Проф. Ив. Желязкова: Някои пчелари прилагат агресивна технология преди зазимяване

проф. Иванка Желязкова„Имам информация от пчеларите, че прилагат една, за мен специално, много агресивна технология в края на пчеларския сезон. Те изваждат всичкия мед от плодниците и хранят с инвертиран сироп в големи количества.“ Така започна лекцията си пред пчелари в Пловдив тази седмица проф. д-р Иванка Желязкова от Тракийския университет. Срещата бе организирана от Териториалния офис на Националната служба за съвети в земеделието и бе озаглавена „Работа на пчелина след последната главна паша“. Относно агресивната практика на някои пчелари, по-късно проф. Желязкова поясни принципно, че инвертираният сироп е добър за пчелите, тъй като е разграден. Тоест, пчелите не се принуждават да разграждат захарозата и съответно не се изтощават, което би било фатално през този период, тъй като в природата няма прашец (белтъчна храна). Но според нея не е нормално зимните запаси изцяло да бъдат приготвени от инвертиран сироп. „Смятам, че е агресивно спрямо пчелните семейства. Един пример ще дам. При интензивно подхранване само с инвертиран сироп е установено, че в получения мед липсват много от макро и микроелементите, които се съдържат в нектарния мед – от общо 30 липсват 17. И не е само това. За мен този мед не е пълноценен за зимуване на пчелните семейства“, каза тя без нотка на съмнение.

Агро Пловдив публикува с незначителни съкращения лекцията на проф. Желязкова. Абзаците, които са в курсив, представляват отговори на зададени от пчеларите въпроси по време да лекцията.

Есенните дейности започват веднага след последната главна паша. В пчеларството подготовката за зимата се приема като начален период на следващата пчеларска година. От това по какъв начин ще бъдат подготвени пчелните семейства през есента, зависи тяхното развитие през следващата година. И разбира се, вследствие на това, и продуктивността. Важно е есенната подготовка да започне навреме, след края на август докъм средата-края на септември, и да бъде изпълнена добре. Този период е свързан с много слаба или липса на паша, затова има голяма опасност от кражба.

Дейности след последната главна паша

Първото, което се прави след последната главна паша, е сваляне на излишните магазини и корпуси. Целта е да се създадат условия на пчелните семейства те сами да започнат да се подготвят за зимата. Трябва да се стеснят входовете. В нашия регион например в момента имаме голямо нападение от оси, затова наистина е хубаво да се извърши това.

Основен есенен преглед

Следващата стъпка е извършване на основния есенен преглед, който по значимост се равнява на главният пролетен преглед. Този преглед се извършва във втората половина на август. Той трябва да даде информация как семействата ще зимуват и в същото време пчеларят да подпомогне някои моменти от развитието на пчелното семейство.

При главният есенен преглед се преценя силата на семейството (колко са пчелите в междурамията). През този период преценката може да се окаже неточна, защото веднага след главната паша семействата все още са силни, но основна част от пчелите са изтощени. Те са участвали в събирането на нектар и в преработването му в мед, така че в много кратък период ще измрат. Затова в този момент силата на семейството може малко да подлъже пчеларите, но независимо от това, тя дава ориентировъчна информация за количеството на излюпените пчели.

Преценява се още количеството и качеството на хранителните запаси. Обръща се внимание на това в пчелните пити да остане достатъчно количество мед. Окончателното му количество може да се определи и впоследствие при зазимяването, но все пак пчеларят трябва да придобие представа с какво разполага пчелното семейство като количество. А за качеството се обръща много сериозно внимание, защото това е периодът, в който ако в пчелните семейства се забележи некачествен манов мед, твърдо кристализирал мед, питите с него трябва да се отстранят и евентуално да се осигурят други пити или да се направи подхранване.

Количеството на запечатаното работно пило също се определя и това е много важно. Тоест, през този период трябва да се осигурят максимално благоприятни условия на пчелата-майка да снася яйца. Това е необходимо, защото излюпените в този период пчели остават за зимумането. Важно е семействата да се запасят с млади, неизтощени пчели, които ще презимуват и следващата година напролет ще се включат в първото събиране на прашец, нектар и в отглеждане на първото пило.

При този преглед се определят и качествата на майката, също така здравословното състояние на пчелите.

Запечатаното пило може да се определи окомерно. Може би е грешно да записваме „на толкова пити има пило“, защото това не е показателно за количеството му. Обикновено за да сме сигурни колко е пилото в пчелното гнездо, определяме каква част от питата е заета със запечатано работническо пило – 1/2 или 1/4. Тогава всичко това трябва да се събере, за да имаме по-ясна представа. Целта е колкото може повече пити с пило да има през този период.

