Как да оцелеят овощарите, които останаха без реколта?

череша пролетАко природата удари веднъж по плодовете и зеленчуците, оставяйки стопаните без реколта или с незначителни добиви, действащите нормативи ги удрят задължително втори път. Това е изводът от тази тежка за доста земеделци година. Веднъж пролетните мразове им обраха реколтата, втори път – министерството няма да им раздаде обвързани плащания. Нещо не е доизмислено както трябва от аграрните власти, които коват наредбите, а този дефицит на разумна грижа към фермерите, води към фалити.

Земеделец с черешова градина се оплака пред Агро Пловдив, че отрицателните температури през април оставили дръвчетата му без плод. Колеги му подсказали да поиска помощ от министерството за напълно пропаднали площи, но от земеделската служба го попитали дали е огледал добре градината си. Няма ли случайно на някое дръвче пет оцелели черешки? Защото ако има, значи не е толкова зле положението и не може да мине по параграфа „напълно пропаднали площи“. Фермерът изпълнил заръката, видял, че от 200-те си декара с череши може да набере не пет череши, а цяла кофа реколта, и се отказал да проси помощ от държавата. „Нямаше смисъл, защото градината щеше да бъде обиколена в диагонал от специална комисия, а тя щеше да забележи черешките тук-там сред шумата“, разказа производителят.

Той поясни, че застрахователите бягат като опарени от застраховането на овощни от късни пролетни слани. „Имат си някакви вътрешни заповеди да не сключват такива застраховки, за да не влязат в разход, и у нас няма нито една компания, която да е съгласна да включи тази щета през април. Застраховат за пролетни мразове, но от месец май нататък, когато почват жегите“, щателно е проверил стопанинът.

Веднъж без реколта, втори път без компенсация от застраховка, той все пак лелеел надежда, че може да доживее да получи обвързано плащане за плодове. Ама не! „Нали е обвързано“, започнали да му обясняват от фонд „Земеделие“. „Щом е обвързано, трябва да докажеш добиви и продажби с фактури. За черешите искаме фактури за 470 кг от декар“, търпеливо му разяснили ситуацията. Човекът не можел да докаже 470 килограма от всичките 200 декара, камо ли от декар. За миналата година обвързаното плащане за плодове е било 134.3 лв./дка, което, макар и значително по-малко спрямо предишни години, си е било пара. За тази година производителят разбрал, че ще е под нулата.

В случая се пита как би оцелял фермер, който е останал без реколта и доходи от нея, без застрахователни компенсации и без европейско плащане? Как? Икономистите казват – с диверсификацията на риска. Тоест, като разпръсне усилията си в няколко посоки с идеята, че ако загуби от едно производство, ще спечели от друго, и в крайна сметка ще оцелее. Но когато става въпрос за плодове, диверсификацията не е толкова лесна.

И защо се случва така при положение, че ежегодно земеделското министерство раздава на застрахователите 1.5 млн. лв., а тази година – 2.5 милиона, за застраховане на селскостопанската продукция? Кой е позволил на застрахователните компании да изключват този основен за овощарите риск от пролетни слани? Нима този, който получава пари, диктува условията? Това е абсурд, но все пак е факт.

 

Впрочем, обвързаното с добиви производство, не дай Боже, но в един момент може да засегне и животновъдите. От тази година те трябва да представят документи за минимална годишна млечност на крава или овца. Ако това условия бе действащо миналата година, когато у нас се появи нодуларният дерматит, фермерите щяха да останат без обвързана подкрепа, тъй като задължителните масови ваксините силно намалиха производителността на стадата.

Крайно време е браншовите организации за плодове, зеленчуци и животните да се опитат да накарат министерството да промени нормативите, защото ако не е предвидена помощ при подобни аномалии, доста фермери ще излязат от селското стопанство.

 

 

Leave a Comment