Рязко ще намалим площите с рапица, ако ЕС отреже добавката от био в дизела

Още не можем да разберем кой наш чиновник подписа споразумението на ЕС с Украйна за свободен внос на аграрни стоки, призна по време на форум Марияна Чолакова от асоциацията за биогорива

В дискусия за растениевъдството и тенденциите на стоковите пазари, в която участваха представители на браншови организации, изпълнителният директор на Национална асоциация по биогорива Марияна Чолакова, обърна внимание върху няколко сериозни проблема, които касаят производството на маслодайни култури у нас. Дискусията бе в рамките на обзорен форум, организиран от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) и Института по аграрна икономика.

Публикуваме изказването на Марияна Чолакова с незначителни съкращения:

„Много сериозно в ЕС се коментира промяна на регламента, свързан с намаляването на коефициента на добавката от биогорива в конвенционалните горива. Тенденцията беше те да се увеличават, но за съжаление се оказва, че Европа е склонна да се върне назад и да намали количествата на биогоривата. Това моментално ще се отрази на производството на рапица, тъй като на нашия континент тази култура се консумира основно за производството на биогорива. 

Вторият много важен елемент е свързан с развитието на производството на палмово масло в света. Това масло е на първо място по консумация, но този безконтролен ръст на неговото производство вече много притеснява бизнеса. Предприемат се сериозни мерки, свързани с прилагането на регламент, който да ограничи това производство в основните страни, които го добиват, чрез контрол на площите, върху които се отглеждат маслодайни палми. Респективно, ще се изиска и повишаване на качествата на това масло, което буквално заля света, включително и България. 

Тези два фактора няма как да не се отразят и върху площите, които се сеят с маслодайни култури в България. Нашата прогноза е, че ако има промяна в поведението на Европа по отношение на биогоривата, това ще повлияе рязко и ще намали площите и количеството на рапица. 

България чувствително закъснява в производството на една маслодайна и протеинова култура, каквато е соята. За съжаление, след като вече производството на азотсъдържащи културисе подкрепя, в първата година са произведени 48 хил. тона соя, а сега отчитаме едва 13 хиляди. Тоест, няма интерес у нас за това производство по простата причина, че нямаме поливно земеделие, а тази култура е зависима от напояването. Марияна Чолакова обобщи, че скоро у нас ще последват две движения в различки посоки: ще се намалят площите с рапица и ще се търси начин за увеличаване на площите със соя. Още повече, че страната ни е сериозен консуматор на соев шрот с годишно потребление в размер на 140 хиляди тона, който внасяме. 

Ние продължаваме да изнасяме суровини, а не крайни продукти. За нашия бранш можем да кажем, че в последните две години намалява износът на слънчоглед за сметка на износа на готови продукти. 

След като сме членове на ЕС и участници в единния пазар, сме длъжни да се съобразяваме с неговите правила и тенденции. Често имаме спорове със зърнопроизводителите, който са производители и на маслодайни, че цената на слънчогледа е ниска, че се разминава много с миналогодишната. Че тогава беше 650 лева, а сега е 550. Това е драматично за земеделския производител, но за съжаление реалностите на пазара са такива и ние трябва да се съобразяваме с тях. Преди две години, когато имаше възможности за износ, слънчогледът достигна 900 лева. Нашата ръка е на пулса на международния пазар. Каквато е тенденцията там, такава е и в България. 

Един много съществен фактор влияе на нашия пазар. Това е споразумението за международна търговия с Украйна. То има пагубно влияние върху бизнеса в България, особено върху износа на суровини и продукти от преработка. Европейският съюз допусна Украйна да защити с експортно мито износа на слънчоглед с продължение до 2028 г., а позволи безмитно да се внасят оттам всички продукти от преработката на маслодаен слънчоглед. Потърпевши от тази недалновидна политика сме не само ние, но и Румъния, Унгария, Франция, които са основни производители на слънчоглед в Европа. Най-странното е, че това споразумение е подписано от България и ние не успяваме да разберем кой е този чиновник, който го е подписал, без да е потърсил мнението на бизнеса и да е направена оценка за въздействие. Аналогична е ситуацията със СЕТА  (търговското споразумение на ЕС с Канада – б.р.). България продължава да подписваме международни споразумения без да се съобразяваме с нашите национални интереси. И без друго сме малка икономика, но когато позволим да се подписват такива споразумения, пряко влияем на цените вътре в страната на суровината и респективно, на крайните продукти.“