За да има повече пило, първо трябва да се прецени пчелата майка. Трябва да се осигури достатъчно площ, тоест в пчелното гнездо да се поставят пити, които не са съвсем празни. Да имат венец от мед, но също така и празни килийки за снасяне на яйца.

През този период се извършва и есенното подбудително подхранване. Принципно, подбудителното подхранване може да се извършва два пъти в годината – напролет и наесен. Наречено е подбудително, защото се дават малки дози храна – сироп, с цел да се активират жлезите на пчелите работнички, където се синтезира пчелното млечице. Така те ще хранят по-добре майката и тя като отговор ще снесе повече яйца. Това подхранване се извършва в продължение на един месец, като всеки ден или през ден-два се дават малки порции сироп. През есенния период е най-добре сиропът да бъде инвертиран, а не захарен. Макар че, ако се спазят условията за подхранване до средата на септември, не е опасно да бъде и чист захарен сироп. Подбудителното подхранване може да се направи и с разпечатване на меда в питите. Например, ако по време на прегледа установим, че има маломерни пити, които впоследствие ще бъдат извадени от гнездата, когато ги подготвяме за зазимяване, може да се разпечата меда им и да се оставят пчелите да го поемат.

Обръща се внимание на количеството на пчелния мед. През есенно-зимния период в едно нормално развито пчелно семейство трябва да има около 15-20 кг мед. Определянето на меда става най-лесно окомерно. Знае се, че една Дадан-Блатова плодникова пита, ако е заета от двете страни със запечатан мед, тежи около 3.6 кг или 4. А многокорпусната е 2.5 или 3 кг. Ако по време на прегледа се установи, че семейството няма това оптимално количество мед, може да се добавят пити. Но трябва да се знае от какви семейства са те, като задължително трябва да са от здрави. Ако пчеларят не разполага с такива запасни пити, трябва да направи подхранване за попълване на хранителните запаси. Това е втори вид подхранване. То също се прави  със захарен сироп. Тук, според мен, този сироп трябва да е задължително инвертиран, за да не се затрудняват младите пчели. Дава се в по-големи количества, може би по литър до четири литра на пчелно семейство. Целта е за кратък период семейството да попълни хранителните запаси.

Майката снася докато има подходяща температура, нектар и прашец. Вече няколко години се наблюдава, че до късно пчелните семейства отглеждат пило. Оттук идва неефективността от прилагане на препаратите против вароатоза. Защото пчеларите третират срещу акара след 20 август и след 40-45 дни изважда плочките. Обаче в семейството се отглежда пило и през ноември. И в пилото се запазва акарът. Той остава по пчелите и води до висока смъртност. Затова колегите ветеринарни лекари препоръчват едно късно третиране през ноември с оксалова киселина. Прави се 3% разтвор на оксаловата киселина, който се накапва върху междурамията като финално третиране. Дозата е 7 мл на междурамие. Това е около 50 мл на пчелно семейство. 

По време на прегледа трябва да обърнем внимание на количеството на прашеца. Вярно е, че през този период се внася много малко пресен прашец, а в някои райони въобще няма. Но е хубаво да се види по питите дали пчелното семейство разполага с прашец. В семейството трябва да има сумарно поне пита-пита и половина с прашец. Пити с прашец могат да се отделят предварително като резервни още през пролетния период. Когато се правят подхранванията, може да се приложи и белтъчно подхранване, за да може пчелите да натрупат в тялото си достатъчно белтъчни запаси, които да използват през зимата. Могат да се слагат и заместители на прашеца към сиропа или тестото.

При есенния преглед се прави преценка и на питите в пчелните гнезда. В гнездото трябва да останат такива пити, които да позволят на пчеларя правилно да зазими. Както в природата, така и в кошера, принципно се прави зазимяване на свод – крайните пити са пълни с мед, а на средните има само венец. Венецът заема поне половината или малко по-малко от питата. Това е важно, тъй като пчелното семейство зимува на кълбо върху празните килийки. Кълбото трябва да опира на мед. Когато медът отгоре е малко, при движението на кълбото много бързо медът ще бъде изконсумиран и има опасност кълбото да се раздели през зимата. Тоест, пчеларят трябва да прецени при прегледа разполага ли необходимите пити в гнездото.

В пчелното гнездо през този период не трябва да остават маломерни пити, много стари също, пити с прокиснал мед и неправилно изградени. Ако се видят такива пити, те могат да се отстранят. Ако върху тях в този момент има пило, те се поставят по към края, за да може като се излюпи пилото, да се махнат.

През този период се обръща внимание на здравословното състояние на пчелните семейства. Третира се срещу вароатоза. Ако по време на прегледа се появи съмнение за друго заболяване, добре е да се вземе проба от пчели или да се изреже част от питата за лабораторен анализ.

