъти под това, което страната е преработвала преди 20 и повече години.

Leave a Comment


девет + 8 =