По отношение на третирането против вароатоза, ние, пчеларите, сме малко длъжници на пчелите. Прилагаме всичко каквото ни падне под ръка без да се съобразяваме дали е полезно за пчелите. Често ми се обаждат пчелари и ме питат за препарати, които не са разрешени в България. Не съм съгласна, че продуктите, които се предлагат легално у нас, са неефективни. Изпитвала съм ги всичките и знам, че действат. Възможно е чуждите препарати да са ефективни в страната, от която са закупени, но в България може да не са със същото действие. Затова трябва да бъдат изпитани в нашите условия и тогава да се пуснат в нашата търговска мрежа.

Все повече се прилагат по света и у нас продукти, които са на растителна основа, защото при тях няма опасност от замърсяване на крайния продукт. У нас има такъв препарат, който е на основата на ментово масло и тимол. Друго подходящо средство е мравчената киселина, която също не остава следи в меда. Тя е подходяща за пролетно третиране, оксаловата киселина остава за есенното третиране. Много пчелари, когато правят подхранване, добавят етерични масла от тимол, от риган, от лавандула, от жълт кантарион с цел борба с вароатозата. Не мога да посоча доза, тъй като не съм се занимавала с това, но тази практика е добра. 

Работа по остраняване на нередности, установени при есенния преглед

Ако се установят слаби семейства, те може да бъдат подсилени с млади пчели, с пило, макар че това е доста трудоемко. За мен по-добрият вариант е едно слабо и едно средно по сила семейства да се съберат заедно, за да могат да иззимуват нормално.

Трябва да се знае, че периодът от 20 август до 10 септември е последният възможен за подмяна на пчели майка. Подмяната трябва да стане с оплодени майки, защото не можем да чакаме пчелите да си създадат сами майката, тъй като вече няма търтеи.

Как става събирането на семействата?

Преместваме кошерите, чиито семейства ще събираме, един до друг. Осиротяваме по-слабото семейство като премахваме майката. Трябва да минат поне 3 часа, а най-добре една вечер, през което време пчелите да усетят, че майката я няма Уеднаквяваме миризмата в двата кошера. Тя се уеднаквява с ментово масло или с ароматизирани кърпички, с ракия или с кромид лук, с който се отъркват горните летвички на двата кошера.

В периода след есенния преглед се сформират помощните семейства, с които вече много пчелари работят. Помощното семейство е с пчела майка, която следващата година задължително трябва да бъде подменена. В Дадан-Блатов кошер помощното семейство може да се сложи до основното, като се слага една плътна отвесна преграда. Най-удобно е при многокорпусните кошери. Тогава при основното семейство дори и да е на два корпуса, се слага една хоризонтална плътна преграда и над него – корпусът с помощното семейство. Обикновено тези плътни прегради които слагаме – отвесна или хоризонтална, имат отвор с мрежа. По този начин семействата – основното и помощното, се топлят и се уеднаквява миризмата. Така презимуват успешно и двете семейства. Това, че в кошера има две майки, не е проблем. Следващата година преди началото на първата паша се отнема майката на помощното семейство, премахват се преградите и се обединяват двете семейства. Резултатът е силно семейство, което веднага се включва в пашата.

Есенното подхранване трябва да приключи около 30-40 дни преди последното облитане и формиране на кълбото. Това обаче се отнася само ако храним само със захарен сироп. Ако използваме инвертиран, може и по-късно да приключим.

Напролет, когато пчелите имат нужда от много прашец, започнат да събират трици, ярма, брашно. Трупат на крачетата, но това не им служи, защото не могат да го преработят. Но го събират, защото такъв им е инстинктът. Така че и ние можем да им дадем нещо за стимулиране. Ако не е подходящо, те ще го приемат, ще го наслагат в килийките, обаче няма да им върши работа. В пчеларската литература има описани продукти, които наистина им действат стимулиращо. Преди всичко с положителен ефект са млечните продукти – сухо обезмаслено мляко, млечен казеин, суроватка. А също маята – бирена или хлебна. Много се пише и за соевото брашно, макар че пчелите усвояват едва 30-40% от него. Но то е с много високо протеиново съдържание, затова може да се използва за подхранване.

Доказано е, че когато се използват млечни добавки, протеинът в тях се усвоява от пчелите и стимулира преди всичко яйцеснасянето на пчелата майка. А при дрождите е установено, че техните съставки се отлагат като смазка в тялото. Затова в литературата е посочено, че белтъчните стимулатори е добре да се прилагат през пролетния период, а маята – през есенния. За да се използват дрождите, те трябва да се сложат в кипнала вода, за да се убият, защото ако се даде свежа маята, тя предизвиква различни разстройства в пчелите. После могат да се добавят в тесто или в захарен сироп, и да се дадат на пчелите. Те не трябва да са повече от 20% в съответното тесто или сироп. Ако добавките се дават на средни или силни семейства, те водят до роене.

Освен протеиновите добавки, могат да се използват и минерални с кобалт и манган под формата на кобалтов сулфат, кобалтов хлорид. Отдавна е доказано, че кобалтът стимулира яйцеснасянето при майката.

През последните години започна добавянето на растителни екстракти като стимулиращи развитието на пчелните семейства. Колега например работеше с екстракт от бабини зъби и той доказа, че стимулиращият му ефект е по-висок в сравнение с продукт, пуснат на пазара.  

Колегите от Института по животновъдни науки в Костинброд започнаха експеримент и третират с оксалова и мравчена киселина още през юли. Твърди се, че ако започне това ранно третиране, постепенно се унищожава акара. Разбира се, когато е необходимо, се прилагат и другите продукти срещу акара. Работи се по този въпрос, но окончателни данни няма. 

Зазимяване

Зазимяването е създаване на благоприятни условия за успешно презимуване на пчелите. Прави се затопляне на гнездото, осигуряват се достатъчно хранителни запаси, защита от неприятели и спокойствие.

У нас зазимяването се извършва в първата половина на октомври. В някои райони или при топло време може и до края на октомври.

Зазимяването се извършва по време на основен преглед. При него се определя първо броя на питите, които ще останат в пчелното гнездо. Критерият е силата на семейството, тоест междурамията, които са пълни с пчели. Тук много спорим с пчеларите. Те искат да си икономисат труд, ако пчелинът е с 300-400 семейства, защото стесняването е доста трудоемко. Но това е критерият – питите трябва да са толкова, колкото пчелите покриват. В противен случай, ако се остави по-голям обем, пчелите ще изразходват повече храна и енергия за поддържане на температурата. Другият момент, по който спорим, е дали пчелите да зимуват на мрежесто дъно или то трябва да е плътно. Пчеларите казват, че семействата се справят добре при мрежесто дъно. Когато попитах дали са забелязали колко мед изяждат, един пчелар се осмели да ми каже, че консумацията е с 2-2.5 кг повече. При мрежестото дъно се получава добра вентилация, няма влага, няма плесен, обаче семействата консумират повече храна. Според мен това ги изтощава, защото консумирайки тази храна, трябва да отделят и повече топлина. Някои пчелари споделят, че към края на януари и началото на февруари, когато пчелите започват да отглеждат пилото, затварят дъното и тогава няма опасност от простудяване.

Семействата се зазимяват с млади оплодени пчели майки.

Критерият за определяне дали количеството на запасите е достатъчно, е 2-2.5 кг на междурамие, покрито с пчели.

Има три начина на подреждане на пчелното гнезно. Как ще зазимим зависи от хранителните запаси. Най-често и при естествени условия пчелите се зазимяват на свод. За Дадан-Блатовите кошери това е подходящият начин. Крайните пити са плътно с мед, при средните пити медът е на венец. Пчелите формират кълбото под венеца. Зазимяване на брада се прави при многокорпусните кошери. В долния корпус питите са подредени на свод, а в горния – на брада. Това означава, че в горния корпус поставяме най-пълните с мед рамки в средата, тоест над долните пити, които са на венец. Само в този случай входът се оставя срещу питите с мед.

Едностранно зазимяване правим тогава, когато нямаме достатъчно пити с храна. В този случай пълните с мед пити се слагат до стената на кошера. Следващите са с венец, а открая е преградната дъска. Желателно е да има изолационен материал и зад преградната дъска. Може да се сложат и парцали, защото поемат влага, а стиропорът няма тази способност. Ако се слага платнище над рамките, вместо дъска, то трябва да бъде от по-плътна материя, нещо като брезент, защото ако е от мек плат, пчелите го изгризват. На много места поставят найлон над рамките. При него има опасност от конденз, но ако в задната страна на кошера е оставена пролука от 1 см, това отпада.

Мястото на пчелното гнездо в кошера зависи от изложението, като гнездото трябва да се сформира към топлата, южна страна. Ако кошерът има друга ориентация, самите пчели могат да подскажат на пчеларя откъде им е по-топло, тъй като в тази посока те са в по-голяма плътност.

Затоплянето на кошера е добре да се направи отстрани и отгоре.

Големината на входа трябва да е толкова сантиметра, колкото са питите в пчелното гнездо. За да не се получи влага е за предпочитане долният и горният вход да останат отворени, за да циркулира въздуха. Целта е да не се срещат студения и топлия въздух, и да стане конденз. Разбира се, големината на двата отвора трябва да се намали толкова, колкото са питите.

Последното, което се прави, е поставяне на предпазители против мишки.

Ако над точно над кошера има клони на дърво, те трябва да се отрежат, за да не удрят по него при силен вятър и да смущават пчелите.

 

 

 

 

 

Leave a Comment


+ 8 = тринайсет